Писъците на десетките й животни, изгарящи живи, все още преследват Любов Злобина - фермер в разрушения от войната район на Харков.

Руските войници бяха отблъснати от украинска контраофанзива след едномесечна окупация на Харков, белязан от убийства, грабежи и изнасилвания. Докато се оттегляха, Любов, фактическият глава на селото, казва, че са минирали повечето от нейните 92 хектара ниви. След това умишлено подпалили основния склад, в който имало 140 крави, телета, прасета и прасенца.

Докато пламъците разкъсвали кошарите, обезумели фермери се опитвали да пробият задната стена с трактори, за да освободят животните. Но прасетата не можеха да бъдат спасени. Те не биха оставили прасенцата си.

"Викът на телетата, на прасетата, които крещят вътре.... не мога да го забравя. Те искаха да защитят малките си", казва 62-годишната жена пред The Independent, обхванала глава с ръце, преглъщайки думите си с ридания. "Бях навън и плачех, "изкарайте ги! измъкнете ги!", но просто не можахме. Беше невъзможно. Пожарът беше твърде голям."

Общо половината от животните са изгорели до смърт.

Замаяна тя минава през фермата, гравирана с белезите от войната на президента Путин срещу Украйна и едномесечната окупация на неговите сили. Кошарата за добитък е овъглен скелет на предишното си аз.

Два други склада, в които имало 50 тона пшеница (останките от реколтата на Любов през 2021 г.), бяха бомбардирани. Микробусът й е бил използван от пияни войници за тренировки по мишени. Повечето от животните са куци от изстрели и осколки от шрапнели.

Един от трите й унищожени трактора е взривен от противотанкови мини, които руснаците са оставили в полетата й с пшеница и царевица. Фермерът, който го е управлявал по онова време, е късметлия, че е жив: той обаче е със счупен череп и крак и все още ходи накуцвайки. Друг член на екипа й умира от сърдечен удар, след като е ранен по време на артилерийски обстрел.

Русия категорично отрича обвиненията на ООН, правозащитни групи и цивилни, че нейните сили са нарушили международното право или са извършили военни престъпления. Кремъл обвини украинците в организиране на "чудовищна фалшификация", целяща да опетни репутацията на Москва в районите, които преди са били окупирани от техните сили.

Но Любов казва, че по време на окупацията руските войници често претърсвали тази ферма и други наблизо. Съобщава се, че те са изнасилили поне една жена в селото и в пияна ярост застрелвали цивилни.

"Общо убиха петима души в селото, в стила на екзекуция", твърди Любов. "Три седмици оставиха тялото на възрастен и частично глух жител в центъра на селото. Кучетата бяха започнали да го ядат."

Сега тя казва, че ужасът от миналото не е единствената й грижа. Бъдещето на живота и поминъка на нейния персонал тежи върху нея.

Има слухове, че Москва се прегрупира, за да започне ново настъпление към района на Харков - богат на земеделие регион, който се намира по протежение на границата с Русия. Те се опасяват, че селото може да бъде окупирано отново. А сега е време за жътва в тази част на страната.

Съдбата на реколтата ще определи съдбата на безброй фермери в Украйна, наречена житницата на света заради разрастващата се селскостопанска индустрия. А като толкова много разрушени ферми в цялата страна, тази на Любов едва може да функционира.

С малко останал добитък, ако тя не може да прибере и продаде зърното си, няма да успее и да плати на никого от своя екип от 10 души във фермата, нито пък да си позволи да засади реколтата си за следващата година. Така ефектът на доминото продължава.

"Ние почти нямаме пари. Персоналът ми получи 6500 украински гривни от правителството. Успяхме да добавим още 2000. Но това е по-малко от половината от месечната им заплата", казва тя. "Преживяхме войната и окупацията, но можем ли да преживеем това?"

КИЕВ

Историята на Любов повтаря безброй други в Украйна, опустошена от инвазията на президента Путин. Тази криза е критична не само за Украйна, но и за света. Украински служители и представители на ООН предупреждават, че ако войната продължи, цените на храните в световен мащаб ще скочат, което ще отприщи "безпрецедентна вълна от глад и нищета".

Украинското министерство на земеделието казва, че това впоследствие може да предизвика масова миграция и дори други войни.

Всичко това се дължи на уникалната позиция на Украйна на световния пазар на храни. Според Маркиан Дмитрасевич, министър на земеделието на Украйна, страната изхранва 400 милиона души по света. Той е петият по големина износител на пшеница и основен износител на царевица и ечемик. Освен това отговаря за 50 процента от световния пазар на слънчогледово масло.

Експерти казват пред The ​​Independent, че Украйна представлява около 6% от селскостопанската търговия по света. Но това е напълно унищожено от нахлуването на Путин.

Дмитрасевич казва, че преките щети на селскостопанския сектор - като унищожено оборудване и складове, както и минираните полета - са стрували на страната 4,5 милиарда долара. Но косвените щети, като намаляването на производството, прекъсването на логистиката и падането на цените за износ, могат да достигнат до 20 милиарда долара.

Той изчислява, че почти една четвърт от земеделската земя на Украйна сега е недостъпна или неизползваема, защото е под окупация от подкрепяни от Русия сили, минирана или разположена близо до многото фронтови линии.

Но проблеми има дори за достъпните земи.

Украйна изнася 95% от зърното и растителното масло през своите морски пристанища. Руската блокада на голяма част от Черно и Азовско море – заедно с украинското отбранително миниране на водите около бреговата линия, която все още е под неин контрол, означава, че нито едно от пристанищата на Украйна не функционира, дори ако някои остават сравнително недокоснати.

Това принуждава Украйна да премине към транспортиране на продукцията си с влак и река Дунав, процес, който според Дмитрасевич е пет пъти по-скъп и просто не може да достигне капацитета на морските пътища. Така Украйна,  която преди войната е изнасяла до шест милиона тона зърнени храни, зърнени култури и растителни масла на месец, е успяла да изнесе само три милиона тона през последните четири месеца от началото на войната.

Този недостиг вече е оказал влияние в световен мащаб: световните цени на пшеницата, например, скочиха с близо 60% тази година.

"В Украйна имаме достатъчно зърно за вътрешно потребление, но въздействието върху световния пазар, цените и инфлацията ще бъдат особено критични за най-бедните страни", обяснява Дмитрасевич от офиса си в Киев. "Мисля, че светът трябва да се тревожи от това. Ако има глад, ще има конфликт и миграция."

Представители на ООН също алармираха за проблема. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди през юни, че войната в Украйна заплашва да отприщи "безпрецедентна вълна от глад и нищета, оставяйки социален и икономически хаос след себе си".

В Киев Пиер Вотие от Агенцията по храните и земеделието на ООН (FAO) предупреди, че това може да засегне особено тежко Източна и Западна Африка, както и Азия в момент, когато гладът в световен мащаб вече се увеличава след пандемията. ФАО изчислява, че войната на Русия в Украйна може да доведе до увеличаване на броя на хората с остра хранителна несигурност с повече от 47 милиона души тази година.

"Най-вероятно Украйна няма да бъде в състояние да възобнови износа си на култури дори през 2023 г. Това ще предизвика още по-голямо увеличение на цените в бъдеще", казва той и добавя:  "Кризата в Украйна е свързана със света."

В петък предстои да бъде подписано споразумение, което позволява възобновяване на износа на зърно през Черно море, споразумение, което може да помогне на милиони хора да избегнат глада по света. Сделката ще бъде подписана от Украйна, Русия, Турция и ООН и макар и малък признак на оптимизъм, вече се появиха съмнения, че всяка сделка ще бъде напълно изпълнена.

ДОНБАС

Точно по знака, представляващ удивителен знак, снаряд се разкъсва в полето, точно в момента, в който Вадим Мартов, фермер, обяснява тревогите си относно бързо напредващата фронтова линия.

Това е местността извън град Доброполя, в района на Донецк, която сега е в центъра на руската офанзива. Хората на Москва и свързаните с тях сили превзеха последните останали градове в съседна Луганска област през юни. Тяхната цел сега е да превземат Донецк и така да контролират целия стратегически регион Донбас, който е богат на полета с пшеница, ечемик и слънчоглед, които на фона на лятното небе изглеждат като синьо-златния флаг на страната.

Оттук фронтовата линия е само на 56 км и затова земеделските земи са в обсега на артилерията. Измамно тихата тишина на полетата е прекъсвана от случайни взривове на снаряди и бучене на излизащ огън.

55-годишният Мартов има 300 хектара земя, където отглежда слънчоглед, царевица, ечемик и пшеница, които мигат на ослепителното слънце. На склад той вече има 200 тона пшеница от миналогодишната реколта, която все още не е успял да премести. Новата реколта току-що започна и той очаква още 800 тона продукция, която сега не може да съхранява.

Мартов се надяваше да разчита на голям склад за зърно в Доброполие, управляван от национална компания за хляб. Но тези силози за зърно бяха обстрелвани от руските сили три пъти през последните няколко седмици. И така базираната в Киев компания за производство на хляб напълно се изтегли от Донбас.

"Моля се фронтовата линия да не стига дотук, но наистина мога да разчитам само на Бог", казва отчаяно фермерът.

Пространството за съхранение е основен проблем в Украйна, който ще засегне света. Министерството на земеделието изчислява, че до края на реколтата от този сезон страната ще има 78 милиона тона продукция, заседнала в Украйна, която ще трябва да съхранява. Но точно сега, поради изгубените зърнени силози и складове, погълнати в битки или окупация, те имат капацитет да съхраняват само 65 милиона тона. Киев все още се опитва да измисли как да съхранява останалите 13 милиона тона.

За Мартов няма друг избор освен да продаде реколтата си, но това също е почти невъзможно. От началото на войната той казва, че цените на торовете са се повишили пет пъти, а горивото - почти три, което означава, че производството на зърно е непосилно скъпо. Но в същото време, отчасти поради излишък от запаси и затруднения при износа, цените на зърното в Украйна са се сринали.

В момента търговците не искат да плащат повече от 100 долара за тон пшеница, чието производство струва почти двойно повече от това.

"Ефективно бих платил на търговец на зърно, за да се отърве от запасите ми", казва той сред пясъчните дюни от зърно в основния си склад. "Притеснявам се да не фалирам. Сега не знам какво да правя, а какво ще кажа за следващия сезон – да сея или не?“

И това е следващата криза на хоризонта.

След прибирането на реколтата идва сезонът на сеитба и фермерите се нуждаят от пари, за да закупят семена. Ако не могат да продадат това, което току-що са пожънали, следващата година няма да има реколта - опасна перспектива за Украйна и света.

"Говорим за потенциална загуба на поне три реколти", казва мрачно заместник-министърът на земеделието Дмитрасевич. "Не можем да продадем миналогодишната реколта. Тазгодишната реколта: забравете да я продадете, не можем дори да я съхраняваме. И следващата реколта дори няма да се случи, тъй като няма стимул за фермерите да сеят."

Родион Рибчински, директор на Съюза на мелничарите в Украйна, казва пред The ​​Independent, че неговата организация прогнозира, че тези загубени реколти ще означават, че 40% от фермерите в страната ще фалират и ще трябва да се опитат да си намерят нова работа. По думите му това може да промени страната завинаги.

"Украйна може да спре да бъде земеделска нация, а това фундаментално ще промени страната и хранителните пазари по света", казва той с отчаяние. "Украйна ще загуби титлата си житницата на света. Все едно сме регресирали с 30 години."

ДНЕПЪР

Викът на въздушни сирени, предупреждаващо за идващ огън, изглежда неподходящо на фона на въртящото се сияние на слънчогледовите полета. Но сякаш за напомняне коя част на света е това, внезапно в небето се появява ракета, която е свалена от системата за противовъздушна отбрана на Днепър.

Новинарските сигнали потвърждават, че множество руски ракети, изстреляни по региона, са били успешно прихванати.

49-годишният Олександър Чебанов е местен фермер, който притежава парцел от 200 хектара земя. Той приема разпръскващото се облаче бял дим със свиване на рамене. "Какво можем да направим? В Украйна вече няма безопасни места. Руските ракети могат да целят всичко, всяко място може да бъде ударено по всяко време."

В житните полета неговите работници са започнали бавната работа по жътва, която няма да стигне до никъде.

"Не мога да продам това за повече от половината от това, което струва производството му", казва той горчиво. "Ще изчакам, докато пристанищата се отворят отново и можем свободно да изнасяме. Но колко дълго ще се проточи това? Може да минат години."

Чебанов казва, че е късметлия да има решение за съхранение, но неговите колеги фермери, изложени на риск да попаднат под окупация, докато фронтовата линия се придвижва напред, са много притеснени.

"Дори и да могат да събират реколтата и да я съхраняват, ще бъде ли тя открадната", пита той.

Украинското министерство на земеделието обвинява руснаците в кражба извличане на около 600 000 тона зърно от районите, които те и свързаните с тях сили сега заемат.

The Independent не можа да потвърди за кражби на зърно, но новинарски издания, включително BBC, са разследвали и проследили откраднато зърно, преминаващо през окупирана територия към Крим, а от там към Русия и след това към Турция. Киев поиска от Анкара да разследва. А няколко зърнопроизводители, които работят на изток, се опасяват, че продукцията им е открадната.

Тетяна Алавердова, търговски директор на HarvEast, която преди войната бе една от най-големите аграрни холдингови компании в страната, казва, че са загубили достъп до 70% от земите си от началото на войната, тъй като най-големите им полета - възлизащи на 90 000 хектара - са в сега окупираните райони на Донбас.

Те вече бяха загубили половината от първоначалните си земи след избухването на първоначалната война през 2014 г., включително огромно количество земеделско оборудване и банка за семена.

Общите им загуби от тази война, казва Алавердова, ще възлизат на повече от 100 милиона долара, но те не могат да направят оценка, тъй като нямат достъп до собствеността си. Също така те са загрижени за местонахождението на стотици членове на персонала в окупираните и обсадени райони като стратегическия пристанищен град Мариупол. Компанията се опита неуспешно да евакуира работниците си, но това стана невъзможно, когато телефонните линии и електричеството бяха прекъснати, а пътищата към и извън града бяха блокирани. Те не знаят колко са успели да се измъкнат или колко са останали.

От компанията нямат и представа какво се е случило с оборудването и магазините им.

По времето, когато руските сили за първи път щурмуваха Мариупол, те имаха 3000 тона - или един милион долара - пшеница на борда на генерален товарен кораб под ямайски флаг, пътуващ за Испания. Екипажът - сирийци, според съобщения в украинските медии - е бил заловен от базирани в Русия сепаратисти и съдбата им е неизвестна.

Съдбата на житото на борда също е загадка.

"Нямаме представа какво се е случило, нямаме представа къде е корабът, просто го няма", казва Алавердова.

ХАРКОВ

Обратно в Харков, Любов утешава ранения си добитък, окуцял от противопехотни мини, обстрел и стрелба. Следват я като домашни любимци: тя изглежда почти магнетична.

Любав изчислява, че битките и окупацията на нейната земя са й стрували около половин милион долара - пари, които тя просто не може да си позволи.

Правителствените деминьори са разчистили полетата от противопехотни мини и невзривени боеприпаси и така жътвата може да продължи. "Но с каква цел, ако не можем да продадем?", пита тя.

В Киев заместник-министърът на земеделието казва, че работят по нови креативни схеми за извеждане на зърното, включително възраждане на железопътната линия от съветската епоха до Южна Румъния. Те също така искат да изградят трансгранични зърнени терминали с европейски страни като Полша, за да се опитат да направят процеса на разтоварване и претоварване на зърнените влакове по-лесен и по-евтин.

Но в крайна сметка няма достатъчно железопътен състав в Европа или капацитет в техните пристанища, за да поеме и целия износ на Украйна.

"За мен най-доброто и единствено решение е да победим Русия и след това да разминираме пристанищата", казва Дмитрасевич. "Докато това не се случи, това остава глобален проблем."

Турция и Русия са посредници за сделка за отваряне на Черно море отново за украински износ. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар каза тази седмица, че двете страни са се споразумели за начините за гарантиране на безопасността на маршрутите за превоз на зърнени кораби.

Но украинците са скептични, че ще проработи. Нямат много доверие. И така за фермерите всичко, което могат да направят, е да чакат.

"Много от фермерите от първия ден на войната казаха, че имаме собствена фронтова линия: нашите ниви. Ние защитаваме продоволствената сигурност на Украйна и света. Ако никой не може да продаде реколтата си, никой не може да сее, което от своя страна означава, че никой няма да жъне", казва Чебанов в Днепър. "В момента светът вече вижда последствията от това. Цените на храните вече скочиха, гладът расте. Това е хуманитарна катастрофа за нас и за света."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase