Кремъл краде от Украйна основополагащите съставки на нейната икономика - природните ѝ ресурси, пише в. "Вашингтон пост".

След близо шест месеца битки, водената от Москва война ѝ спечели разширен контрол над някои от най-богатите на полезни изкопаеми земи в Европа. В Украйна се крият някои от най-големите в света запаси от титан и желязна руда, находища на неизползван литий и масивни находища на въглища. Заедно те се оценяват на десетки трилиони долари.

Русия притежава огромни количества природни ресурси. Но лишаването на Украйна от собствените ѝ ресурси стратегически отслабва икономиката на страната, принуждавайки Киев да внася въглища, за да поддържа осветлението в градовете. Ако Кремъл успее да анексира украинската територия, която е завзел, което според представители на САЩ Москва ще опита да направи през идните месеци, украинското правителство ще загуби достъп до близо две трети от залежите си.

Страната би загубила и множество други ресурси, включително запаси от природен газ, петрол и редки полезни изкопаеми, които са от съществено значение за някои високотехнологични компоненти.Това от своя страна може да попречи на западноевропейското търсене на алтернативи на вноса от Русия и Китай.

"Най-лошият сценарий е Украйна да загуби територия, да няма повече силна суровинна икономика и да стане нещо подобно на някоя от балтийските републики, държава, която не е в състояние да поддържа индустриалната си икономика", заяви Станислав Зинченко, главен изпълнителен директор на базирания в Киев център за икономически анализи ГМК. "Точно това иска Русия. Да ни отслаби."

Украйна е широко известна като селскостопанска сила. Но като източник на основни суровини, страната има находища на 117 от 120-те най-широко използвани полезни изкопаеми и метали и е основен източник на изкопаеми горива.

Официалните уебсайтове вече не показват геолокациите на тези находища - правителството, позовавайки се на националната сигурност, ги свали в началото на пролетта. Но анализът на SecDev показва, че под руски контрол в момента се намират украински енергийни залежи и залежи на полезни изкопаеми на стойност поне 12,4 трилиона долара. Това е почти половината от доларовата стойност на 2209 депозита, прегледани от компанията. В допълнение към 63 процента от находищата на въглища в страната, Москва контролира 11 на сто от находищата на петрол, 20 на сто от находищата на природен газ, 42 на сто от металите и 33 на сто от находищата на редки и други важни полезни изкопаеми, включително литий. Някои от тях са трудни за достигане, а някои са загубени още при анексията на Крим или водената осемгодишна война с проруските сепаратисти в източната част на страната.

От началото на нашествието насам обаче Кремъл непрекъснато разширява притежанията си. Според SecDev и ръководители на украинската минна и стоманодобивна промишленост, Русия е завзела 41 въглищни находища, 27 находища на природен газ, 14 находища на пропан, девет нефтени находища, шест находища на желязна руда, две на титанова руда, два обекта, свързани с добива на циркониевата руда, един за стронций, един за литий, един за уран, едно златно находище и важна кариера за варовик, използван преди това за производството на украинска стомана.

Според Роман Опимах, генерален директор на Украинската геоложка служба, правителството в Киев все още оценява отражението на войната върху ресурсите от полезни изкопаеми. Но предвид това каква част от украинските суровини са в източната и южната част на страната, той предполага, че стойността на загубените запаси надвишава изчислената от независимия анализ.

По-голямата част от петролните и газовите запаси на страната остават под неин контрол. Но за Западна Европа засиленото заграбване на украински земи от страна на Русия е тактически провал.

"Руската окупация на украинска територия има преки последици за западната енергийна сигурност", според Робърт Муга, съосновател на SecDev. "Ако европейците не успеят бързо да диверсифицират източниците на петрол и газ, те ще останат силно зависими от руските въглеводороди", добавя той.

Най-голямата заплаха е за бъдещето на Украйна. След 2014 г., когато Украйна загуби приблизително 7% от територията си, критичните западни инвестиции в енергийния и минния сектор се отдръпнаха. Сегашната война има същото въздействие. Анализатори казват, че лицензите за други находища на полезни изкопаеми, продадени от украинското правителство миналата година, сега се търгуват с големи отстъпки, тъй като инвеститорите се съмняват в жизнеспособността на добива.

Ударът върху Украйна е много по-тежък поради превземането на ключови украински пристанища и широката блокада на Черно море. Някои анализатори виждат изгубените морски транзитни маршрути като по-значими от изгубените запаси от полезни изкопаеми - особено въглищата, въпреки текущата им стойност, докато други страни преминават към по-екологична енергия.

"Суровините като въглищата не са бъдещето, те са миналото", според Андерш Аслунд, икономист, който отдавна проучва Украйна. "По-важното е дали Украйна ще загуби пристанищата си, които не мисля, че ще изгуби. Ако нямаха тези пристанища, щеше да им се наложи да изградят напълно нова инфраструктура за износ".

В опита да рестартира икономиките в завладените територии Русия може да се опита да възобнови добива и производството на стомана, както изглежда направи в един от двата големи завода за стомана в превзетия Мариупол. Вероятно обаче ще се сблъска със значителни логистични пречки, включително липсата на достъп до предишни купувачи. Въпреки че изземването на резерви може да помогне за постигането на военна цел - да се отслаби прозападната Украйна, малцина очакват Русия да желае или да може да направи мащабни инвестиции, необходими за извличането на минералите.

Тези предположения се основават отчасти на това, което Русия направи с мини, превзети през 2014 г. В рамките на около година производството беше силно ограничено, до голяма степен защото Украйна отказа да купува въглища от окупираните територии, а Русия има огромни собствени запаси. Москва се опита и да наводни някои превзети въглищни мини, за да ги направи безполезни, ако Украйна си върне загубената територия.

Главният изпълнителен директор на енергийната компания ДТЕК Максим Тимченко не смята, че руснаците наистина се нуждаят от тези суровини. "Те просто се опитват да унищожат нашата икономика", смята той.

Но ако са необратими, подобни загуби биха принудили останалата част от Украйна да пренастрои икономиката си. Възможната положителна страна на нещата е евентуална модернизация, която да направи остарелите стоманодобивни заводи по-ефективни и по-екологични. Първоначалните оценки сочат, че цената за възстановяване на икономиката като цяло започва от 750 милиарда долара.

Някои икономически експерти предполагат, че дългосрочното въздействие на войната може да бъде притъпено, дори ако Украйна отстъпи значителни територии, стига да акцентира върху секторите на технологиите и услугите, които подпомогнаха растежа през последните години и разшириха стремежа към алтернативни енергии. Но задачата пак щеше да остане трудна. Неотдавнашният опит на Украйна да модернизира енергийната си мрежа беше провален от войната. Почти половината от нейните централи за възобновяема енергия, включително 89 процента от вятърните паркове, са в завзети територии или зони на конфликт. Повече от половината вятърни паркове са затворени.

Всяко усилие за възстановяване с широкомащабни чуждестранни инвестиции вероятно ще изисква истински край на сраженията, а не нов продължителен, но сдържан конфликт с Русия. "Украйна не само ще загуби голяма част от територията и ресурсите си, но и ще бъде постоянно уязвима от нова атака от страна на Русия", казва Джейкъб Къркегор от базирания във Вашингтон Институт за международна икономика "Питърсън". "Никоя здравомислеща частна компания не би инвестирала в останалата част от Украйна, ако това се превърне в замразен конфликт."
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase