Процесът срещу либерийския експрезидент Чарлс Тейлър тече вече трета година. В Хага го съди специален трибунал на ООН за Сиера Леоне.  

Обвиненията срещу Тейлър са, че е в основата на въоръжаването на свирепия Обединен революционен фронт (ОРФ), който близо десетилетие тероризира най-безпощадно населението на Сиера Леоне.

В замяна Тейлър получава от северозападните си съседи необработени диаманти (Сиера Леоне е в ТОП 10 в света по залежи на диаманти), наричани съвсем основателно „кървави“.

Смята се, че печалбата на Чарлс Тейлър от тази сееща смърт дейност е близо 5 милиарда долара, депозирани в американски банки.

Пряката връзка на Тейлър с бунтовниците може да му донесе присъда по обвинения като престъпления срещу човечеството, геноцид, тероризъм, сексуално насилие, отвличания и принуждаване към робски труд, използване на деца за войници. Либерийският лидер не е извършител, но според прокурорите именно той е този, който е направил този ад възможен.

Тейлър отрича всичко и процесът малко или много попадна в задънена улица. Множество свидетели дадоха показания срещу диктатора, но надеждите за скорошен завършек на делото не бяха особено големи.

Докато на сцената не се появи топмоделът Наоми Кембъл.

През 1997 година, по време на благотворително парти в Южна Африка, организирано от Нелсън Мандела, тя се запознава с новоизбрания президент на Либерия. Чарлз Тейлър е заслепен от красотата на манекенката и през цялата вечер не се отделя от нея, разказват очевидци. През нощта двама неизвестни мъже чукат на вратата на стаята й и казват, че имат подарък за нея. Подаръкът са няколко „сурови” диаманта.

Сега този подарък може да прати Тейлър зад решетките до края на живота му. Защото през целия процес той упорито твърдеше, че никога не е притежавал подобни диаманти. Показанията на британския топмодел обаче говорят друго и макар тя да не посочи директно Тейлър като източник на среднощния подарък, нещата отиват на зле за човека, който до момента се разминаваше безнаказано за убийствата на десетки хиляди африканци.

Чарлс Тейлър, който може да се окаже един от най-безскрупулните масови убийци в съвременната история на света, е роден през 1948 година в семейството на „американски” либерийци – потомци на елитна група освободени американски роби, основали Либерия през XIX век. Тейлър получава образованието си в САЩ, където завършва икономика в колежа Бентли, Масачузетс.

През 1979 година застава начело на протест срещу тогавашния президент на Либерия Уилям Толберт, който е на визита в централата на ООН в Ню Йорк. Тейлър влиза в открит спор с Толберт и го заплашва, че ще отнеме властта му със сила. За тези си думи бъдещият президент е арестуван, но по-късно е освободен.

Само година след това Чарлс Тейлър се включва активно във военния преврат, поведен от старши сержант Самюел Доу и довел до убийството на президента Толберт. Доу установява диктатура, а на Тейлър е поверен висок пост в икономическото управление на страната.

Скоро обаче идва обвинение в източване на 1 милион долара държавни пари и Чарлз Тейлър е принуден да избяга в САЩ. Въпреки искането за екстрадиране обаче той успява да убеди американските власти, че животът му е застрашен и остава в арест отвъд Океана.

При неизяснени обстоятелства е освободен. Спекулира се, че американците решили да го използват за сваляне на диктаторския режим на Доу. Тейлър се справя безупречно с тази задача – организира въоръжен бунт и успява да установи контрол върху значителна част от страната.

Неговият Национален патриотичен фронт за Либерия получава мощна финансова подкрепа от Либия (установяват се близки отношения с Кадафи), което му гарантира сравнително бърз успех срещу президентските сили. Впоследствие обаче фронтът се разцепва на няколко групировки и Либерия влиза в гражданска война.

Мирът настъпва окончателно през 1996 година и Чарлз Тейлър е победител – година по-късно печели изборите и става президент на Либерия. Започва безочливо изсмукване на приходите от природните богатства на страната (желязна руда, каучук, диаманти), Тейлър осигурява въоръжение на редица екстремистки групи на целия континент и смазва със сила всяка опозиция.

Изгражда си и образ на ексцентрик – например охраната тича около лимузината му от летището до центъра на столицата на Буркина Фасо преди регионална конференция.

Когато през 1999-а върху него се сипят обвинения, че е трафикант на оръжие и кървави диаманти, Тейлър повежда масова молитва, облечен изцяло в „ангелско” бяло.

А на тези, които го определят като убиец, президентът отвръща: „Иисус Христос също е бил определян за такъв в своето време”.

През 2003 година е свален с бунт, но сключва сделка с опозицията и получава политическо убежище в Нигерия.

Три години по-късно е задържан и екстрадиран в Сиера Леоне. От опасения за граждански бунтове, Чарлс Тейлър е преместен в Хага, където през 2007-а срещу него започва процесът за подпомагане на кръвопролитията в Сиера Леоне в продължение на повече от 10 години.

В хода на делото става ясно, че Чарлс Тейлър не просто е снабдявал Обединения революционен фронт с оръжия и човешка сила. Той е бил със статута на командир и дори ръководителите на бунтовниците от Сиера Леоне не му противоречали.

Пред трибунала един от най-приближените на Тейлър – Моузес Блах свидетелства, че дори жесток лидер като Фодай Санкох (шеф на ОРФ) останал потресен от жестокостите, които вършели либерийските наемници в Сиера Леоне.

Санкох лично се оплакал от изнасилванията, убийствата и мародерствата, дело на либерийците на Тейлър. А щом човек, който нареждал рязане на крайници на цивилни за назидание, е поискал укротяване на наемниците, то либерийските части наистина са вършели немислими зверства.

Тейлър обаче категорично отказал да променя поведението на малката си армия и дори заплашил да я изтегли при повторно оплакване. „Такива неща трябва да се случват, когато водиш война”, отсякъл президентът по думите на Блах, който от 2000 година бил вицепрезидент.

Пред съдиите Блах, който от 2000 година бил вицепрезидент, разказва за обичая на някои от отрядите на Тейлър да ядат месо от жертвите си.

Друг свидетел твърди, че самият Чарлс Тейлър поощрявал и дори се включвал в канибалските извращения. Президентът категорично отрече: „Подобно нещо никога не се е случвало. Никога не съм нареждал на моите войници да изяждат когото и да е”.

Може би сега една красавица и кесийка с, както ги нарече тя, „мръсни камъчета“, може да станат причина всичко това да получи възмездие. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase