Публикуването на поредната порция секретни американски документи не донесе кой знае каква сензация, но все пак предизвика сериозен отзвук.

В крайна сметка бяха замесени имената на световни лидери, беше разкрита конспирация за шпиониране на членове на ООН и дори на генералния секретар на организацията. Стана ясно, че Саудитска Арабия искала настойчиво „отрязване на главата” на иранската змия.

Но в интерес на истината да научим, че Вашингтон следи изкъсо партньори и врагове едва ли е изненада, но е интересно да се види как.

За американската дипломация предстоят тежки дни на срам и извинения, но така или иначе гневът на шпиониращи и шпионирани беше насочен повече към Wikileaks, отколкото към Белия дом, Държавния департамент и Пентагона.

Засега, може би изчаквайки бурята да отмине, президентът Обама пази мълчание по скандала. Коментар направи говорителят Робърт Гибс, който в официално съобщение обясни как „Обама подкрепя отговорно и отворено управление у дома и по целия свят, но това необмислено и опасно изтичане на информация работи срещу тази идея”. Толкова.

С огромен интерес се чакаше позицията на държавния секретар Хилари Клинтън, която, според документите, стои зад шпионажа в ООН. Бившата първа дама застана пред медиите и определи изтичането на класифицирана информация не просто като атака срещу американски външнополитически интереси, а като „атака срещу международната общност”.

Без дори и да се замисля за нещо като извинение или оправдание, Хилари хладнокръвно разясни, че работата на американските дипломати е от полза за милиарди хора по света.

Клинтън беше категорична, че партньорствата, изградени „с толкова труд” от настоящата президентска администрация „ще издържат на това предизвикателство”. „Такъв пробив в нашата сигурност няма и не може да се случва повече”, завърши първият дипломат на САЩ.

Американски политици пък се юрнаха да атакуват WikiLeaks. Републиканецът Питър Кинг – председател на комисията за национална сигурност в Камарата на представителите, обяви, че сайтът и хората, стоящи зад него, трябва да бъдат третирани като терористична организация.

Друг сенатор – Джоузеф Либерман, пък призова за незабавно затваряне на страницата, защото публикациите в нея застрашавали живота и свободата на множество американци и хора от други националности.

Както можеше да се предвиди, изумяващо мнение по въпроса изрази и проявяващата мераци за Белия дом Сара Пейлин. Лидерът на противоречивата крайнодясна Чаена партия написа в мрежата Twitter: „Необяснимо: наскоро спечелих дело в съда, с което спрях публикуване на части от моята книга „За Америка от сърце”, а цялото американско правителство не може да спре този акт на държавна измяна от страна на Wikileaks”. Край на цитата. За кой ли път г-жа Пейлин ни оставя без думи.   

Спокойствие запазиха от ООН въпреки доказателствата за шпионаж срещу ръководството на организацията. Говорителят Фархан Хак излезе с официално становище по случая, събрано в три точки. Очевидно Хак е подбирал думите си изключително внимателно и обяснява, че ООН не е в позиция да коментира автентичността на разкритите документи. След това говорителят ни припомня що за организация е ООН и че от създаването си тя има гарантирана неприкосновеност.

Почти всички описани в документите световни лидери пък се въздържаха от коментар. С изключение, разбира се, на италианския премиер Силвио Берлускони, когото американските агенти определят като „некадърен, безсъдържателен и неефективен като модерен европейски лидер“. В типичния си стил Силвио се присмял на тези определения.

Неговият приближен и външен министър на Италия Франко Фратини пък определи изтичането на секретна информация като „11 септември на световната дипломация”. Един от лидерите на управляващата „Форца Италия” Фабрицио Сичито стигна до термина „нов вид медиен тероризъм”.

Френското правителство нарече действията на Wikileaks атака срещу демокрацията и заяви пълната си подкрепа за своите американски партньори.

Малко по-сдържани бяха британците. От Даунинг стрийт 10 коментираха стегнато, че разкритията са заплаха за националната сигурност.

Китай реши проблема генерално. Забрани на медиите да пускат новини, свързани по какъвто и да е начин с поредното солидно изтичане на класифицирана информация.

Мащабно разследване по случая вече тече в Австралия, чийто гражданин е Джулиан Асандж. Споменава се, че паспортът му може да бъде отнет.

Поглеждайки на изток, виждаме предпазливост в изводите от турския премиер Реджеп Ердоган: „Нека първо разгледаме обстойно публикуваното от Wikileaks, понеже достоверността на информацията е под съмнение”.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад за пореден път изненада с реакцията си. Описан като „Хитлер” в секретните документи, държавният глава нарече случващото се „организирана кампания” от страна на Вашингтон.

Според Ахмадинеджад голяма част от предполагаемите разкрития всъщност са манипулирани за постигане на политическите цели на САЩ. Президентът визира информацията, че Саудитска Арабия е настоявала за американски военен удар по Иран заради развиваната от Техеран ядрена програма.

„Ние сме приятели с нашите съседи и подобни провокации няма да развалят отношенията ни”, коментира Махмуд Ахмадинеджад.

Афганистан, Пакистан и Ирак пък в един глас се присъединиха към масовото осъждане на публикуването на секретни данни, определяйки го като опасно, безполезно и ненавременно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase