Днешната среща на високо равнище между ЕС и Русия обещава да бъде кратка и хаплива. Руският постоянен представител Владимир Чижов предупреди ЕС "да не подлага на изпитание търпението на Путин". През последните години търпението и на двете страни беше подложено на изпитание: от енергийните политики, човешките права и не на последно място, от въпроса за отношенията с общите съседи на ЕС и Русия, пише Джеймс Шер, в. "Файненшъл таймс".

Но проблемът с Украйна засенчва всички останали. Това, което започна като протест, стана национално въстание. Президентът Виктор Янукович губи не само легитимност, но и контрола над страната. Видимите лидери на опозицията са ръководени отдолу. Санкциите едва ли ще имат особен ефект. Преговорите за изборен процес, който да замени сегашния режим, изглеждат все повече като донкихотовска мечта.

Чувство за тревога от тези събития е единственото общо, което имат Брюксел и Москва сега. Еликсирът на доверието не може да бъде намерен никъде. През декември Сергей Лавров, руският външен министър, описа протестите като "отдавна подготвен сценарий", мотивиран от желанието на ЕС за "безплатна добавка към печалбите" му. Оттогава обвиненията за намеса на Запада се увеличиха. Когато Лавров заявява, че Русия "ще направи всичко, за да стабилизира ситуацията", ЕС се чуди какво има наум Москва.

Общата тревога обаче само подчертава различията в принципите и целите, които срещата на върха едва ли ще намали. За ЕС суверенитетът на съседите на Русия е основа на реда след Студената война. Това означава, че те имат свободата да избират своите цели и партньори. Това означава също свобода от икономическа принуда - принцип, утвърден в документа от Будапеща от 1994 година, който Русия подписа. ЕС е убеден, че Русия е нарушила това правило в навечерието на ноемврийската среща на върха във Вилнюс. С тази постъпка тя е отприщила протестите, които по думите на Лавров сега "излизат извън контрол".

Документът също така набляга, че следвоенният ред се основава на "зачитане на човешките права и основните свободи, демокрацията и върховенството на закона". Въпреки това според гледната точка на Москва една суверенна страна може да интерпретира тези принципи, както намери за добре. Тя гледа на изпращането на пратеници на ЕС в Украйна като на груба намеса, независимо какво се случва там. Цели 20 години Киев е търсел съвет от ЕС за всичко - от юридическите закони до реформата на сектора на сигурността. Но това не променя отношението на Кремъл.

Със засилването на съперничеството между Брюксел и Москва Кремъл се опълчи срещу това, което нарича "западното месианство". Той се стреми да утвърди принципа на многополюсен ред, но такъв, при който различните ценностни системи са еднакво легитимни. През последните 10 години Владимир Путин облече неофеодалната и все по-хищническа система на Русия в мантията на славянските и православните ценности. Този "цивилизационен проект" има разтегливи граници. Той обхваща сънародниците, където и да са. Важи за всички онези, "върху които Русия е имала влияние". И се прилага най-категорично към самоопределената от Русия сфера на привилегировани интереси. Успехът на този проект в чужбина все повече е свързан с легитимността на системата за управление вътре в страната.

Украйна е едновременно стожерът и ахилесовата пета на цялата тази конструкция. Ако поляците и балтийците приемат нормите и стандартите на ЕС, това е техен избор. Но ако Украйна го направи, това намеква за възможността, че и Русия може някой ден да направи същото. Тази логика не е нова. Много от най-великите руски реформатори, от Александър Втори до Михаил Горбачов, са вярвали, че Русия ще бъде застрашена, ако украинците развият собствена политическа идентичност. Путин, когото западните критици толкова погрешно възприемат като последовател на съветската идея, възроди един по-стар, имперски манталитет.

Заглавието на неотдавнашна статия в периодичното издание "Руское обозрение" точно улови настроението: "Без Украйна Русия може да остане империя, но не може да остане Русия".

Трудностите за ЕС са по-дълбоки, отколкото мнозина си дават сметка. Нето едно решение на сегашната безизходица не може да задоволи и украинските протестиращи, които демонстрират в подкрепа на демократичните принципи, и руската държава, която се стреми да възстанови регионалната си хегемония.

Борейки се за Украйна, в крайна сметка Путин се бори за себе си. Никой не знае колко далеч ще стигне. През последните дни има слухове как Путин предупредил Янукович, че обещаната помощ ще бъде изложена на риск, ако украинската опозиция не бъде
смазана. Тези твърдения заслужават да бъдат приемани сериозно.

Засега по-драстичните действия, включително военна намеса, са спекулации, а не факти. Когато залозите са високи, руското ръководство е показало склонност да поема рискове. Но то никога не е било безразсъдно. Много зависи от това дали тази истина ще се потвърди в днешните условия.

И въпреки това украинците няма да се успокоят лесно. Протестното движение в тази страна е укор към всеки, който смята, че принципите нямат значение в международната политика. ЕС трябва да е постарае да не стане и паметник на безсилието на Европа.
-------
Авторът е сътрудник в "Чатъм хаус" и автор на книгата "Твърда дипломация и мека принуда".
 

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase