Историята на Гърция е изпълнена с големи беди и впечатляващи ренесанси. Дори раждането на съвременната гръцка държава през 1832 г. представлява триумф, подпомаган от решението на Обединеното кралство и Франция да се притекат на помощ на движението за независимост на елините, изправено на ръба на поражението. След това Гърция прекара половината от годините до 2006 г. във фалити, като преструктурира дълговете си шест пъти.

И все пак, въпреки многобройните си неуспехи и независимо от сегашната си съдба, тя е може би най-успешната държава, която се отърси от пепелта на Османската империя и се превърна в символ на просперитета и стабилността в сравнение с останалата част от Балканите, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Този успех отчасти отразява уникалното място, което Гърция заема в европейските представи, което обезпечаваше досега и жизненоважната подкрепа в критични моменти. За останалата част от Европа Гърция е повече от една държава - тя представлява една идея, отражение на общите корени на обща цивилизация, символ на свободата, символ на съпротивата, пише вестникът.

Успехът на Гърция също така се дължи на дългогодишната решимост на гърците, че страната им трябва да бъде здраво вкоренена сред семействата на Запада - амбиция, която датира от най-ранните дни на гръцкото движение за независимост, и която бе удължена чрез смелите решения за присъединяване към Европейската икономическа общност скоро след падането на военния режим през 1970 г. и приемането на еврото през 2001 г. - една година след въвеждането му.

Гръцката европейска идентичност е тази, която е заложена на карта в предстоящия референдум, който правителството на страната реши да проведе на 5 юли. Въпреки че въпросът, на който гръцките граждани трябва да отговорят, е дали искат правителството да приеме, или да отхвърли условията по спасителната сделка, истинският въпрос всъщност е дали Гърция иска да остане член на еврозоната, посочва Wall Street Journal.

Отговор „не“ на вота ще задвижи домино от негативни събития, включително фалит на страната, банков колапс и неплащане на заплати и пенсии, което ще накара Атина да въведе паралелна валута. До тогава реално няма легален начин страната да излезе от еврозоната, без да напусне и Европейския съюз. Ето защо негативен отговор на референдума ще постави на карта и членството на Гърция в общността.

След отрицателен вот Гърция ще изгуби възможността си да получи ново финансиране от еврозоната, като по този начин ще се принуди да просрочи дълговете си и няма да има възможност да изплаща заплати и пенсии. Банките в страната бяха принудени да затворят врати, след като ЕЦБ отказа да увеличи финансирането по линията за спешна ликвидна помощ ELA. Има вероятност скоро след това те да бъдат обявени в несъстоятелност и да трябва да се рекапитализират, преди да успеят да отворят врати отново, което на практика ще изисква от правителството да започне да печата собствена валута.

Нищо от направеното от гръцкото правителство през последните пет месеца не подсказа, че премиерът на страната Алексис Ципрас и неговите колеги имат административните възможности да изпълнят такава комплексна операция, нито пък да осъществят големите бюджетни съкращения и промени, които са нужни, преди Гърция да е в състояние отново да взима заеми от финансовите пазари, използвайки собствена валута, посочва WSJ.

Ако гръцките гласоподаватели отговорят с „да“ на зададения им въпрос, пътят пред Гърция едва ли ще е по-лесен.

Доверието в Ципрас и неговия финансов министър Янис Варуфакис се срина. Председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум даде да се разбере през уикенда, че еврозоната ще положи усилия да подпише спасителна сделка с настоящото правителство на Гърция, докато все още има доверие и възможност за сделка.

Вероятно е Гърция да има нужда от избори за съставяне на ново правителство, с което еврозоната да преговаря за новата програма. Това поставя под риск близкото бъдеще, през което се очаква капиталовият контрол от страна на Атина да остане, а икономиката да бъде изправена пред сериозни смущения.

Освен това щетите върху банковата система могат да са толкова големи, че е възможно да се наложи нейното преструктуриране, преди капиталовият контрол да бъде премахнат, което увеличава възможността някои от депозантите в системата да претърпят загуби.

Същевременно всяка бъдеща спасителна сделка се очаква да е по-трудна от тази, която Ципрас отказа. Някои от политиците в еврозоната неофициално говорят за нуждата от амбициозна програма в стила на Световната банка, която да помогне в преструктурирането на гръцката администрация, а и да придаде на икономиката на страната модерен европейски облик, за да е способна да съществува в рамките на единния паричен съюз, пише още в анализа си WSJ.

Това означава, че дори след положителен отговор на референдума Гърция все още е застрашена от напускане на Еврозоната. Но ако гръцките гласоподаватели сигнализират, че са готови да издържат бъдещите лишения в името на европейските си мечти, то може да са сигурни, че Европа ще им помогне отново.

Още финансови новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase