По-бедните съседи на Гърция не проявяват особено съчувствие към проблемите й, пише в. "Ню Йорк таймс". Месеци наред, докато водеше напрегнати пазарлъци с кредиторите си, лявото гръцко правителство се представяше като жертва на елитарен финансов и политически ред, съществуващ благодарение на богатите в Европа и по-специално на германците.

"Но сред най-твърдите противници на проявата на благосклонно отношение към гръцкия премиер Алексис Ципрас и партията СИРИЗА бяха най-бедните страни в Европа - като България, най-бедната членка на Европейския съюз, и балтийските държави, жертва на десетилетията на самоналожена немотия по времето на Съветския съюз", пише Андрю Хигинс в кореспонденция от София.

В статията е цитиран президентът Росен Плевнелиев, заявил в интервю: "Ние сме много по-бедни от гърците, но направихме реформи". "Когато имате проблем, трябва да се заемете с него, а не да го прехвърляте в Брюксел или на някого другиго", казва той, иронизирайки оплакванията на СИРИЗА, че Европа е изоставила Гърция, се посочва в статията.

В материала се отбелязва също, че тази политическа сила е била хвалена от предимно малки леви организации за това, че се е противопоставила на определяната от тях като тирания на алчните пазари и технократските елити, както и от лидера на десния френски Национален фронт Марин льо Пен, която вижда в гръцката криза доказателство за провала на установения европейски ред.

Хигинс припомня статия на британския "Дейли телеграф" от края на миналата седмица, в която изразява съжаление за "марксистките убеждения" на Ципрас, но същевременно го хвали за отказа му да се подчини на корпоратистките сили в ЕС.

Но пропастта между образа, който СИРИЗА си е изградила като защитник на експлоатираните и реалността, че най-малко заможните страни в Европа не симпатизират особено, дори никак на Гърция, извади наяве един фундаментален дефект в обречената преговорна стратегия, довела Гърция до ръба на пропастта, смята Хигинс.

Той отбелязва също, че гневът в Брюксел и Берлин се е засилил и от нееднократните обвинения на Ципрас, че кредиторите шантажират Гърция и че са се опитали да отхвърлят демократичния избор на гърците, избрали СИРИЗА.

Но погледнато от България и другите по-бедни страни в Европа, страданията на Гърция след пет години на болезнени строги икономии предизвикват само неблагоприятни сравнения, се казва в статията на "Ню Йорк таймс" и се припомня, че когато гръцкият финансов министър Янис Варуфакис веднъж се оплакал, че гръцките пенсии не могат да бъдат намалявани повече, колегата му от Литва му напомнил, че литовските пенсионери оцеляват с много по-малко.

Отбелязва се също, че въпреки орязването на пенсиите, гръцките остават по-високи от тези в България, Литва, Латвия, Хърватия и почти всички останали страни от Източна, Централна и Югоизточна Европа.

Според автора поради този факт СИРИЗА трудно може да спечели подкрепа за тезата си, че Гърция преживява уникално болезнена "хуманитарна катастрофа", както и че другите страни от ЕС трябва да вложат свои средства, за да спасят Атина от банкрут. В подкрепа на това съждение се цитират думите на журналиста от вестник "Капитал" Огнян Георгиев, според когото отстрани погледнато не личи Гърция да страда толкова много, защото те "имат своето море, имат големи пенсии и водят живот, който изглежда по-добър от нашия".

Според Хигинс затова Гърция "е изолирана" не само от богатите страни в Северна Европа като Германия, където в общественото мнение има тенденция да се гледа на гърците като на мързеливи неблагодарници, но и от бедните страни, които също се чувстват онеправдани и които СИРИЗА се е надявала да спечели на своя страна.

Според друг цитиран събеседник на "Ню Йорк таймс" - Раул Рупарел от "Отворена Европа", СИРИЗА правилно се е фокусирала върху демократичния избор на хората, но е пренебрегнала факта, че всички правителства в Европа трябва да отговарят пред избирателите си. По думите му кредиторите и ЕС със сигурност носят част от вината за безизходицата, която заплашва да извади Гърция от еврозоната, но СИРИЗА е направила сериозна грешка, като е смятала, че може да промени европейската икономика, без да промени по-широката политическа рамка.

Хигинс цитира и интервю на германския финансов министър Волфганг Шойбле, в което подчерта, че обявеният от СИРИЗА референдум за приемане или отхвърляне на споразумението за финансова помощ може и да даде глас на гръцките избиратели, но няма да е със задължителен характер за данъкоплатците в Германия и други страни.

Припомня се публикация на гръцкия колега на Шойбле, Варуфакис, от Туитър от април, в която той е признал, че Гърция е останала без приятели.

"В България дори политици, които ликуваха, когато СИРИЗА дойде на власт през януари и които опитаха да засилят шансовете си за успех, като подражаваха на нейните тиради срещу неолибералната ортодоксалност, вече или млъкнаха, или се опитаха да се дистанцират от гръцкия експеримент", пише авторът на статията в "Ню Йорк таймс".

В нея се отбелязва, че българското правителство от своя страна се изказа рязко за управляващата партия в Гърция. Авторът има предвид изказването на премиера Бойко Борисов в Брюксел, че му е омръзнало да се отделя толкова време на гръцката криза, когато други страни имат толкова проблеми.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase