Проблемът кой ще наследи властта в Сирия остава много важен, но идеята, изказана от германски журналист, си струва да бъде обсъдена на предстоящите преговори.

В новогодишно интервю за германския таблоид "Билд" руският президент Владимир Путин намекна, че Русия няма нищо против да предостави убежище на сирийския президент Башар Асад. Международните преговори за уреждане в Сирия би трябвало да започнат в Женева по-късно този месец, и този въпрос би могло да бъде включен в техния дневен ред като един от вариантите, пише Мари Дежевски за в. "Гардиън".

Ще е разумно да сме предпазливи обаче. Идеята за изгнание на Асад в Русия изглежда не е била повдигната от Путин, а от германския интервюиращ, напълно естествено търсещ новина. А отговорът на руския президент едва ли може да бъде окачествен като ентусиазиран. Путин винаги е бил експерт в политическото протакане, като не отхвърля, но и не се съгласява с предложенията, които чува. И отговорът му в хода на интервюто - че е "прекалено рано" за обсъждане на въпроса - напълно се вписва в тази схема.

От съществена важност е и фактът, че нито във въпроса, нито в отговора бяха споменати каквито и да са срокове, макар че именно това е най-важното за бъдещето на Асад. До каква степен Русия е решена да запази властта на Асад и неговия кръг често се преувеличаваше в западните медии. Путин никога, доколкото ми е известно, не е изключвал въпроса за евентуално оттегляне на Асад. Това, за което спорят западните лидери и Русия не е дали, а кога.

Руският приоритет е, и винаги е бил, да се предотврати на всяка цена пълното разпадане на сирийската държава. Това е причината Русия да започне толкова прибързано военната си намеса миналия септември, опасявайки се, че силите на "Ислямска държава" и борещите се срещу Асад бунтовници се приближават към Дамаск.

Русия подкрепя Асад на първо място не като политически съюзник и приятел - хладното и снизходително поведение на Путин по време на посещението на Асад в Москва миналия октомври би трябвало да покаже, че това не е вярно - а защото, от гледната точка на Путин и неговите съветници, Асад е всичко, което стои между Сирия и хаоса.

Вярно е, разбира се, че Сирия е обхваната от гражданска война и обширни територии са извън контрола на правителството. Но е вярно също така, че колкото и британският премиер Дейвид Камерън да говори за 70 000 "умерени" бунтовници, които чакат своя час, няма единна политическа или военна сила, готова да заеме мястото на Асад.

Както искането на Запада Асад да си ходи, така и настояването на борещите се против Асад бунтовници, че не може да се сключи споразумение, докато той е на поста си, са напълно нереалистични, докато няма никой и нищо, които да могат да го заменят.

Кошмарът на Русия е, че това, което се случи в Ирак и в Либия - при което режими се сменят със сила, без да се мисли особено за утрешния ден - ще се повтори и в Сирия. Предвид че все още плащаме цената на тези две намеси, е трудно да се разбере защо това не е и кошмарът на Запада.

Русия не без основания се страхува, че ако сирийската държава бъде унищожена, няма да има никакви институции, върху които новото правителство да надгражда и условията ще станат още по-лоши, отколкото вече са - не само за сирийците, а в целия регион. Руската позиция е, че бъдещето на Сирия и това на Асад трябва да се решат на парламентарни избори.

Тази позиция може да бъде подложена на критика по няколко направления: че условията в Сирия в момента и в обозримото бъдеще едва ли способстват за произвеждането на заслужаващи доверие избори; че това е коварен руски план, който да помогне на Асад да спечели нов мандат и - не толкова убедителното - че разграничението между бъдещето на Асад като индивид и запазването на сирийската държава е донякъде съмнително.

Но изявлението на Путин, че не изключва предоставяне на убежище на Асад в Русия, може да се разглежда най-добре в контекста на бъдещите преговори. Това е вариант, който може да се разглежда като един от многото.

Путин заяви пред в. "Билд", може би леко иронично, че да се предостави на Асад убежище в Русия ще бъде не по-трудно, отколкото на Едуард Сноудън, и това е вярно; малко вероятно е САЩ да възразят.

От друга страна, Русия никога не е приемала с отворени обятия лидери, които са били отхвърлени от народа си. Москва отрича някога да е предлагала убежище на Саддам Хюсеин (макар че се смята, че се е опитала да се договори за това с една или повече страни от Персийския залив).

Под въпрос е и дали Асад, който е получил част от образованието си във Великобритания, ще сметне Русия - дори мекият климат на примерно Сочи - за приемливо място за пребиваване. От друга страна, когато удари часът, той няма да има голям избор.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase