Четири месеца след като предприе въздушните удари в Сирия, Кремъл е уверен, че най-голямата задгранична кампания на Москва след разпадането на СССР вече се отплаща, пише Андрю Рот във "Вашингтон пост".

Под знамето на борбата с международния тероризъм президентът Владимир Путин обърна хода на войната за силите, верни на сирийския му колега Башар Асад, които през 2015 г. бяха започнали да отстъпват с бързи темпове позиции в полза на умерените и ислямистките бунтовнически сили при продължаващата вече пет години криза. Правителствените войски са в офанзива, а миналата седмица постигнаха най-значимата си победа досега, като превзеха от подкрепяните от американската коалиция бунтовнически сили стратегическия град Шейх Мискин.

Руското правителство смята, че е постигнало тези успехи на относително ниска цена за държавния бюджет, при минимални жертви от страна на армията, както и при преобладаваща подкрепа сред обществеността, смятат местни анализатори и представители на властите.

"Тук операцията се смята за доста успешна", каза Евгений Бужински, генерал-лейтенант от запаса и вицепрезидент на Центъра за политически изследвания на Русия, чиято централа е в Москва. "Вероятно може да продължи още година и повече", посочи той, "но това ще зависи от успехите на терена."

Дали ползите от гамбита на Русия да разположи войници в Сирия ще се запазят и в дългосрочен план, засега е загадка. Президентът на САЩ Барак Обама предупреди миналата година, че Русия влиза в "блато", напомнящо съветската инвазия в Афганистан, и не е ясно кога Москва ще може да обяви победа и дали има стратегия за край на операцията.

Но тъй като силите на Асад напредват, а дипломатическите преговори в Женева бяха прекъснати вчера само два дни след началото си при взаимни обвинения, Кремъл в момента не е подложен на особен натиск за изтегляне.

"Путин може да си позволи да играе геополитически шах в Близкия изток, защото цената за това не е висока", каза Константин фон Егерт, независим политически анализатор в Москва.

Влизането в сирийския конфликт позволи на Путин да се бори с политиката за смяна на режима, която той смята, че САЩ водят, да покаже военни мускули, а също и да увери регионалните съюзници в лоялността на Москва като партньор, заяви той.

Но Егерт и други смятат, че параметрите на руската стратегия за приключване на операцията са неясни. "Никой не пита какво прави Путин в Украйна, защото е очевидно", посочи Егерт. "Но в Близкия изток не всичко е така ясно."

Все пак в хода на руската кампания бяха понесени някои загуби, като в това число влиза бомбеният атентат през октомври срещу самолет, пълен с прибиращи се от Египет руски туристи, при който загинаха 224 души. Синайският клон на "Ислямска държава" пое отговорност за нападението.

Руски фронтови бомбардировач бе свален от турски самолети F-16 през ноември, в резултат на което загина пилот. При последвалата спасителна операция бе убит руски морски пехотинец, вероятно от подкрепяни от САЩ бунтовници. А вчера руското министерство на отбраната обяви, че военен съветник е загинал при минометен обстрел по-рано тази седмица. То обвини "Ислямска държава".

Но тези инциденти не предизвикаха такова денонощно отразяване по телевизиите както конфликтът в Украйна, в който Русия отрече да има официална роля.

"Това е ограничена война, която в действителност не оказва въздействие върху Русия", каза Максим Шевченко, руски журналист, който подкрепи руската интервенция в Сирия. Той бе там на Нова година, прикрепен към бойци на Хизбула.

"Няма го потока от ковчези", заяви той. "Това не е сравнимо дори с Донецк", добави Шевченко, като имаше предвид руските жертви в Източна Украйна, включително някои, за които се смята, че са военни на действителна служба.

Представители на руската държава, включително Путин и външният министър Сергей Лавров, също така отхвърлиха обвиненията, че руските бомбардировачи са съсредоточили огневата си мощ върху по-умерените противници на режима на Асад, вместо върху "Ислямска държава".

Руската интервенция подкопа идеята на правителството на Обама за решение на войната чрез преговори, включително за оттегляне на Асад. Опозицията не искаше да се включва в тазседмичните разговори в Женева, защото смяташе, че САЩ са дали заден ход по въпроса за бъдещето на сирийския президент.

В много отношения интервенцията на Путин може да се окаже по-важна в дипломатическо, отколкото във военно отношение. Анализаторите в Москва смятат, че Асад си е върнал само около 2 процента от територията на Сирия за четирите месеца, откакто започна руската намеса.

"Руската интервенция вече постигна най-голямата сред постижимите си цели, а именно да гарантира единството и стабилността на сирийския режим", каза Стивън Саймън, старши сътрудник в Института за Близкия изток. В периода 2011-2012 г. той е отговарял за ресора Близък изток и Северна Африка в Съвета за национална сигурност към президента на САЩ.

Въпреки че потенциалът на сирийската армия и способността й да си връща територии остава под въпрос, намесата е имала извънредно голямо влияние върху преговорите.

"Официалните лица във Вашингтон, които се занимават с този въпрос, надали не си дават сметка за въздействието на руската интервенция върху хода на войната", смята той. "Мисля, че на този етап те вече са разбрали, че вариантите пред опозицията и амбициите й неизбежно намаляват."

Александър Аксеньонок, дългогодишен съветски дипломат и бивш шарже д'афер в съветското посолство в Сирия, изрази мнение, че в следващите месеци руският фокус ще се измести към дипломацията.

Но военната операция е изиграла важна роля и това ще продължи и занапред, смята той. "Мисля, че ако не беше оказан този военен натиск, нямаше да се стигне до дипломатическата активност, на която сме свидетели сега", каза Аксеньонок. "Когато казвам, че Русия е спечелила повече, отколкото е загубила, не го казвам просто ей така, а го мисля."
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase