Съветът на външните министри от страните в ЕС отмени в понеделник, 15 февруари, повечето евросанкции срещу официален Минск, въпреки че принципно не е подобрено положението с човешките права и демокрацията в Беларус.

Остават ограниченията за четирима души, заподозрени, че са замесени в изчезванията на хора, критикували Лукашенко, през 1999-2000 г. Запазва се ембаргото върху доставките на оръжия и специална техника, които Беларус би могла да използва за смазване на протести. Размразени са обаче сметките в европейски банки на 170 беларуски служители, включително на Александър Лукашенко. Свалени са освен това визовите забрани за влизане в ЕС и санкциите от три беларуски предприятия. И властите, вече с развързани ръце, ще преценяват сами предложенията за сътрудничество от страна на ЕС, пише Наталия Макушина от "Дойче веле".

Без сурови репресии

Новината за сваляне на санкциите от Беларус не стана сензация. Контактите между Минск и Брюксел активно се развиваха от две години насам, след като беларуският лидер се дистанцира от позицията на Кремъл към събитията в Украйна, не подкрепи руските антисанкции срещу ЕС и предложи Минск като място за преговори с цел уреждане на руско-украинската криза.

За да се отърват окончателно от черните списъци, беларуските власти направиха онова, срещу което възразяваха от няколко години. През август м. г. бе премахнато едно ключово разногласие - Минск освободи политическите затворници.

В навечерието на президенските избори, състояли се миналия октомври без сурови репресии, и през всичките месеци след това високопоставените служители от Минск се държаха като примерни ученици, демонстрирайки невиждана дотогава готовност да обсъждат изпълнението на всякакви препоръки от ЕС и ОССЕ, било то във връзка с икономически преобразувания или провеждането на изборни кампании.

Държавните медии показаха дори видеоклип, в който ръководителят на страната демонстративно дава указание да бъдат подобрени отношенията с ЕС и заявява, че Беларус ще осъществява предложенията на Международния валутен фонд "колкото и да е трудно това".

Нова стратегия

Европолитиците, гласували за вдигане на санкциите, едва ли са толкова наивни, че да вземат за либерализация`спадналия градус на репресиите - днес властите не хвърлят в затвора беларуски опозиционери, граждански активисти и журналисти, а само ги глобяват. Но изборът на Брюксел бе продиктуван от геополитиката.

За Европа в момента е най-важно да има спокойствие в източния регион, а Беларус не е гореща точка на фона на Украйна и не изисква специално внимание като събитията в Сирия или масовото нахлуване на бежанци в Стария свят. И независимо от критичните оценки за положението с човешките права в Беларус е ясно, че този въпрос минава на втори план и няма да определя дневния ред в диалога с Минск.
След разведряването от 2008-2009 г. Брюксел се опитва пак да започне на чисто в отношенията с беларуските власти. Предвижда се сключването на нов договор за партньорство и сътрудничество, какъвто не бе ратифициран през 1997 г., след като Беларус организира незаконен референдум, засилил пълномощията на Лукашенко, и парламентът бе разтурен.

За Минск е подготвен цял пакет от примамливи според европолитиците предложения - помощ за модернизиране на икономиката "в интерес на беларуското население", опит в осъществяването на реформи, подкрепа за влизане в Световната търговска организация, смекчаване на визовия режим. Това развитие на нещата би било благоприятно за бъдещето на страната.

Но беларуското ръководство си има свои задачи. Вдигането на ограничителните мерки се очаква да напудри несимпатичния имидж на Беларус в очите на потенциалните инвеститори и международните финансови институции. Страната живее без реформи и е затънала в дългове, златно-валутните резерви са изтънели до 4 милиарда долара. И докато Евразийската банка за развитие, контролирана от Москва, бави отпускането на обещаното финансиране, беларуското правителство разчита още напролет да получи 3 милиарда долара като кредит от МВФ.

Аванс без гаранции

По-добре Западът да беше предложил на Беларус всичките си моркови на фона на продължени, но замразени санкции. Най-малко за половин година още - до парламентарните избори.

Сега обаче, след като черният списък е отменен, връщането на правата на бившите политзатворници, отмяната на смъртното наказание, гарантираната свобода на събиранията, регистрацията на партии, обществени организации и медии, свободната дейност на журналистите ще останат най-вероятно само добри пожелания на европейските политици. А и самите избори ще протекат според желанието на беларуските власти, а не на ОССЕ. Нали ръководителят на Беларус неведнъж е изтъквал, че обещава само неща, които може да изпълни.

При това съюзническа Русия придирчиво следи сближаването между Минск и Брюксел, тъй като санкциите срещу Беларус отпаднаха година след влизането в сила на Евразийския съюз. И макар Лукашенко да разполага с нови козове, с които да изстисква преференции от Москва, той не би прекалил в игричките със Запада, помнейки, че и стопанинът на Кремъл може да е скътал в ръкава си асо коз.

Трябва да осъзнаем, че огромна пропаст дели обещанията, раздавани щедро от Минск точно преди свалянето на евросанкциите, от тяхното изпълнение. Беларуското ръководство няма изобщо да прави сериозни преобразувания, а от европейските предложения за сътрудничество ще подбере само онези, които няма риск да сринат политическата система.

Беларуските власти впрочем получиха вече аванс за сътрудничество с Евросъюза. Как ще го използват, сега си е тяхна работа.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase