След 12-часови преговори, повечето време по между си, европейските лидери не можаха да постигнат нова сделка с Турция за спиране на миграционните вълни към Европа.

Той поиска от ЕС удвояване на вече приготвените от Европа 3 млрд. евро за сирийците в Турция, сваляне на визите от юни и отваряне на 5 нови преговорни глави, както и политическа подкрепа за създаване на зона, свободна от полети в Сирия.

Сърцевината на турската оферта обаче е предложението да взема обратно всички нелегални имигранти, стигащи до гръцките острови и залавяните от НАТО в нейните териториални води, ако ЕС се съгласи за всеки върнат да приема по един сириец от бежанските лагери в Турция.

Председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск беше натоварен да се опита да изглади различията между европейските членки до 18 март, когато ЕС и Турция ще се съберат отново в Брюксел, за да повторят опита за споразумение.

Германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер съобщиха след края на събирането, че е постигнато политическо съгласие по новото турско предложение. Туск обаче подчерта, че дяволът е в детайлите, особено в правните аспекти на идеите, свързани с размяната на нелегални имигранти за бежанци и с отварянето на нови преговорни глави, последното блокирано от Кипър.

Той заяви от името на страните членки, че те приветстват "новите смели предложения на Турция" и приемат да продължат преговорите по тях. Много от премиерите обаче не ги харесват, особено размяната на имигранти за бежанци и бързането с преговорите за турското членство в ЕС. Меркел, която била запозната с офертата още в неделя вечер от Давутоглу, заяви, че новата схема за размяна е "качествена стъпка напред".

Според нея тя има потенциал да прекърши схемата на трафикантите и да създаде легален път за влизането на хората, нуждаещи се от закрила в ЕС. Меркел, Давутоглу и холандският премиер Марк Рюте, чиято страна председателства ЕС, разговаряли 6 часа в турското посолство в Брюксел в неделя вечер преди срещата на върха.

Германският канцлер била убедена от турския премиер, че схемата е единственият начин за рязко намаляване на броя на прииждащите в ЕС, който нямало да може да бъде постигнат дори с новата операция на НАТО в Егейско море. По нейните думи за разлика от морската мисия, която била и нейна идея, новият план за бежанците бил изцяло турски. От началото на годината в ЕС от Турция са влезли 130 000 имигранти.

Някои страни обаче предупредили, че размяната на имигранти срещу бежанци ще даде възможност Турция да връща многократно едни и същи хора, които се опитват повече от веднъж да стигнат в Европа и биват хващани, докато в замяна ЕС трябва да приема нови и нови бежанци.

Вишеградската четворка пък се опасява, че легалният канал за влизане ще усили още бежанския поток, а унгарският премиер Виктор Орбан дори заплашил с вето. Юнкер смята, че проблемът може да се реши, ако върнатите бъдат сложени в края на списъците за легално транспортиране в ЕС.

По-късно Меркел призна, че изтръгване на съгласие от Кипър, който от години блокира Турция заради окупирането на северната част от острова, ще е по-трудна от склоняването на източноевропейците да приемат замяната имигрант за бежанец.

Не е ясно и как ще бъдат събрани още 3 млрд. евро до 2018 г. Меркел заяви само, че щом първите 3 млрд. са осигурени, ЕС ще намери още толкова.

Турският премиер отхвърли категорично твърденията, че Анкара изнудва Европа за пари. "Тези пари са за сирийските бежанци и всяка стотинка ще бъде похарчена за тях", обеща Давутоглу, добавяйки, че те струват на Турция вече 10 млрд. Според него още при договарянето на първата сделка ЕС-Турция през ноември, е било ясно, че 3-те млрд. са само първоначална сума и ще са необходими допълнителни средства.

"Ние не искаме пари, а справедливо разпределение на тежестите. Турция не е виновна за проблема, както и ЕС", подчерта Давутоглу. Той коментира, че на новото предложение на Турция трябва да се гледа като на "хуманитарен процес в помощ на бежанците, но и като стратегически въпрос за Турция, че тя ще бъде приета в ЕС".

Евролидерите коментирали с него и свободата на словото в Турция, предвид решението за затварянето на в. "Заман". Турският премиер обаче ги уверил, че правителството няма отношение към действията на независимия съд.

"Аз съм срещу всички ограничения за свободата на медиите. Ние имаме много вестници, които ни критикуват ежедневно. "Заман" е юридически, а не политически случай и няма отношение към свободата на словото", заяви Ахмет Давутоглу след края на срещата с европейските лидери и настоя, че Турция няма проблем със свободата на изразяване.

Турция и европейските лидери ще се срещнат отново на 17 и 18 март в Брюксел в опит да постигнат съгласие по условията за спирането на бежанския поток към Европа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase