Обременените отношения между Европа и Турция

Йошка Фишер: Европа отново се сблъсква с Източния въпрос
5 апр 2016 21:19, Елка Василева
37
Обременените отношения между Европа и Турция
Ангела Меркел и Реджеп Ердоган. Снимка: архив, Reuters

Отношенията между Европа и Турция отдавна се отличават с дълбоки противоречия. Въпреки че сътрудничеството в сферата на сигурността (особено през Студената война) и икономическите връзки бяха силни, жизненоважните основи на демокрацията - човешките права, свободата на печата, правата на малцинствата и независимата съдебна система, която да прилага върховенството на закона, останаха слаби в Турция. Историята също е източник на разединение в двустранните отношения, както показва случаят със спора за признаването на арменския геноцид през Първата световна война, пише Йошка Фишер в Проджект синдикейт.

След като дойде на власт управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), при Абдуллах Гюл през 2002 г. и по-късно при Реджеп Таип Ердоган тези конфликти сякаш бяха уредени. През първите години от управлението си ПСР искаше Турция да се присъедини към Европейския съюз и да модернизира икономиката. И проведе истински реформи - особено в области като съдебната система, които са от съществено значение за напредъка към еврочленството.

Но Ердоган през цялото време си пазеше и "неоосманистката" карта, тоест ориентацията на Турция да бъде към Близкия изток и мюсюлманския свят. Това си пролича ясно през 2007 г., когато германският канцлер Ангела Меркел и тогавашният френски президент Никола Саркози фактически заедно затвориха вратата за еврочленството на Анкара и то по унизителен за Ердоган начин.

През последните дни обаче в обременените европейско-турски отношения настъпи особен обрат. Правителството в Анкара на два пъти привика германския посланик, за да изрази протеста си по отношение на кратко сатирично клипче за Ердоган, което бе излъчено по една от регионалните телевизии в Германия, и дори поиска видеото да бъде забранено.

Няма съмнение, че опитните и умели турски политици си дават сметка за отношението на германците към свободата на печата и свободата на изразяване - основополагащи ценности на същия този Европейски съюз, към който Турция иска да се присъедини. Въпросът е доколко за това продължава да си дава сметка и президентът Ердоган.

Отношенията може да се влошат още повече тази пролет, когато германският Бундестаг ще гласува резолюция, определяща масовото убийство на арменци през 1915 г. като геноцид. Предложението най-вероятно ще бъде прието и то с голямо мнозинство от целия парламентарен спектър, което ще влоши напрегнатите отношения с управлението на Ердоган.

Но въпреки тези конфликти, които се наблюдават напоследък, на ЕС и неговите държави членки не трябва да им убягва фактът, че десетилетното партньорство с Турция е от първостепенен интерес и за двете страни. Както сега, така и в бъдеще Европа ще се нуждае от Турция и Турция ще се нуждае от Европа.

Но цената на това партньорство никога не трябва да бъде изоставянето на демократичните принципи, напротив - Турция спешно трябва да институционализира тези принципи в името на своята модернизация. Това, което се изисква от нея, е да се съсредоточи върху запазването на отношенията и намаляването на напрежението в колкото се може по-голяма степен.

Със или без партньорство Европа не може да се освободи от заобикалящата я геополитическа среда. Още от 19 век на нея й се налага да се занимава с така наречения "Източен въпрос", в същината на който още отначало стои справянето с последиците от упадъка на Османската империя.

Османското наследство доведе до няколко балкански войни, които в крайна сметка предизвикаха Първата световна война.

Сега, век по-късно, Европа отново се сблъсква с Източния въпрос, макар и той да не влече със себе си риска от война на континента. Балканите - един несъмнено европейски регион, ще останат мирни, докато е жива вярата в бъдещето в рамките на ЕС. Но Близкият изток и Северна Африка са обхванати от властови вакуум, пораждащ политически кризи, граждански размирици, война, терор и неизмерими загуби за икономиката и благоденствието на хората.

Интервенцията на Америка в Ирак, която бе последвана от (било то истинско или само въображаемо) отслабване на гаранциите й за регионалната сигурност, доведе до открито стратегическо съперничество между водещата сунитска сила Саудитска Арабия и водещата шиитска сила Иран. Турция също е въвлечена в тази игра.

В същото време повечето арабски държави не могат да осигурят адекватна заетост и възможности на своето все по-младо население, което подхранва подкрепата за религиозния екстремизъм. Конфликтът между израелци и палестинци отново се изостря, а същото се отнася и за въоръжените действия на кюрдите. Боевете в Сирия (и до определена степен в Ирак) поставят под съмнение съществуващите от един век граници, установени със Споразумението Сайкс-Пико от времето на Първата световна война, и дестабилизират региона и подхранват безкрайните, както изглеждат, бежански потоци към Европа.

Освен това руската военна интервенция в Сирия възроди опасенията от пряк военен сблъсък с държава член на НАТО, когато Турция свали руския военен самолет. Ако Кремъл, който изтегли силите си, реши да се върне, ще се върне и рискът от подобен конфликт заедно с всичките му неизвестни.

Подобно на варианта си отпреди век днешният Източен въпрос също крие огромни рискове за сигурността на Европа. Той лесно може да доведе в крайна сметка до изоставянето и отчуждаването на Турция, която да стои изолирана в периферията на Европа и Близкия изток, а демократичният й потенциал да бъде изтощен от нерешимия кюрдски въпрос.

На този фон европейско-турските отношения почти със сигурност ще продължат да се определят от сблъсъка на ценности. Както показва валидната от век истина обаче, нещо много по-голямо - фундаменталните интереси на двете страни в областта на сигурността, също ще бъде включено в това уравнение.
 

/БТА/
 


37
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
14
3
 
15
 
! Отговори
бай Иван преди 5 години
До кога ще ни занимават с остатъка от Османската империя,която подтиска и избива 20 милионното кюрдско население,а в същото време "прегръща" еврпейските ценности.Сбъркана политика ала тюрлюгьовеч
13
13
 
5
 
! Отговори
до истината преди 5 години
Тогава хайде честито русофиле ! Днес Ал нусра е свалила още един Су , на сирийската армия. Хаярлия да е.......
12
7
 
1
 
! Отговори
До 19 преди 5 години
И коя история трябва да прочетем,написана от гърци,турци,немци и руснаци.Кажи ми от кои исторически источници се освети?
11
5
 
1
 
! Отговори
До 15 преди 5 години
А бе каква ти там римска история,най последните разкопки показаха че тоя град е създаден най малко преди 7500-8500 години,Ти за коя империя си говориш.Гогато в тоя град е съществувала цивилизацита в централна Европа са се развъждали ***.
10
2
 
7
 
! Отговори
Хаха преди 5 години
Очевадно е, че нищо не знаеш от историята! Тези приказки за славяно езични племена ги разказвай на 3'годишните за лека нощ. Прочети малко история и не се излагай. И между другото, каквито сме "ние" - такива сме. Поне имаме история и произход. А ти какъв си? Нерез, дето не знае кой е и от къде идва. Ха-Ха. Бягай се скрий някъде
9
5
 
23
 
! Отговори
Научете историята преди 5 години
Днешен Инстанбул, някогашен Константинопол е построен от 1 милион роби по времето на Римската империя, с цел да бъдет превърнат в столица, възползвайки се от географското положение, като връзка между 2 континента. Стига сте писали глупости. Турците нищо не са построили. Никакъв Истанбул. Има си име, дадено от Римляните - Константинопол.
8
1
 
19
 
! Отговори
До Ястреб преди 5 години
А Османската империя е била част от Великата Римска империя. Нейно лошо копие в по-късен етап. Добре, че са построили Константинопол за 2 столица на Римската империя, та и до ден днешен да имате един свестен град.
7
3
 
4
 
! Отговори
До Истината преди 5 години
Гледай народа да ни те даде нещо друго по тежкооо ...
6
2
 
23
 
! Отговори
Истината преди 5 години
Давай народе- плюсче за Руско знаме над Константинопол, минус за знамето на *** там. Да видим :)
5
23
 
17
 
! Отговори
ХА-ХА-ХА-ХААААААА преди 5 години
До Анонимен 5ВОЙНИТЕ ЗА ИСТАНБУЛ СЕ ВОДЯТ ОТ 500 000 ГОДИНИ (ТОГАВА СА ВОЮВАЛИ ПЕЩЕРНЯЦИТЕ ),ИСТАНБУЛ Е СТОЛИЦА НА 3 ИМПЕРИИ ОТ 3 000 ГОДИНИ - ОТКАКТО СЪЩЕСТВУВА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА,ИСТАНБУЛ Е ЦЕНТЪР НА СВЕТА ЦЕЛИ 2000 ГОДИНИ ,ДОПРЕДИ 90 ГОДИНИВСИЧКИ ГЕОГРАФСКИ КАРТИ СА НАЧЕРТАНИ С ЦЕНТЪР НА СВЕТА ИСТАНБУЛ :)"АКО МОЖЕХ ДА ПРЕВЗЕМА ЦЯЛ СВЯТ, ИСТАНБУЛ ЩЕШЕ ДА Е СТОЛИЦАТА"НАПОЛЕОН БОНАПАРТСАЩ НЯМА ДА ТИ ДАДАТ И С ПРЪСТ ДА ДОКОСНЕШ ТУРЦИЯ, ЗА НЕЯ СА ГОТОВИ ДА ИЗПЕПЕЛЯТ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО :)))))
4
9
 
27
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Този източен въпрос стои много отдава и докато Истанбул не стане Константинопол, а в Диарбекир няма кюрдска държава няма да бъде решен.
3
31
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
КАКЪВ Е ПРОБЛЯМА НА РУСНАЦИТЕ ?????ГОВОРИ СЕ ЧЕ ПЮТИН СЪНУВАЛ КОШМАРИ - СЪНУВАЛ ЕРДОГАН :)))))))НИТО ЕРДОГАН ИМА НУЖДА ОТ ЕВРОПА - МОЖЕ И БЕЗ НЕЯ,И ЕВРОПА МОЖЕ БЕЗ ТУРЦИЯ ,КАКЪР Е ПРОБЛЕМА НА СИБИРСКИТЕ ГААЛОШИ ??????МНОГО ЛИ СЕ Е ИЗПЛАШИЛ ПЮТИН :))))))))))))))
2
16
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 5 години
Врели,не кипели.
1
4
 
18
 
! Отговори
ПСИХОДИСПАНСЕР преди 5 години
ЕЙ ГИ, ЕЙ ГИ, ДВАМАТА ПСИХОПАТИ НА ЕДНО МЯСТО.