Главна цел на руската външна политика е да подкопае западната съпротива срещу руската агресия в Украйна. Но голяма част от тактическите прийоми на Москва са несръчни и обречени на провал. Не е изненадващо, че ЕС се готви за пореден път да удължи действието на санкциите, пишат Уилям Кортни и Майкъл Холцъл в сп. "Нюзуик".

Някои в Европа са притеснени от строгите санкции, наложени в отговор на руската агресия в Източна Украйна, особено тези по отношение на енергийния и финансовия сектор, които накърняват икономически интереси на страните, които са въвели тези санкции.

Но миналия месец в Япония лидерите на Групата на седемте (Г-7) - включително британският премиер Дейвид Камерън, френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел и италианският премиер Матео Ренци - подкрепиха санкциите. Санкциите бяха "обвързани с пълното прилагане от Русия на споразуменията от Минск и зачитането на суверенитета на Украйна".

В търсене на облекчаване на западните санкции Кремъл води кампания на дезинформация и сплашване, целящи да разрушат връзките между Европа от Америка, както и между европейските страни.

Сега започнаха да се появяват тревожни сигнали, че подкрепата за облекчаване на санкциите расте, например от страна на германските социалдемократи и френския Сенат, който в сряда прие необвързваща резолюция, призоваваща за "постепенна и частична" отмяна на санкциите. Освен това от Унгария идват мрачни слухове, че дясното правителство на страната може да опита да блокира консенсуса за продължаване на санкциите на тазмесечната среща на върха на ЕС. Като цяло обаче действията на Русия са отслабени от вътрешни противоречия.

Къде греши Москва? Като приема европейците за слаби, безпринципни и наивни, Кремъл ги гневи и плаши с войната си в Украйна и свързаната с нея пропаганда. Подобна грешка, допусната от Москва в началото на 80-те години, й попречи да постигне главната си външнополитическа цел - да убеди НАТО да не разполага ядрените си ракети със среден обсег в Европа като противотежест на аналогичните съветски ракети СС-20.

Както е отбелязал Марк Твен: "Историята не се повтаря, само често пъти се римува." Как се "римува" политиката на Москва по отношение на ракетите през 80-те с тази по отношение на Украйна днес?

- През 80-те години съветските пропагандисти се надяваха да отслабят ангажимента на Великобритания и Западна Германия към разполагането на натовските ядрени ракети със среден обсег, като критикуваха британския премиер Маргарет Тачър и западногерманския канцлер Хелмут Кол. Днес руските пропагандисти подкрепят излизането на Обединеното кралство от ЕС (Брезкит), а във Франция подкрепят популисткия водач Марин льо Пен, която е в опозиция на Оланд.

- През 80-те години съветската война в Афганистан и подкрепата за военното положение в Полша подкопаха усилията на Москва да се хареса на Запада, за да се откаже от плана си за разполагане на ракетите. Сега опитите на Русия да отслаби западните санкции е подкопаван от подкрепата й за нееднократните нарушения на примирието в Източна Украйна, за което се призовава в споразумението от Минск, както и от тактиката на военно сплашване в Прибалтика.

- И тогава, и сега роля изигра свалянето на пътнически самолети. През 1983 г., два месеца преди разполагането на ракетите на НАТО, съветските военни свалиха самолет на Корейските авиолинии, в резултат на което загинаха 269 души. През 2014 г. руски военни или техни подставеници свалиха над територията на Украйна самолет на Малайзийските авиолинии, като причиниха смъртта на 298 души. И в двата случая Москва не показа никакво разкаяние, с което втвърди отношението на Запада към нея.

- През ноември 1981 г. президентът Роналд Рейгън предложи прекратяване на програмата за разполагане на ракети в Европа в рамките на т. нар. "двувекторна политика" - предполагаща разполагане на ракетите едновременно с воденето на преговори за премахване на нуждата от тях. НАТО все пак ги разположи в края на 1983 г., но четири години по-късно бе сключен договор, включващ нулевия вариант. Днес двувекторната политика на НАТО предполага пълно изпълнение на условията на Минските договорености с едновременно засилване на помощта за Украйна в областта на сигурността и икономиката, и укрепване на военните способности на алианса в Централна Европа и Скандинавско-балтийския регион - неотдавна министрите на външните работи на Финландия и Швеция за пръв път участваха в заседания на НАТО.

- По онова време плодотворните преговори за ядрените сили със среден обсег бяха важни за запазване единството на НАТО по въпроса за разполагане на ракетните системи. Днес настояването на Запада за пълно изпълнение на всички условия от минските споразумения - при всичките им недостатъци - е от жизненоважно значение за запазването на европейската подкрепа за санкциите.

В началото на 80-те единството на Запада бе поставено под заплаха заради различията около трансфера на технологии към СССР за построяването на голям газопровод, който трябваше да свърже Сибир и Европа, както и от плана на Рейгън за футуристична инициатива за разработване на защита срещу балистични ракети с голям обсег, която щеше да наруши Съветско-американския договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 година. Днес на Запад няма вътрешни различия от такава величина, което прави за Кремъл по-трудно да разруши консенсуса.

Тези фактори, взети заедно, пречат на Москва да реализира своята цел - да отслаби съпротивата на Запада срещу руската агресия в Украйна. Пропагандата и заблудите на телевизионните канали "Русия днес" и "Спутник" изглежда не са особено ефективни. Но въпреки това, засиленият натиск от страна на леви и националисти в Европа може да сломи подкрепата за санкциите. Западът трябва да положи максимални усилия да задържи единната позиция по този въпрос.

Най вероятно широката общественост може да бъде убедена в необходимостта от подкрепа за удължаване на санкциите. В средата на май руският изпълнител на популярния песенен конкурс Евровизия и фаворит за спечелването му загуби от украинската певица. Руснаците се оплакаха, че в гласуването си другите европейски страни са политизирали конкурса. Напълно възможно е в този случай да не става дума за руска параноя. Никой не обича агресорите.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase