Дипломация и война. Основно средство за международно общуване е първото, а не второто. Дипломацията предшества войната или конфликта и ги приключва. Но когато войната и дипломацията крачат заедно, ръка за ръка, много неща се решават на бойното поле, а не на масата за преговори.

В световната история едва ли ще открием случай страни, намирали се де факто или де юре в състояние на война, да са поддържали междувременно дипломатически или други отношения помежду си. Ясно е и друго - за постигане на мир споразумения трябва да сключват воюващите страни, а не техни посредници. Друг въпрос е, ако става дума за т. нар. хибридна война, когато понятията участник в конфликта и посредник се размиват, пише Станислав Тарасов от РЕГНУМ.

Този кратък методологически увод е необходим, за да бъде разбрано какво се случва днес в Сирия и около нея. След като САЩ и Русия сключиха на 9 септември в Женева споразумение за спиране на огъня в Сирия, би трябвало да се появят теми за нови преговори, за да започне политически преходен период. Вместо това последваха провокации - една след друга: военновъздушни сили на САЩ бомбардират позиции на сирийските правителствени войски, разгромен е хуманитарен конвой на ООН, в стените на ООН дипломати си разменят безпрецедентни ругатни, звучат шумни провокационни изявления, скъсва се сътрудничеството за Сирия между Вашингтон и Москва.

Руското външно министерство публикува изявления, в които нарича американците прекомерно емоционални и ги обвинява, че подкрепят терористите, "докато администрацията на Обама няма готовност да изпълни своята част от договореностите, постигнати с много труд и големи усилия, положени от различни ведомства".

В слово пред 71-ата сесия на Общото събрание на ООН германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер ясно открои този нюанс, свързан с дипломатическите несполуки: "Ако не успеем в това, всички усилия за търсене на политическо решение ще загинат под бомбена градушка". Същевременно той заяви, че "вярва в силата на дипломацията".

Какво става всъщност? Изглежда Москва бързо е забелязала, че след женевското споразумение за спиране на огъня в Сирия Държавният департамент на САЩ, Пентагонът и ЦРУ възприеха различни подходи към взаимодействието с Русия. Говорителят на Държавния департамент Марк Тонър се изрази по-конкретно - заяви, че Вашингтон обмисля различни действия спрямо Москва, ако се провалят договорките за Сирия - включително санкции. "Вашингтон пост" информира, че миналата седмица представители на Държавния департамент, ЦРУ и Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ са обсъдили в Белия дом евентуални въздушни удари по позиции на сирийските правителствени сили. Предложено е било също да се действа тайно с цел да се избегнат възражения от Белия дом, който не би желал да се въвлича в опасната операция без одобрение от Съвета за сигурност на ООН.

На среща със сирийската опозиция държавният секретар на САЩ Джон Кери е обяснил някои методологични позиции. Според "Ню Йорк таймс" е заявил следното: "Нашите юристи ни казват, че нямаме основания (да изпратим войски), ако Съветът за сигурност на ООН не приеме резолюция. Върху която руснаците или китайците може да наложат вето. Или ако тези хора не ни нападнат, или ако не бъдем поканени. Русия е поканена от законния режим".

Да, Москва юридически е съюзник на Сирия и де факто участник в конфликта. А САЩ и съюзниците им от международната коалиция за борба с ИД (забранена в Русия) действат в Сирия без мандат от Съвета за сигурност или от Дамаск. От гледище на международното право членовете на коалицията са агресори. Както и Турция, която реши през август т. г. да изпрати войски в Северна Сирия. Но Вашингтон получава в Близкия изток осезаеми дипломатически удари и се опитва да хвърли всичко на гърба на Русия - обвинява я, че в Сирия тя уж "се отказва от дипломацията, за да постигне целите си по военен път".

Стигна се чак дотам, че внесената от Русия в Съвета резолюция, осъждаща минометния обстрел на руското посолство в Дамаск, бе блокирана от САЩ. Според постоянното представителство на Русия към ООН това "показва крещящо незачитане на Виенската конвенция за дипломатическите отношения". При аналогични престъпления срещу дипломатически мисии на западни страни по-рано "Русия винаги безусловно е подкрепяла осъждането" им от Съвета за сигурност.

Неотдавна Техеран реши да оповести, че Вашингтон се е опитвал да го спечели на своя страна в сирийския конфликт. "През последните месеци американците се опитваха косвено да убедят Ислямската република Иран и дори да принудят страната да признае по дипломатически път, че Башар Асад не бива да играе никаква роля в бъдещето на Сирия", заяви Хосейн Амир Абдолахиан, старши съветник на председателя на иранския парламент. Той припомни, че аятолах Хаменей е забранил воденето на паралелни преговори със САЩ по регионални и по сирийски въпроси, тъй като "историята доказва, че американските държавници изобщо не заслужават доверие".

Критики срещу американците отправя и президентът на Турция Реджеп Ердоган: "Виждаме как САЩ водят двулична политика в Сирия, как част от ръководството на САЩ действа с терористите, а друга част води политика, отчитаща нашата загриженост (по повод сътрудничеството със силите за самоотбрана на сирийските кюрди, б. а.)". Зам.-председателят на Европейския парламент Александър Ламбсдорф казва на свой ред: "Може естествено да се оплакваме, че Путин е укрепил режима на Асад, но пък ние - Западът, не искаме да изпратим в Сирия войски, за да подпомогнем онези, които подкрепяме там".

Всичко това означава, че Вашингтон е изчерпал изцяло дипломатическите си ресурси, не е успял да подкрепи с интелект военната си мощ, усетил е какви последици се очакват от военните и дипломатическите провали на американците в региона. САЩ изпитват един вид наркотичен глад. Хвърляйки се от преговорните маси към военните карти и обратно - в опити да променят наближаващото бъдеще, Съединените щати само стесняват своето поле за маневри. И ето, Марк Тонър вече казва, че "САЩ не изключват преговорите за Сирия да бъдат подновени при съответни стъпки от страна на Русия", поставяйки условие първо "да види действия" от страна на сирийските власти, на Русия или пък на едните и на другите, които "биха ни дали възможност да смятаме, че има повод да започнем отново".

Въпросът може би ще се разглежда на срещата за Сирия, в която ще участват представители на външнополитическите ведомства от Германия, САЩ, Великобритания, Франция и Италия, но без участието на Русия. Но засега е очевидно следното: в голямата политика президентът на Сирия Башар Асад ще надживее Барак Обама като държавен глава. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase