Това е белег на времената в Естония: Юри Ратас - премиерът на тази балтийска страна, която винаги е подозрителна към руските амбиции в региона - учи руски.

В страната се засилва безпокойството, че раздвоената лоялност в граничните й райони, в които се говори предимно руски, може да направи Естония уязвима за конфликти като тези в Източна Украйна и Крим. Затова Естония се стреми по-добре да интегрира своето рускоезично малцинство.

Естония и другите балтийски републики наблюдават руските действия в Украйна и се страхуват, че могат лесно да бъдат прегазени от огромния си съсед. Протягайки ръка към рускоезичните в страната, Ратас се надява да укрепи националното единство и да премахне евентуален претекст за руска интервенция.

И докато Ратас взема уроци по руски език, неговото ново правителство се опитва да облекчи процедурата за рускоезичните да получават естонско гражданство, както и да подобрява икономическото положение в крайграничните райони, в които безработицата е висока.

Естония, която е членка на еврозоната и на НАТО, има население от 1,3 млн., една четвърт от което говори руски. Повечето от тези хора имат руски паспорти или нямат никакво гражданство. Някои експерти по сигурността смятат, че евентуални оплаквания на рускоезичните, че се чувстват "жители от втора категория", могат да послужат на Кремъл като претекст за интервенция.

А НАТО заради опасения, че след като завзе Крим през 2014 г., Русия може да нахлуе в Полша или в балтийските страни, укрепва източния си фланг с войски и бойна техника.

Безпокойство сред балтийските страни (Естония, Латвия и Литва) предизвикват опасенията, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да възприеме "мек курс" спрямо Кремъл, съчетани със страхове от "фалшивите новини", които могат да предизвикат напрежение. И то в момент, когато в балтийските страни пристигат натовски войски.

Латвия и Естония имат значителни рускоезични малцинства, които са резултат от миграция по времето, когато те бяха под съветско управление. Но само в Естония има партия с рускоезична електорална база, дошла на власт в състава на управляваща коалиция. Министърът на здравеопазването и труда Евгени Осиновски, чийто майчин език е руски и който е лидер на социалдемократите, участващи в управляващата коалиция, каза, че протягането на ръка към рускоезичните е необходимо в тази напрегната геополитическа ситуация.

"Ние винаги сме знаели, че големите грешки имат големи последствия, - каза Осиновски пред Ройтерс. - Вероятно през следващите години или в обозримото бъдеще, това ще стане ясно."

Задачата няма да е лесна. Много рускоезични гледат телевизионни канали, зад които стои Москва, и които, според Естония, излъчват пропагандата на Кремъл. Някои хора в Естония се боят, че пристигането на около 1000 натовски войници ще породи напрежение. Президентът Владимир Путин каза през 2014 г., че присъствието на руснаци в Естония дава на Москва право да се намесва със сила.

По-рано този месец НАТО обвини Русия, че стои зад фалшиво съобщение за изнасилване - дело на германски войници в Литва, имащо за цел да подкопае подкрепата за (натовските) войски. От централата на алианса казаха, че очакват още пропагандни трикове от този род.

Естония помни 2007 г., когато едно решение за преместване на паметник на съветски войник от Втората световна война предизвика яростни протести на рускоезични и вълна от кибератаки, дошла, според естонците, от Москва.

Страхът от окупация се е загнездил дълбоко в балтийските страни, анексирани от Съветския съюз (съгласно тайния пакт между Сталин и Хитлер през 1939 г.), прегазени от нацистите през Втората световна война, и отново завладени от Червената армия и останали в СССР до разпадането му през 1991 г. Руските войски напуснаха Естония чак през 1994 г.

След като Естония обяви независимостта си през 1991 г., естонско гражданство бе дадено на онези, които бяха живели там отпреди съветската окупация, независимо от етническия им произход. Но много рускоезични, мигрирали в Естония след войната, трябваше да се явят на изпит по естонски и история. Много хора вместо това решиха да не вземат никакво гражданство или да получат руски паспорт.

На границата

Една река дели град Нарва от Русия. Девет от всеки десет жители в града говорят руски. От другата страна, на руския бряг, местни хора седят на сгъваеми столчета на леда и ловят риба.

На един новоизграден граничен пункт хората показват паспорти с различни цветове - червени руски паспорти и сиви паспорти на хора без гражданство.

В един колеж от естонската страна недалеч оттам 23-годишният Денис Ларченко разказва как спори с баща си: "Един ден, когато му говоря за естонците, той като че ли се чувства естонец. На другия ден започва да гледа някаква руска телевизия и, както и друг път, казва, че Путин е велик".

В Нарва се надяват на по-добра политическа интеграция. До избирането на Ратас за лидер на Центристката партия, повечето от другите естонски партии не желаеха да работят с нея заради връзките й с Москва. "Поне започваме да забелязваме промяна, - казва заместник-кметът на Нарва Вячеслав Коновалов. - Преди това слушахме само приказки и не се правеше нищо."

Коновалов казва, че правителството възнамерява да открие колеж в Нарва и да построи изложбен център на мястото на бивша военна база. Но за града остават и някои чувствителни въпроси. Опитите да бъдат принудени шофьорите на таксита да подобрят своя естонски срещнаха твърд отпор. По-младото поколение рускоезични може би вече е по-тясно интегрирано с естонското мнозинство и е по-заинтересувано от възможностите за работа в Европа, отколкото от носталгия по "майка Русия".

"Те мислят, че са руснаци и мислят, че Путин е царят, но в същото време не биха искали да тръгнат след него", казва Ларченко. Самият той е учил в Канада. Много от неговите приятели потеглят на Запад, към естонската столица Талин и по-нататък. "Всяка година около 1000 души напускат Нарва и обикновено не се връщат", казва Коновалов.

Задължителната военна служба също подпомага интеграцията. Когато капитан Владимир Кузнецов - 34-годишен рускоезичен, постъпил в армията, той не знаел естонската дума за "Внимание!", за да предупреждава колегите си в казармата, че в спалнята влиза младши офицер. Сега самият той е офицер доброволец и говори добре естонски.

Ает Киисла, преподавателка по публична администрация в Нарва, казва, че повечето рускоезични са лоялни към Естония, но се отнасят с подозрение към редуващите се правителства. Това може да се окаже достатъчно за Кремъл да действа.

"В момента това не е проблем, но трябва да бъдем реалисти. Ако Русия реши да пусне в действие всички пропагандни методи и инструменти, положението може да се промени", каза тя.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase