След рухването на Съветския съюз през 1991 г. ерата на ядрените кошмари - на надпреварата в ядреното въоръжаване, на бомбоубежищата в задния двор, на умението на учениците бързо да се скриват под чиновете си, за да тренират способността си да оцеляват при нападение - всичко това, за щастие, изглеждаше останало в историята.

Досега.

За някои от родените в годините на бейби бума (след Втората световна война) ядреният напредък на Северна Корея и враждебният отговор на президента Доналд Тръмп им припомниха времената от младостта, когато те се молеха всяка вечер да се събудят живи на следващата сутрин. За техните деца сега кризата около Северна Корея е възможност да усетят "вкуса" на Студената война, пише Асошиейтед прес.

"Не съм чак толкова притеснен, че да не мога да спя през нощта. Но несъмнено това е тревожно за Гуам или дори за Хаваите, за които заплахата може да бъде реална", каза 24-годишният банкер Крисчън Зуики от Сан Бернардино, Калифорния.

Хората от поколението на неговите родители бяха обучавани бързо да бягат и да се скриват, когато бомбите започнат да падат. "Може би времената на подобни учения трябва да се върнат", каза Зуики. Той е твърде млад, за да помни популярните през 1950-те години публични обяви, при които анимационната героиня - Костенурката Бърт, учеше децата как да се пъхат под чина си, за да са в безопасност.

Но Зуики често е чувал в уроците по история в горните класове и е тананикал натрапчивата мелодия, която звучеше в началото (на обявата), когато Бърт успява да да се спаси, като се напъхва в черупката си, а после обяснява на малките ученици какво трябва да правят в подобни случаи.

"Спомням си това, - казва 65-годишният пенсионер Скот Пол от Лос Анджелис, - както и специалните обучения, които редовно имахме в началното училище тогава."
Вече като 10-годишен, казва Пол, той питал дали криенето под чина може да ти помогне, ако наблизо падне бомба, която е достатъчно мощна да разруши цял град. Учителят му признал, че това изобщо няма да помогне.

После дойде времето на бомбоубежищата в задния двор, които направо си станаха мания по време на (Карибската) ракетна криза през 1962 г., когато стана ясно, че Съветският съюз е разположил ядрени ракети в Куба и ги е насочил срещу САЩ.

След остър, продължил две седмици сблъсък между президента Джон Кенеди и съветския лидер Никита Хрушчов, който според мнозина е докарал света най-близо до ръба на ядрената война, ракетите бяха изтеглени и хората загубиха интерес към такива убежища.

Сега обаче изглежда те също се връщат на мода.

"Когато Тръмп встъпи в длъжност, нашите продажби се удвоиха, а после, когато той започна да прави тези щурави изявления, получихме много повече поръчки", казва Уолтън Маккарти от Norad Shelter Systems LLC (фирма за системи за укритие) от Гарланд, Тексас. "Само за една година продажбите ни скочиха 4 пъти", добави той.

Неговите конкуренти от базираната в Калифорния компания Atlas Survival Shelters твърдят, че са продали 30 убежища само за три дни миналата седмица. За цялата 2011 година - първата за новия им бизнес, те са продали само 10.

Според Бил Милър - 74-годишен пенсиониран филмов режисьор, който живее в Шербърн, Масачузетс, тези дни напрягат нервите много повече, отколкото кризата през октомври 1962 г. "Мисля, че сега времената са много по-шантави и по-плашещи. Струва ми се, че хората от администрацията на Кенеди владееха положението много по-добре", каза той.

22-годишният Нейтан Гереро - студент по политология от Фулъртън, Калифорния, е съгласен с това. Той казва, че е научил от уроците по история, че "блестящ пример" как да бъде уреден такъв конфликт, е дал братът на Кенеди - тогавашният министър на правосъдието Робърт Кенеди, който е водил тежките преговори (с руснаците).

"Но като гледам как сегашната администрация е подкарала нещата, не ми изглежда, че те се стремят към дипломатически изход", отбелязва Гереро. "Това може да извади един млад човек от равновесие", признава той.

Хрумвала ли му е идеята да си построи убежище в задния двор? "Бих излъгал, ако кажа, че подобни налудничави идеи не са ми минавали през ум, - казва той, смеейки се. - Но всъщност просто не смятам, че вече е дошло време да тръгна да си купувам бункер." Засега той е отдаден на занятията си в правния факултет и се опитва "да не мисли твърде много за това".

Други американци гледат по-спокойно на риска от ядрена война. Роб Стейпълтън живее в Анкоридж, Аляска, от 1975 г. и е наясно, че Аляска е смятана за възможна мишена, защото е в обсега на севернокорейските ракети. "Говорим си за това на чаша бира и аз съм сигурен, че САЩ вземат нещата насериозно, но нас тук това не ни вълнува много", казва той.

Аляска е толкова голяма и обширна, че Стейпълтън и неговите приятели не могат да си представят защо Северна Корея ще си губи времето да напада "Последната граница" (така се нарича популярно в САЩ риалити шоу как се живее в суровите условия на Аляска - бел. ред.).

"Може да се правят (всякакви) изявления, но те на практика не могат да навредят", обяснява Стейпълтън. 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase