С наближаването на 24 септември германските политически партии "хвърлят в боя" последните си резерви. На този ден предстоят изборите за парламента на Германия - Бундестага.

Основният въпрос за всички германски политици е коя тема от предизборната борба ще е най-актуална за гласоподавателя и в крайна сметка ще определи избора му в полза на една или друга политическа сила.

Това най-вероятно ще е темата за мигрантите. Да не забравяме, че в днешна Германия към 20 на сто от населението вече са с мигрантско потекло, пише Олег Никифоров, "Независимая газета".

Проблемът се обсъжда нашироко и в политическите партии, и в сдруженията на самите мигранти, особено сред най-организираните - германските турци.

От гледище на турската общност, която има и правен статут като "Турска общност в Германия" (ТОГ), страната трябва на законодателно ниво да въведе квоти за мигранти във всички политически партии.

Така мигрантите ще могат да влияят върху политиката и изработването на закони. Защото днес делът на депутатите с мигрантско минало в Бундестага не надхвърля 3 до 5 на сто.

Според анкети, осъществени от ТОГ, против идеята са единствено християндемократите, либералите и деснопопулистката Алтернатива за Германия (АзГ). Ясно е, че на предстоящите избори тези партии най-вероятно няма да получат гласовете на турския електорат.

Другояче ще гласува навярно втората по големина общност, обединила т. нар. руски германци, а всъщност всички емигрирали от бившите съветски републики. По данни на тайните служби във ФРГ почти всички те гледат руска телевизия и се влияят от руската пропаганда. АзГ дейно се бори за гласовете им и организира за тях предизборни програми на руски, включвайки в тях рускоезични активисти.

Главна тема на тези митинги са критиките срещу миграционната политика на управляващите днес в Берлин партии ХДС/ХСС и ГСДП. Напоследък в тези критики се включват и функционери на партия Левите, последователно настояваща за отмяна на антируските санкции и - единствена сред партиите в Германия - за свикване на нова конференция по сигурността в Европа с участието на Русия.

Тези дни например германският в. "Билд" помести изявление на Сара Вагенкнехт, оглавяваща групата на Левите в Бундестага, че миграционната криза, предизвикана от политиката на управляващата коалиция, изостря социалните проблеми в Германия.

Парламентаристката нарежда на първо място сред тях недостига на евтини жилища и на работни места за нискоквалифициран персонал. Тя се страхува, че работната сила в зле платените сектори от икономиката скоро ще бъде изтласкана от прииждащата в Германия още по-евтина неквалифицирана работна ръка от Близкия изток. По думите й "политиците лъжат", уверявайки, че ще се справят с проблемите, връхлетели страната покрай бежанците.

Нещо повече, наскоро германската осведомителна агенция n-tv съобщи, че по данни на германските тайни служби групировката "Ислямска държава" е откраднала 11 000 сирийски паспорта и снабдява с тях свои емисари, които изпраща в Германия.

Разположението на политическите сили в момента показва, че в бъдещия Бундестаг освен ХДС/ХСС и ГСДП ще влязат още четири партии: Зелените, Левите, либералите и десните популисти, всяка от които ще събере горе-долу по 8-9 процента от гласовете.

Доколкото се очаква християндемократите заедно със "сестринската" си партия - баварския ХСС, да получат относително мнозинство, тяхна ще бъде и задачата да си подберат коалиционен партньор. Защото Ангела Меркел, която явно ще седне за четвърти път в канцлерското кресло, и този път няма да мине без коалиция.

При това положение решаващо ще бъде коя партия и с какъв резултат ще завоюва третото място. Лидерът на Съюз 90/Зелени Джем Йоздемир отбеляза в интервю за берлинския в. "Тагесшпигел", че Зелените при никакви условия няма да склонят на коалиция с днешните либерали. Според него Свободната демократическа партия (СвДП) не гледа достатъчно сериозно на борбата с климатичните промени - а това сега е топ темата в кампанията на германските "еколози" - и за разлика от Зелените избягва да упреква германската автомобилна промишленост заради вредните емисии. По думите му водачът на либералите Кристиан Линднер по-скоро ще увеличи разрешените квоти карбонов диоксид, отколкото да действа по-строго спрямо нарушителите.

Едва ли обаче Зелените или либералите ще сполучат да съберат двайсетина процента от гласовете, за да представляват самостоятелен интерес за ХДС/ХСС. А Меркел вече заяви, че няма да преговаря нито с Левите, нито с Алтернатива за Германия, тъй че за нея остава като единствен възможен вариант ГСДП.

И тук обаче нещата засега не са много прости. От една страна, председателят на ГСДП Мартин Шулц огласи вече в предизборните битки условията на социалдемократите, за да се коалират с други партии. Сред тях виждаме отказ от вдигане на военните разходи на 2 процента от БВП, за което се бори Меркел. От друга страна обаче очакваният изборен провал на ГСДП може да принуди Шулц да подаде оставка като председател на партията. Тогава новият партиен лидер ще може лесно да се разбере с християндемократите по всички спорни въпроси.

Тези проблеми ще се решават най-вероятно на извънреден конгрес, когато ГСДП ще обсъди резултата от изборите на 24 септември и нова партийна стратегия в така създадените условия.

Русия естествено има интерес Германия да е стабилна, съответно запазването на управляващата днес коалиция ще е най-добър вариант за Москва.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase