Йемен страда от най-тежката хуманитарна криза на планетата. Два милиона деца са в състояние на тежко недохрандване, а страната е ударена от най-бързо развиващата се епидемия от холера.

600 000 души са заразени, а 2500 вече са починали. Миналата година репортерът от BBC Навал Ал-Магафи привлече вниманието на световната общност, показвайки лицето на Йемен - едно от милионите гладуващи деца.

Тя посещава селото година по-късно и разказва какво се случва сега.

Това е Салем. Преди година едва на 8 години той става лице на страданието в Йемен. Лекарите се страхуват за децата, които са в неговото състояние. Тогава са били 350 000, а днес са почти 6 пъти повече - 2 милиона.

Година по-късно репортерът отново посещава страната. Днес Салем може да изглежда по-добре заради оказаната му помощ, но растежът и мозъкът му са необратимо увредени заради дългото излагане на тежко гладуване. Никога няма да може да води нормален живот, а семейството му е все така отчаяно за храна.

Майка му споделя, че яде хляб и чай, ако успее да намери. Понякога залезът идва, а тя е успяла да пие само чай. В селото всички са в това положение, което само се влошава.

Дълги години жителите са се изхранвали чрез риболов, но заради продължаващата война това вече не е възможно - излизането в морето е опасно и рибарите биват атакувани. Ибрахим, заедно с още 10 души, са се опитали предната седмица, но са били нападнати от саудитската коалиция. Ето какво споделя той:

Саудитската коалиция твърди, че напада само лодки, които пренасят оръжие, но атаки като тази върху Ибрахим остават цели села без никакъв източник на храна.

Но войната не засяга само рибарите. Семейства, които са се прехранвали, търгувайки чрез износ и внос, просто са блокирани от коалицията, която затвори изходните канали и за хора, и за стоки, т.е. нямат избор освен да гледат как детето им се опитва да оцелее. Заради това и не виждаме поток от бежанци, както от Сирия - просто хората не могат да избягат, дори да искат. Майката на детето споделя:

Международната помощ не е достатъчна. ООН твърди, че Йемен получава едва половината от нужните средства, за да могат жителите на страната да оцелеят в продължаващата вече 3 години война.

Защото в една война винаги страдат невинните. И е любопитно как световните лидери се надпреварват, макар и рядко, да осъждат атаките и масовия глад, до който довеждат те, но в същото време президентът на САЩ не се поколеба да каже, че биха "унищожили цяла Северна Корея" пред ООН - същата институция, която "остро осъжда" кризата в Йемен.

И си задаваме въпроса какъв е приоритетът на световните сили - да се надпреварват да бъдат участници и/или наблюдателите в политическите игри на САЩ, Китай и Русия, говорейки за имагинерна, поне на този етап, заплаха или да обърнат внимание на нещо, което се случва в момента и което се влошава с ужасяващи темпове ежедневно? Отговор не чакаме...

Защо има гражданска война в Йемен?

Много е просто всъщност - иде реч за световен нефт и за контрола над морските пътища от Персийския залив и Индийския океан, край брега на Сомалия през Аденския залив, Суецкия канал, Средиземно море и Европа - един тесен морски пролив, за който спокойно може да се каже, че контролира половиния свят. Причните са били същите и по времето на Рейгън, и днес - борба за надмощие, въпреки че в основата се поставя противоречие между двете основни течения на исляма - сунити и шиити.

То определено го има още от миналия век, когато Йемен беше всъжностт Северен Йемен и Южен Йемен (през 1994 г. се обединяват), но геополитеческите интереси на останалите страни са проблемът. И те на две страни, подкрепяни от световни сили - Иран и Саудитска Арабия, която въпреки двойното увеличение на военния си бюджет, не може да се мери с Иран. И за това САЩ бързо казаха, че това е и "тяхна война". Великобритания също косвено участва. През 2015 г. последните две блокираха решение на ООН, чиято цел беше да се разследва Саудитска Арабия за престъпления срещу човечеството в Йемен. Вместо това, тя си направи собствена комисия и сама си се разследва.

Лошото е, че за сега този конфликт изобщо няма изгледи да бъде прекратен. Все пак датира от времето на СССР, чието разпадане доведе до вакуум, запълнен веднага от Запада. И добивът на нефта, и транспортирането му, и достъпът до морския пролив ще останат апетитна хапка за всички страни. Но нищо апетитно за затворниците в страната - да, те са затворници, които могат да чакат да умрат от глад.

Светлина в тунела е откритата преди почти два месеца военноморска база на Китай в Джибути, която се намира от другата на Йемен (двете се намират между Аденския залив). Тя е и първата база на Китай в чужбина. Това е знак, че Пекин най-вероятно има интереси в умиротворяването на района, което пък не влиза в плановете на САЩ. И имайки предвид как страната ясно каза, че би се намесила, ако САЩ нападне Северна Корея, можем просто да очакваме страната наистина да има желанието да се превърне в миротворец в района. Защото виждаме как Запада отразява новините - докато в Сирия една бомбардировка се отразява широко, в същото време се случват няколко пъти повече такива в Йемен, но отразяването се замита.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase