Към иракския премиер Хайдер ал Абади вчера бяха отправени призиви за предприемане на мерки, вариращи от икономическа блокада до военни действия, след като кюрдите гласуваха на референдум за независимост. Но той трябва да действа внимателно, пише Ройтерс.

Абади се опитва да обедини Ирак, откакто встъпи в длъжност, като се фокусира предимно на религиозната вражда между шиити и сунити, която предизвика гражданска война, както и върху екстремистите от Ислямска държава, превзели една трета от страната, преди да бъдат разгромени.

Ръководеното от шиити правителство в Багдад и кюрдският регион в северната част на страната се бориха в продължение на години да разрешат разногласията си относно петрола и други спорни въпроси.

Но произведеният в понеделник референдум, който вероятно може доведе до създаването на отцепническа държава, която е мечта за поколения кюрди, засили напрежението и е едно от най-големите предизвикателства пред Абади в момент, когато той се опитва да запази единството на страната.

Вчера иракското правителство изключи възможността за преговори за евентуално отделяне на контролираните от кюрдите части от Северен Ирак, след като прогнози на кюрдската телевизия "Рудау" показаха, че подкрепата за отделянето от Багдад може да достига над 90 на сто.

Съседните Иран и Турция също се противопоставят решително на обявяването на независимост на северните части на Ирак. Те казват, че това ще причини хаос в региона и се опасяват, че евентуалното отделяне на Иракски Кюрдистан ще насърчи собственото им размирно кюрдско население да се бори за самоопределение.

Сега шиитските поддръжници на Абади, както и арабите сунити, които се противопоставят на кюрдската независимост, ще оказват върху него натиск да предприеме твърди действия. Оспорвани райони като мултиетническия петролодобивен град Киркук може да станат центрове за широкоразпространената нестабилност.

"Кюрдите стигнаха прекалено далеч и правителството трябва да им покаже, че може да бъде по-сурово. Правителствените сили трябва да отидат да поддържат мира в Киркук и във всички други райони, които кюрдите се опитват да контролират със сила", заяви Мохамед Тамим, депутат от сунитските араби в Киркук. "Парламентът разреши на Абади да предпазва териториалната цялост на Ирак и подобен мандат му позволява да изпраща войски".

Правителствени войски

Мобилизацията на правителствени войски може да не е толкова лесна. Армията се бие от години с Ислямска държава и много от иракските части са изтощени от неотдавнашната битка за прогонване на групировката от Мосул.

Боеспособните части участват в операции срещу екстремистите от Ислямска държава на запад от Киркук, близо до сирийската граница.

Друг вариант е да се обърне към подкрепяните от Иран паравоенни формирования. Някои от тях, като Асаиб ахл ах Хак, вече заплашиха да тръгнат на поход към Киркук.

Техеран подкрепя шиитски групи, които получиха влияние в Ирак след водената от САЩ инвазия, която свали Саддам Хюсеин през 2003 година.

"Абади, като командващ въоръжените сили, трябва да ориентира иглата на бойния компас към Киркук", заяви Хашим ал Муасауи, говорител на лоялната към Иран шиитска група Нуджаба, която има около 10 000 бойци. "Ние сме напълно готови да отвърнем на заповедите на Абади да освободим Киркук и петролните находища от контрола на сепаратистките милиции, преди да е станало прекалено късно. Ще се бием, за да запазим престижа на страната".

Макар че използването на тези паравоенни формирования срещу кюрдите ще предпази армията от необходимостта да се бие срещу други иракчани, съществуват рискове за Абади.

Напрежението между кюрдските бойци от пешмергите и шиитските паравоенни сили е голямо, въпреки че си сътрудничеха в борбата срещу Ислямска държава.

Сега, след като Ислямска държава като цяло беше отстранена от стратегическите райони, етническите и религиозни борби за територия и влияние, които преследват Ирак, може да затруднят усилията за изграждане на хармония между множеството религии и общности в страната.

Ако шиитските паравоенни формирования се сблъскат с кюрдите, това би означавало тотална война между две от най-добрите бойни сили в Ирак - страна, която е съюзник на САЩ и член на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), но икономиката й е разстроена от конфликт.

Вахал Али, говорител на ръководителя на Регионалното правителство на Кюрдистан Масуд Барзани, заяви, че кюрдите няма да предприемат по-нататъшни стъпки към независимостта, без да водят мирни преговори с правителството в Багдад.
Но, добави той, търпението на кюрдите не е безгранично.

"Ако бъдем нападнати, ще се защитаваме", заяви той. "Не нарушаваме никакви закони. Кюрдският народ получи шанс да гласува и го направи".

Контрол над летищата

От своя страна централното иракско правителство даде на регионалното правителство три дни да предаде контрола над летищата си, за да избегне международно въздушно ембарго, заяви Абади, цитиран от държавната телевизия.

Багдад поиска от чуждите страни да прекратят полетите до международните летища на Ербил и Сулеймания на територията, контролирана от Регионалното правителство на Кюрдистан, но само Иран изпълни молбата.

Депутати призоваха Абади да окаже икономически натиск върху кюрдите, които страдаха в продължение на десетилетия при управлението на Саддам и след падането му започнаха да изграждат полуавтономна зона в северната част на страната.

Една от възможностите е блокада на кюрдските райони, за която Вахал Али предупреди, че ще навреди и на правителството в Багдад.

"Правителството трябва да вземе строги мерки, за да попречи на кюрдските лидери да стигнат прекалено далеч", заяви шиитският депутат Аммар Тума.

Той призова за "затваряне на входовете и изходите, контролиране на граничните пунктове, издирване на средствата, които кюрдски лидери са спечелили от незаконни продажби на петрол, и в заключение, за разполагане на иракски сили в районите, които те се опитват да контролират със сила".

Продажбата на петрол от страна на кюрдите, извършвана без съгласието на правителството, разгневи иракските лидери.

Но поставянето на икономически спънки пред кюрдите може да има само ограничен успех за Багдад, ако Турция продължава да търгува със Севера. Турция отдавна е основна връзка между Северен Ирак и външния свят и именно през Турция регионалното правителство на Кюрдистан изнася към световните пазари стотици хиляди барели петрол дневно.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заявява, че иракските кюрди ще останат гладни, ако неговата страна спре трансграничния поток от стоки и петрол към Северен Ирак.

И макар че смята референдума за тежка заплаха за собствената си национална сигурност, Турция е изградила добри отношения с кюрдската администрация на Барзани. През миналата година Ирак, включително кюрдския му регион, беше третият по големина пазар за износ на турски стоки.

Ердоган неведнъж е заплашвал с икономически санкции срещу кюрдите в отговор на референдума, но засега не е съобщил много подробности.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase