Традиционните партии оцеляха, а крайнодесните са в подем в Европа

Битката срещу популизма на антиислямските и антиимигрантски партии
12 дек 2017 19:25, Елка Василева
9
Традиционните партии оцеляха, а крайнодесните са в подем в Европа
Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Снимка: архив, Reuters

След като през последните две години Европа бе залята от вълна от ислямистки тероризъм и безпрецедентен брой кандидати за убежище от Близкия изток и Северна Африка (1,3 милиона през 2015 г. и 1,2 милиона през 2016 г., по данни на Евростат), изминаващата 2017 г. се очакваше да бъде повратна за политиката на Стария континент заради опасенията, че крайнодесни партии може да триумфират на изборите в три ключови държави.

Холандският премиер Марк Рюте предрече, че вотът в неговата страна ще бъде четвъртфинал, този във Франция - полуфинал, а изборите в Германия ще са финалът в битката срещу популизма на антиислямските и антиимигрантски партии.

Въпреки че и в трите държави основателки на ЕС, ако съдим по социологическите проучвания, имиграцията не бе първостепенна грижа на избирателите, дебатът за предоставянето на убежище и заплахите за сигурността, които поражда безконтролната миграция, бе най-ожесточен и получи най-голямо медийно отразяване, пише Любомир Мартинов от БТА.

Холандия (Четвъртфинал)

Холандците се явиха пред урните на 15 март да гласуват на парламентарни избори, които до голяма степен бяха смятани за ветропоказател на електоралните нагласи към антисистемните движения в Европа след референдума за Brexit и победата на Доналд Тръмп в САЩ миналата година. Сред традиционните политически формации и техните поддръжници имаше съвсем основателни опасения, че Холандия може да се окаже поредната паднала плочка от доминото, която да събори и двете водещи страни в ЕС, Франция и Германия, където също предстояха важни избори.

Под натиска на набралия голяма популярност опозиционен политик националист Герт Вилдерс, който направи антиимигрантската и антиислямска реторика своя запазена марка, холандският министър-председател Марк Рюте отбеляза отчетлив завой надясно. В крайна сметка неговата Народната партия за свобода и демокрация успя да срази с 21,3 на сто от гласовете получилата 13,1 процента Партия на свободата, на която Вилдерс е единствен член.

Месец и половина преди вота Рюте публикува открито писмо "до всички холандци", в което изрази съпричастност към раздразнението на "тихото мнозинство" от хора, които уж са "дошли нашата страна" заради "свободата", а "злоупотребяват" с нея, "отказват да се приспособят, отхвърлят нашите обичаи и ценности".

"Дръжте се нормално или си вървете", каза Рюте, без да назове изрично за коя имигрантска общност говори в писмото, публикувано на сайта на партията му. Думите на Рюте бяха възприети като ход за неутрализиране на крайнодясната Партия на свободата, която според социологически проучвания преди вота имаше реални шансове за победа.

Лайтмотив в тазгодишната предизборна програма на Вилдерс бе "деислямизирането" на Холандия, включително чрез закриване на джамии, забрана на Корана и слагане на край на имиграцията на хора от мюсюлмански държави. "Вместо да финансираме целия свят, ще харчим тези пари за обикновените холандски граждани", заяви той и призова "Холандия отново (да стане, бел.ред.) независима" - почти като призива от кампанията на Тръмп, с когото Вилдерс често е сравняван, не само заради екстравагантните коси.

Според анализатори една от причините за триумфа на Рюте е твърдостта, която той демонстрира в избухналата преди изборите политико-дипломатическа свада с Турция, или както казва германският политолог и журналист Клаус Хекинг в статия за сп. "Шпигел": "победата на Рюте има турски баща: Реджеп Тайип Ердоган".

Конфликтът с Турция се разрази, когато на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не бе позволено да посети Холандия, за да агитира живеещите там около 400 000 турци да подкрепят през април референдума за нова конституция на Турция, предназначена да направи президента Ердоган едноличен властелин на страната.

Многолюдна демонстрация в Ротердам на привърженици на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието бе разпръсната от холандската полиция, а опиталата се да отиде на митинга турска министърка на семейните въпроси бе задържана и изгонена от Холандия. Разгневен, турският президент нарече Холандия "нацистка останка" и забрани на холандския посланик да се върне на поста си в Анкара след пътуване в чужбина, но Рюте не се поддаде и за миг на натиска.

Хекинг обаче изтъква в коментара си за германското списание още една важна причина за триумфа на управляващата в Холандия партия: "Рюте наруши някои от предизборните си обещания през последните години и в резултат на това партията му загуби близо една четвърт от местата си в парламента. Той обаче изпълни главното си обещание: холандската икономика отново е в подем след дълга криза, с растеж от два процента и нива на безработица под прага от пет процента".

Франция (Полуфинал)

Президентските избори във Франция разтърсиха из основи статуквото в Петата република и като че ли политическата система, установена от Шарл дьо Гол през 1958 г., започна да се разпада пред очите ни. За първи път от близо 60 години нито една от двете основни партии вляво и вдясно не успя да класира свой кандидат за балотажа.
Социалистът Беноа Амон отпадна на първия тур на 23 април с незавидните 6 процента от гласовете, след като водещи партийни фигури като Жан-Ив Льо Дриан отказаха да подкрепят официалния кандидат на Френската социалистическа партия и застанаха зад центриста и краен победител Еманюел Макрон.

Консервативният кандидат Франсоа Фийон, който броени месеци преди първия тур на вота бе фаворит да стане следващият стопанин на Елисейския дворец, бе замесен в скандал с фиктивни назначения на съпругата и децата му, заради което му бяха повдигнати официални обвинения в злоупотреба с държавни средства, и също отпадна на първи тур, завършвайки на трето място с 20 процента. Фийон, автор на книгата "Да победим ислямския тоталитаризъм", където предупреждава, че "кървавата инвазия на ислямизма в ежедневието ни може да е вестител на трета световна война", и лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен превърнаха въпросите за ислямизма и нелегалната имиграция като заплаха за националната сигурност в основни теми в предизборните дебати.

За разлика от Льо Пен и Фийон, победителят на изборите Макрон приветства политиката на отворени врати на германския канцлер Ангела Меркел и според него е морален дълг за Франция и Европа да приемат бежанци.

За повечето французи най-големите предизвикателства, пред които е изправена страната им, са безработицата и терористичната заплаха, показва социологическо проучване от юли на Френския институт за изследване на общественото мнение, а нелегалната имиграция се нарежда далеч зад тях. Ябълката на раздора в телевизионните предизборни дебати между кандидатите на президентските избори през април и балотажа през май обаче стана именно мигрантският въпрос и по-точно това дали той по някакъв начин е свързан с горните два проблема.

"Разтурянето на мигрантския лагер в Кале през октомври 2016 г. и все по-засиленото присъствие на бездомни бежанци по улиците на Париж възобновиха дебата за често цитираната фраза на покойния премиер социалист Мишел Рокар, че "Франция не може да приеме цялата сиромашия на света", пише анализаторката Сара Улф в статия за Холандския институт за международни отношения "Клингендал".

По думите й терористичните атаки срещу редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо" и в концертната зала "Батаклан", които бяха извършени от родени във Франция хора от арабски произход, потомци на имигранти, показва дълбоката пропаст, зейнала между тях и френското общество и дори в някои случаи между същите тези хора и семействата им.

Германия (Финал)

Миграцията се превърна в оспорван политически въпрос в Германия след бежанската криза от 2015-2016 г., когато в страната влязоха около 1,2 милиона нелегални имигранти. Благородното решение на канцлера Ангела Меркел да допусне в Германия хора, бягащи от насилие и нищета в родните им страни, бе помрачено от събития като новогодишната нощ в Кьолн, атентата с камион срещу коледния базар в Берлин и още няколко нападения, извършени от кандидати за убежище и бежанци ислямисти, а това, от своя страна, доведе до друг негативен развой - за първи път от над 50 години в Бундестага влезе дясна националистическа партия с открито ксенофобски възгледи - "Алтернатива за Германия".

Десноцентристката партия на Меркел Християндемократически съюз (ХДС) и нейната сестринска баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) получиха 32,9 процента от вота - най-слабия им резултат от 1949 г., но достатъчен да останат първа политическа сила в парламента. Левоцентристката Германска социалдемократическа партия инкасира най-слабия си резултат (20,5 процента) след Втората световна война, след като не успя да се разграничи достатъчно от ХСС, с която управляваха заедно през последните четири години в "голяма коалиция".

"Шамарът, който избирателите зашлевиха на управляващата коалиция, показва, че въпреки добре функциониращата икономика и ниската безработица хората са недоволни от състоянието на останалите сфери, в това число бежанската и пенсионната политика", пише журналистът от "Дойче веле" Фолкер Вагенер, цитиран от българската редакция на германската медия.

Място в законодателния орган на властта успяха да си намерят цели шест партии (седем, ако броим ХСС за отделна партия), което е безпрецедентен брой след въвеждането на 5-процентовата бариера през 1953 г., а така създалият се баланс на силите в него доведе до следващата политическа криза.

Меркел направи неуспешен опит да състави коалиция "Ямайка" със свободните демократи и зелените, наречена така не само заради комбинацията от цветовете на трите партии - черно, жълто и зелено - но и защото е екзотична идеята три толкова различни политически сили да се обединят в едно правителство. "След като лошите изборни резултати отслабиха позициите й, Меркел понесе още един удар заради неспособността си да състави правителство", пише британското сп. "Икономист" и допълва, че неуспехът на коалиционните преговори е прецедент от основаването на Федералната република през 1949 година. Според редица медийни публикации една от причините за провала на преговорите са били разногласията за бежанската политика, тъй като ХСС и Свободната демократическа партия водеха кампания против политиката на отворени врати на Меркел и искаха да поставят годишен таван на броя на лицата, които имат право да потърсят убежище в Германия.

Кой ще спечели следващия турнир?

Победата на президентските избори във Франция на 39-годишния центрист и бивш инвестиционен банкер Еманюел Макрон, последвана от електоралния триумф на неговата партия "Република, напред!", създадена едва година преди парламентарните избори, донесе истинско облекчение за всички либерални сили на континента. В допълнение с развоя на събитията в Холандия, където крайната десница не бе допусната до властта, и вота в Германия на 24 септември, спечелен от ХДС/ХСС, стана ясно, че е твърде рано да се произнася надгробно слово на европейската либерална демокрация и на самия Европейски съюз.

Същевременно обаче антисистемните движения в трите страни пожънаха значителни успехи, тъй като предлагат решения на наболели обществени проблеми, които традиционните партии премълчават, следвайки линиите си на политическа коректност. От друга страна, холандската Партия на справедливостта, френският Национален фронт и германската "Алтернатива за Германия" са политически движения с една-единствена кауза и без ясни управленски програми, което поражда въпроса способни и достатъчно компетентни ли са те да управляват, ако някоя от тях спечели следващите избори в една от трите страни.
 


9
Още от
Напиши коментар Коментари
8
1
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 6 месеца
Да не мислите, че някой е харесвал Хитлер в началото? Прост всички други са се изходили здраво на хорските надежди.
7
0
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 6 месеца
Остана ли нещо традиционно в уж така наречените "традиционни партии"? Бабоебец, ислямолюбка и сбирщина чиновници-криптокомунисти са представяни от медийният си слугинаж за безалтернативни.... подайте ми кофата да повърна. Генсеците на СССР ще ви завидят, а чичо Гьобелс ще ви похвали в пропагандаторските умения!
6
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 6 месеца
Десни консерванти срещу леви чиновници ? А ся де
5
1
 
14
 
! Отговори
Гадател преди 6 месеца
Джордж Сорос беше пресметнал, че всяка година Европа ще приема по 1 милион бежанци, после го нападна Орбан и намали това число на 400 000. Ей такива евреи искат да смесват хората за да се мразят и да стават конфликти. Има едно голямо зло, което няма държава и всяка държава е негов дом.. то винаги създава катаклизми от както свят светува и неговото име е ЦИОНИЗЪМ. Тръмп, например, изпълнява поръчки от евреите, които го избраха. Интересното е, че евреи като Сорос финансират Палестина..
4
1
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 6 месеца
Някой учудва ли се?
Тук някои протестират срещу Луковмарш, но не им пука за това, че работещият и учещ българин е най-дискриминираната социална категория в границите на България днес!
Протестират, но не се запитват какви са причините. Защо ли?
3
0
 
13
 
! Отговори
Хм преди 6 месеца
Европейците още нищо не са видели!Най-тежкият удар тепърва предстои.Случилото се досега е само предупреждение да се вземат мерки.Но явно щраусовата политика надделя и нищо не бе направено,освен да се заклеймят тия,които виждат нерадостната съдба на Европа в бъдеще...Няма нужда на власт да идват радикални партии-просто традиционните трябва да подходят адекватно!
2
0
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 6 месеца
Мдаа, всеки несъгласен с либералните криптокомунисти е крайно десен,....., екстремист. Неадекватно е да наричате фашисти източноевропейците, които най-много са пострадали от тази идеология. Но толкова са ви умствените възможности. Не, просто в Източна Европа хората са патриоти и все още имат някакво национално чувство за самосъхранение. Германия не може едни турци да интегрира, дето са далеч по цивилизовани, та какво остава за някакви от Сирия, Афганистан, Ирак или Пакистан?
1
1
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 6 месеца
Десните консерватори ще печелят още повече срещу нео-либералите Европа търси промяна иначе рискува да се удави в блатото на толерастията и нео-либерализама.