Крайната десница – незаобиколим фактор в Европа

Днес тя е по-популярна от когато и да било след 1945 г.
19 дек 2017 21:37, Елка Василева
13
Крайната десница – незаобиколим фактор в Европа
Герт Вилдерс и Марин льо Пен. Снимка: архив, Reuters

Крайнодесните печелят терен в Европа още от първото десетилетие на века. Редица ключови избори потвърдиха през 2017 г. тази тенденция във Франция, Германия, Австрия и Холандия. Успехите на популистки, евроскептични и антиимигрантски партии ускоряват пренареждането на политическия пейзаж, но пораждат и търкания в самите тези формации, пише Франс прес.

Шок след шок

Крайнодесните партии постигнаха редица рекордни резултати, при все че не успяха да запишат нито една победа на национално равнище. "Днес европейската крайна десница е по-популярна от когато и да било след 1945 г.", констатира холандският изследовател Кас Муде, асоцииран преподавател в Университета на Джорджия, САЩ.

Партията на свободата начело с Герт Вилдерс стана през март втората парламентарна сила в Холандия след либералите - с 20 от общо 150 места, т. е. с пет повече отпреди.

Във Франция ръководителката на Националния фронт Марин Льо Пен се класира тази пролет за втория тур на президентските избори, като успя почти да удвои броя на гласовете, подадени за Жан-Мари Льо Пен преди 15 години.

Шокиращ бе и резултатът от германските парламентарни избори през септември заради безпрецедентния пробив на партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), влязла в Бундестага с 12,6 на сто от гласовете срещу 4,7 на сто преди четири години.

Постиженията на Марин Льо Пен и Герт Вилдерс, които се бяха насочили към крайна победа в съответните страни, може да оставят впечатление за неуспех, но "чашата всъщност е три четвърти пълна за националистическите сили", смята френският политолог Патрик Моро.

Австрийската партия на свободата (АПС), най-стара в европейското националистическо семейство, приключи изборната джимхана с резултат, близък до собствения й рекорд, 26 на сто на изборите от 15 октомври, и получи три твърде внушителни министерства (на вътрешните, на външните работи и на отбраната) в съвместното си правителство с консерваторите.

В Италия и Швеция, където предстоят избори през 2018 г., крайнодесните сили дебнат в засада.

Каква е почвата?

"Всяка страна разказва различна история, но зад успеха на радикалната десница където и да било винаги се прокрадва чувството за несигурност - реална или въображаема, - свързана с миграционните потоци, тероризма или икономическите рискове", отбелязва Мейбъл Березин, преподавателка по социология в американския университет "Корнел".

Успехът на ултрадесните в процъфтяващи страни като Германия и Австрия потвърждава "изследванията, показващи от десетилетия, че имиграцията е основен повод за тревогите" на крайнодесния електорат, обяснява Кас Муде.

АзГ и АПС постигнаха успехите си в европейски страни измежду приелите най-много мигранти от 2015 г., което подхрани дебатите за помощите и за капацитета за интегриране на новодошлите.

Присъствието на имигранти не е единственият фактор за успеха на крайната десница - тя извлича полза също от натрупаните негативни чувства към партиите и към елита в политиката, икономиката и културата.

Преобърнатата шахматна дъска

Да реагират с бойкот? С подражание? Стремеж към сътрудничество? Другите политически сили, по-специално в консервативния лагер, подложени на натиск от крайнодесните, трябва да се нагодят към новата ситуация.

Решението на младия, 31-годишен австрийски консерватор Себастиан Курц да конкурира АПС в подхода към теми като имиграцията, мястото на исляма в обществото и сигурността логично доведе до коалиционно споразумение между двете партии.

"Курц стигна много далеч в идеологическото си сближаване с АзГ - стратегия, която може да проработи, стига той да не заличи напълно идентичността на своята партия", предупреждава австрийският политолог Томас Хофер.

В България десноцентристката партия на премиера Бойко Борисов управлява от март съвместно с коалиция от националистически партии.

В Унгария нарастващата ксенофобия в изявленията на Виктор Орбан, дошъл от консервативните среди, парадоксално осигурява днес на екстремистката партия "Йоббик", смекчила своя тон, възможността да се представи за главната алтернатива на премиера.

Във Франция традиционните партии все още изключват възможността за съюзяване с крайната десница, също както е в Германия и Холандия. Френските десни сили обаче току-що си избраха за лидер един 40-годишен депутат, Лоран Вокие, критикуван, че избира теми, характерни за партията на Марин Льо Пен.

Кас Муде все пак прогнозира, че традиционните партии, стремящи се да имитират крайната десница, ще постигнат само "краткосрочни успехи", защото подценяват антисистемната нагласа на този електорат.

След успеха - накъде?

Вътрешните раздори, през които преминаха Националният фронт и АзГ след изборните си успехи, показват колко е трудно да се оставят задълго настрана дълбоките понякога вътрешни разногласия, свързани с идеологически избор или  лични съперничества.

През 2017 г., например, се разцепи популистката и еврофобска партия "Финландците" - съсипа я управлението в коалиция с центристите и консерваторите от 2015 г.
"Позицията на по-малък партньор винаги е най-неудобна", изтъква Томас Хофер.

АзГ години наред близа раните, нанесени от първата й коалиция с консерваторите между 2000 и 2007 г.

По думите на Хофер "партии като АПС имат ДНК на опозиция, която трудно се трансформира в поведение на управляващи". 

/БТА/


13
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
11
0
 
0
 
! Отговори
Европейка преди 8 месеца
Искам десните да станат по-умерени,да си изгладят различията и да станат най-силните партии в Европа.След това всички,които искат шериат да заминават в шериатско.
10
7
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
мадам Лепен да си каже откъде и се финансира партията и да не се прави много много на "дясна".
9
0
 
4
 
! Отговори
Иво преди 8 месеца
Какво е "джимхана", бе ***? Ще започнете ли да пишете разбираемо? Бях спрял да чета днес.бг....сгреших,че влязох отново!!!
8
0
 
2
 
! Отговори
Стамат преди 8 месеца
Антисемитизъм навсякъде!
Доживяхме :-)
7
1
 
11
 
! Отговори
не хваща дикиш вече преди 8 месеца
Тези приказки навсякъде и постоянно ги слушаме, обаче са фейк.... ..Всъщност, ислемистките, соро соидните и ционистките партии и идеологии са много по-крайни, екстремистки и опасни за цивилизацията! Крият умело зад такива манипулации! Маскирали са се като либерали, неолиберали, НПО-та, бориз за "права и свободи" и прочее стръв за 80%-тните! юпримери, колкото искате и у нас...
6
1
 
13
 
! Отговори
Хм преди 8 месеца
Вместо да се тюхкат,че крайната десница(доста условно понятие) напредва,традиционните партии да се замислят къде сбъркаха и да вземат мерки!Ако не го направят,някой ден ще заминат в небитието.Недалновидната им политика води натам и никакви законови номера няма да помогнат!Съвсем са загубили връзка с реалността и живеят в други времена!Върви война на цивилизациите и за загубилите няма да има място под слънцето!Редно е белите хора да се обединят,иначе спукана им е работата!
5
8
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
До 2! Скрий се охлю бохлю русооюхлю.
4
3
 
3
 
! Отговори
Патриот-майтапчия преди 8 месеца
До Трактор

Ма не виждаш ли, колко са красиви...финансово;)
Гласувай за тях!
Немедленно!
3
4
 
3
 
! Отговори
Трактор преди 8 месеца
Ако бяха малко поне симпатични бих гласувал за тях, но с тия отвратителнии физономии до никьде няма стигнат!
2
3
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
За всяко действие има съответното противодействие. Ляволибералите просто прекалиха с изцепките си. Фейк нюз, безконтролен прием на ислямисти и трерористи от БИ, заплахи и съд срещу инакомислещите, некадърна външа и вътрешна политика...
Великобритания не издържа и си тръгна. И други ще последват!
Лудата Германия за пореден път съсипа европа! Проклето племе! Този път обаче Европа няма да може да се възстанови. Това вече е изхабена цивилизация, като Рим през 4 век. Сенилна старица!
1
2
 
15
 
! Отговори
Тълкувател преди 8 месеца
Откакто крайната десница почна да става "незаобиколим фактор" (нъл тъй?), крайната левица почна нещо да линее и току виж, съвсем умре...

Що тъй?
Ми много просто - едните преляха в другите.