Руски кораби дебнат около подводни комуникационни кабели, притеснявайки САЩ и съюзниците им, че Кремъл може да пренесе информационната война до нови дълбини.

Заинтересована ли е Москва от прекъсване или източване на информация от кабелите? Иска ли тя Западът да се притеснява, че би го сторила? Има ли по-невинно обяснение? Не е изненада, че Русия не казва, пише Асошиейтед прес.

Каквито и обаче да са намеренията на Москва, американски и западни официални лица са все по-разтревожени от интереса на съперника им към 400-те фиброоптични кабели, които пренасят по-голямата част от обажданията, електронните писма и съобщения по света, а също така и всекидневни финансови трансакции на стойност 10 трилиона долара.

"Забелязахме активност в руския флот и в частност активност на подводниците, каквато не сме виждали от 80-те години" на миналия век, каза в Конгреса този месец генерал Къртис Скапароти, командващ американските въоръжени сили в Европа.

Без подводни кабели една банка в азиатска страна не би могла да изпрати пари до Саудитска Арабия, за да плати за петрол. Американските военачалници трудно биха комуникирали с войските, сражаващи се с екстремисти в Афганистан и Близкия Изток. Студент в Европа не би могъл да се свърже по Скайп с родителите си в Съединените щати.

Цялата тази информация се пренася през малки стъклени влакна, затворени в подводни кабели, които в някои случаи имат малко по-голям диаметър от този на градински маркуч. Общо 620 000 мили (близо 997 800 километра) фиброоптични кабели минават под морската повърхност - достатъчно да обиколят целия свят близо 25 пъти.

Повечето линии са собственост на частни телекомуникационни компании, включително гиганти като Google и Microsoft. Местонахожденията им лесно се определят на публично достъпни карти - там има вълнообразни линии, приличащи на спагети. Докато прерязването на един кабел може да има ограничено въздействие, прекъсването на няколко едновременно или в геостратегически региони би могло да спре огромен трафик на комуникационни данни.

Руснаците "си пишат домашното и в случай на криза или конфликт с тях могат да ни причинят отвратителни неща," каза Майкъл Кофман, военен експерт по Русия от изследователската организация с нестопанска цел Си Ен Ей Корп.

Не бойните кораби и подводници на Москва притесняват представителите на НАТО и САЩ, а руското Главно управление за дълбоководни изследвания, чиито специализирани надводни кораби, подводници, подводни дронове и миниподводници осъществяват разузнаване, подводно спасяване и други дейности.

Един от корабите на управлението е "Янтар". Той е непретенциозен на вид, дълъг 350 фута /106,68 метра/ океанографски плавателен съд с екипаж от около 60 души - за последно той беше до бреговете на Южна Америка, помагайки на Аржентина в търсенето на изгубена подводница.

"Парламентская газета", изданието на руския парламент, заяви през октомври, че "Янтар" има оборудване, "предназначено за дълбоководно проследяване" и "свързване с топ секретни комуникационни кабели." Вестникът каза, че през септември 2015 г. "Янтар" е бил до Кингс Бей, Джорджия, където се намира американска база за подводници, "събирайки информация за оборудването на американските подводници, включително за подводни сензори и за унифицираната (американска военна) информационна мрежа." Руският държавен телевизионен канал "Россия", заяви, че "Янтар" може не само да се свързва с тайните кабели, но би могъл и да ги прекъсне и "да заглуши подводните сензори чрез специална система."

Руското министерство на отбраната не отговори на запитването за коментар.

Няма солидно доказателство, че корабът е замесен в престъпна дейност, каза Стефан Уоткинс, консултант в Канада по сигурността на информационните технологии, който следи кораба. Той обаче се чуди какво прави корабът, когато спира до жизненоважни кабели или когато проследяващото му устройство, част от Автоматичната система за идентификация, не е включено.

За екипажа на "Янтар" той казва: "Не мисля, че това са хората, които осъществяват какъвто и да било саботаж. Мисля, че те подготвят почвата за бъдещи операции."

Членове на Конгреса също се чудят.

Джо Кортни от Камарата на представителите, демократ от щата Кънектикът и член на подкомисията по военноморските дела, каза за руснаците: "Самият факт, че те очевидно проследяват кабелите и дебнат около тях, показва, че те правят нещо."

Сенаторът демократ Гари Питърс от Мичиган, член на комитета на горната камара на Конгреса за въоръжените сили, заяви, че целта на Москва, изглежда, е "да наруши нормалните канали на комуникация и да създаде обстановка на дезинформация и недоверие."

Действия на "Янтар" са предизвиквали неодобрение и преди.

На 16 октомври 2016 г. сирийска телекомуникационна компания инициира спешен ремонт на кабел в Средиземно море, който доставя интернет връзка на няколко държави, включително Сирия, Либия и Ливан. "Янтар" пристига в района в деня преди началото на 4-дневния ремонт и си тръгва два дни преди неговия край. Не се знае какво е правил корабът, докато е бил там.

Уоткинс разказа и друг епизод от 5 ноември 2016 г., когато в Иран има прекъсвания по трасето на подводен кабел, свързващ страните от района на Персийския залив. Часове по-късно "Янтар" напуска Оман и се запътва към район на около 60 мили западно от иранското пристанище Бушер, където кабелът минава по суша. Връзката се възстановява само часове преди "Янтар" да пристигне на 9 ноември. Той остава неподвижен на място още няколко дни.

Подводни кабели са били мишени и преди.

В началото на Първата световна война Великобритания прекъсва няколко германски подводни кабела за комуникация и използва информация от пренасочения трафик за разузнавателни цели. По време на Студената война флотът на САЩ изпраща американски водолази дълбоко в Охотско море, до руския бряг, да инсталират записващо съветските съобщения устройство, надявайки се да научи повече за подводния ядрен капацитет на Съветския съюз.

По-наскоро британските и американските разузнавателни служби са прехващали данни от фиброоптични кабели, съгласно документи, оповестени от Едуард Сноудън, бивш служител на Агенцията за национална сигурност.

През 2007 г. виетнамските власти конфискуваха кораби, пренасящи дълъг мили фиброоптичен кабел, който крадци са взели от морето за лично облагодетелстване. Кражбата доведе до спирания на информационния трафик за няколко месеца. А през 2013 г. египетските власти арестуваха близо до Александрия трима леководолази, опитали се да прекъснат кабел, стигащ от Франция до Сингапур. Пет години по-късно остават въпросите за атаката срещу кабел, пренасящ около една трета от целия интернет трафик между Египет и Европа.

Въпреки сравнително малкото публично известни инциденти на саботаж повечето прекъсвания са случайни.

Около двеста спирания на трафика, свързани с повреда на кабели, стават всяка година. Повечето се случват, когато котви на кораби скъсат кабели или оборудване за търговски риболов ги повреди. Други се прекъсват при цунами, земетресения и други природни бедствия.

Дори и случайни прекъсвания обаче могат да навредят на американските военни операции.

През 2008 г. в Ирак американски безпилотни разузнавателни самолети не излитат в последния момент от въздушната база "Балад" не заради вражески минометен обстрел или прашни бури. Оказало се, че котва е повредила кабел на стотици мили от базата, разположена в "Сунитския триъгълник", северозападно от Багдад.

Прекъснатият кабел свързвал диспечерите в САЩ с безпилотните самолети, осъществяващи разузнавателни, наблюдателни мисии и огледи за коалиционните сили в небето над Ирак, обясни пенсионираният полковник от военновъздушните сили Дейв Лъджан от Хамптън, щата Вирджиния.

"Да кажем, че управляваш дистанционно кола и изведнъж не можеш да я контролираш," каза Лъджан, който е бил заместник-командващ на 332-а група за експедиционни операции в базата, когато слабо разгласеното прекъсване продължава два-три дни. "Въздействието е голямо", заяви той, разказвайки как вместо това е трябвало американски пилоти да изпълняват мисиите.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase