В продължение на 20 години той осмиваше на сцената украинската политика. Вече избран за президент Володимир Зеленски ще се сблъска с доста сериозни предизвикателства и страховити събеседници, било то Владимир Путин, Международният валутен фонд или размирната политическа класа.

Един конфликт в задънена улица

Това беше основният аргумент на неговия опонент - досегашния президент Петро Порошенко: "Един неопитен актьор не може да води война с руския агресор".

Володимир Зеленски наследява един конфликт, който причини близо 13 000 жертви за пет години и лишава Украйна от контрол над въглищния басейн и индустриален район Донбас и над част от границата й с Русия, пише Франс прес.

Киев и западните държави обвиняват Москва, че оказва военна подкрепа на контролиращите този регион проруски сепаратисти, а руските власти отхвърлят тези твърдения въпреки констатациите на множество медии, сред които и Франс прес.

Минските споразумения от началото на 2015 г., подписани под егидата на Париж, Берлин и Москва, позволиха намаляване на интензивността на сраженията, но без да сложат край на конфликта или да доведат до политическо решение.

Зеленски обеща вчера да "постави ново начало" на този процес, след като изрази по време на кампанията си идеята да привлече САЩ или Великобритания към мирния процес.

Въпреки своите изявления, че е готов да преговаря с Владимир Путин, Зеленски остава непоколебим: тези територии трябва изцяло да се върнат под украинска власт, без да им се дава специален статут.

Според политолога Микола Давидюк вместо да търси военно решение "(Зеленски) ще се опита на всяка цена или да сключи договорености лично с Путин, или да използва политико-дипломатически методи с помощта на Европейския съюз и Съединените щати".

Искайки да протегне ръка на хората, които живеят в този регион, Володимир Зеленски обеща в края на кампанията си "информационна война", която да има за цел да ги убеди, че "Украйна се нуждае от тях и че те имат нужда от Украйна" и от "хуманитарни мерки".

Финансови проблеми

На ръба на финансовата пропаст, Украйна се възползва през 2014 г. от план за финансова помощ от западните държави, управляван от Международния валутен фонд (МВФ). Траншовете по кредита обаче бяха отпускани на малки части заради трудности при въвеждането на някои мерки за строги бюджетни икономии и против корупцията, поставени като условие за заема.

Очакваният до два месеца следващ транш (1,3 милиарда долара) остава несигурен, оставяйки държавната хазна в тежко положение.

"През следващите три години Украйна ще трябва да върне повече от 20 милиарда долара държавен дълг и наистина не се знае как ще стане това", предупреждава Олександър Парашчи, анализатор от банка "Конкорд Капитал", който подчертава "критично важното значение" на продължаването на сътрудничеството с МВФ.

Остава да видим дали бъдещият президент разчита на това да убеди украинците, които масово гласуваха за него на изборите, че трябва да се съгласят с мерките за строги бюджетни икономии, въпреки че страната е една от най-бедните в Европа и едва се съвзема от финансовия крах от 2014-2015 г.

Зеленски подчерта, че иска да подобри жизнения стандарт, за да сложи край на изтичането на работна ръка от Украйна към съседните страни и ЕС.

Той също така демонстрира твърда позиция по отношение на корупцията - основно изискване на западните страни, които не крият раздразнението си през последните години от липсата на напредък в борбата с този проблем. И взе за свой помощник уважавания от финансовите среди бивш министър на финансите Олександър Данилюк.

Володимир Зеленски рискува много бързо да се изправи пред една деликатна финансова ситуация. Три дни преди втория тур украинското правосъдие обяви за незаконно решението на правителството от 2016 г. да национализира най-голямата украинска банка, Приватбанк, където е вложена значителна част от спестяванията на украинците. Кредиторите на Киев заявиха, че внимателно ще следят това дело, ключово за финансовата стабилност на Украйна.

Една враждебна политическа класа

Според политолога Микола Давидюк "първият и най-сериозен риск за Зеленски няма да дойде от армията или от войната, а от сформирането на екипа му".

Макар да заяви, че иска да модернизира властта, въвеждайки процедура за импийчмънт, премествайки президентството в сграда тип "отворено пространство" и правейки редовни визити в чужбина, Володимир Зеленски не разполага с мнозинство в парламента, за да сформира правителство.

Парламентарните избори са насрочени чак за 27 октомври, което е цяла вечност, когато става дума за украинския политически живот. Изтеглянето им напред с цел възползване от инерцията на президентските избори е доста сложно юридически.

"Зеленски ще се сблъска с големи трудности при получаването на подкрепа от парламента", който ще бъде "доста враждебен" към него, твърди Анатолий Октисюк от мозъчния тръст "Димокръси хаус".

Друга трудност, според експерта, ще бъдат "отношенията с изключително силните в Украйна олигарси", на първо място сред които Игор Коломойски - яростен противник на Петро Порошенко, който бе обвинен, че стои зад кандидатурата на Зеленски.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase