За бизнеса отминаващата година ще бъде запомнена с търговската война между САЩ и Китай, задушаваща световния икономически растеж, с несигурността около Brexit-а, с цифровизацията и борбата срещу климатичните промени. Всичко тези проблеми крият риска да разпалят още по-силно социалното недоволство през новата 2020 година.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда, че световният растеж ще бъде най-много 2,9 % през 2020 година, каквато стойност отчете и за тази година, а това бе исторически минимум за периода след световната рецесия от 2009 година.

Международният валутен фонд (МВФ) засега очаква скок от 3,4 % през 2020-а, но подобно съживяване е обвързано с редица фактори, предупреди главният икономист на Фонда Гита Гопинат.

Това са само някои от големите предизвикателства, с които ще трябва да се справят две дами с различен произход, различен стил на работа, но очевидно и двете силно мотивирани да намерят най-добрите решения. Едната от тях е българката

Кристалина Георгиева

и тя стана първият гражданин на източноевропейска страна, оглавил МВФ.

Нейната кариера започва във висшия икономически институт "Карл Маркс", минава през директор в Световната банка и стига до шеф на МВФ.

Като заместник-председател на Европейската комисия еврокомисар по бюджета и човешките ресурси тя не успя да се класира за поста генерален секретар на ООН, предложена за него от премиера Бойко Борисов. Георгиева обаче зае друг престижен пост - на управляващия директор на МВФ.

"Тя покорява с директния си подход и не се бои дори и от Доналд Тръмп", написа за новата директорка на Фонда в. "Зюддойче цайтунг". Германското издание цитира и думите на Георгиева на годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон тази есен, когато тя отговори на въпрос за търговския спор между САЩ и Китай: "Глупава е политиката под мотото: "Ако ти губиш повече от мен, значи съм победител".

"Още в началото на мандата си тя показа, че няма да се задоволи с място на втора линия", коментира още "Зюддойче цайтунг", а германският министър на финансите Олаф Шолц изрази увереност, че Кристалина Георгиева "ще се справи много добре.

Директният подход на Георгиева и волята й да върви напред идват точно навреме, тъй като от гледна точна на множеството икономически проблеми наистина има нужда от силно ръководство. При това не става дума само за търговския спор между САЩ и Китай, за излизането на Великобритания от ЕС и за политическото напрежение в Близкия изток. Предизвикателствата идват и от промените в климата, социалните неравенства, застаряващите обществата, корупцията и национализма.

"Наричайте ме Кристалина!"

Георгиева със сигурност не излъчва аристократизма на предшественичката си Кристин Лагард, но много сътрудници на Фонда вече са възприели стила на новата си шефка и са забравили, че обръщението към предишната е било "мадам".

Заради Кристалина МВФ промени устава си в частта за възрастовото ограничение за кандидата за поста управляващ директор, така че кандидатурата й да бъде валидна, след като на 13 август тя навърши 66 години.

От 1951 година регламентът на Фонда забраняваше кандидат да бъде на 65 години, като и над тази възраст не допускаше титуляр на поста да изпълнява функциите си след навършване на 70 години.

Когато на 2 август ЕС определи Георгиева като кандидат за управляващ директор на Фонда, световните агенции отбелязаха факта, че тя е работила много в подкрепа на жените, за по-добро образование на момичетата, за забрана на законите, възпрепятстващи работата на жените, мотивирайки предприемачеството на жените.

Георгиева смени начело на Фонда французойката Кристин Лагард, която пък бе първата жена, оглавила престижната финансова институция, когато зае този пост през 2011 година. Лагард управлява МВФ по време на дълговата криза, започнала около месец, след като тя пое поста. Никой не възприемаше Лагард като европейски управляващ директор, коментираха тогава анализаторите. Сега

мадам Лагард

ще трябва да защитава интересите на страните от еврозоната и да надгради постигнатото от предшественика й във Франкфурт Марио Драги. Европейският съвет я утвърди на поста президент на ЕЦБ, който официално тя пое на 1 ноември 2019 година. Тя поема банката, създадена през 1998 година с цел да бъде гарантирана финансовата стабилност и координацията на валутно-финансовата политика на страните от еврозоната.

Кристин Лагард много бързо разбра най-същественото за занаята на централния банкер: да съществуваш, без да предизвикваш трусове.

Още от самото начало тя заяви, че сегашната паричната политика в подкрепа на бизнеса ще продължи. Не пропусна да похвали изключителната интелигентност на Драги и курса му, благодарение на който бе избегнат катастрофалният капан на последиците от финансовата криза. Лагард даде да се разбере, че политиката на ниски лихви се управлява трудно и не е никак лесна за самите банки, но не може и дума да става за връщане към затягане на паричното кранче.

Тези две дами с различен профил, но силно амбицирани да дадат най-доброто от себе си, имат шанса да покажат на какво са способни в света големия бизнес и финансите, доминиран от мъжете, и да издигнат ролята на жените в икономиката.

Според данни на европейската статистическа агенция Евростат през 2018 година малко над една четвърт от членовете на управителните съвети на европейските компании, чиито акции се търгуват на фондовия, и по-малко от една пета (17 %) от старшите мениджърите им са били жени. С други думи, макар да са приблизително половината от всички работещи в ЕС, жените продължават да са по-слабо представени в корпоративното управление.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase