През есента на 1988 г. 13-годишно момиче е изнасилено и убито в леглото си. Навсякъде другаде това би било шокиращо, но в Хвасон, близо до столицата на Южна Корея Сеул, подобни мрачни събития се случвали прекалено често. Момичето било осмата жертва в рамките на 2 години.

Близо година след това убийство, полицията пристига в дома на 22-годишен мъж, който тъкмо си правел вечеря. Йон е отведен за разпит в полицейското управление. Три дни е разпитван за убийството на 13-годишното момиче. Накрая признава. Пред полицаите казва, че онази вечер е излязъл да се поразходи. Няколко пъти спирал да си почине, тъй като имал травма, която била толкова тежка, че заради нея той дори не отишъл в казарма. Около полунощ Йон видял къща, която светела. Изведъж "изпитал нужда да изнасили". Покатерил се и влязъл при малкото момиченце. Казал, че е знаел, че родителите й спят в съседната стая. Изнасилил я, убил я, а след това изгорил дрехите си и се прибрал.

Малко се знае за момичето и нейните родители. Те така и не говорят пред медиите. Но историята на Йон е ясна - той е осъден за убийството на 13-годишното дете. Получава 20 години зад решетките. Но има един проблем.

Йон не е убиецът.

Историята с убийствата от Хвасон се разплита цели 30 години по-късно - през 2019 година. Тогава истинският убиец е разобличен. Но семействата на жертвите няма да видят процес срещу него, тъй като давността на престъпленията е изтекла. Но ето каква е историята на убийствата в Хвасон, която дори вдъхнови носителят на Оскар Бон Джон Ху да направи филм за тях.

Мястото където всеки познава всеки

Преди 1986 година Хвасон не било място, сковано от насилие. В района живеели 226 хил души, разпръснати в малки села между зелени хълмове и оризови ниви. Едно от тези села е Таеан-еуп, където живеел Йон. По думите на Хонг Сонг-Джа, шеф на магазина, в който работел "убиецът", в селото всички се познавали. Преди убийствата нямало почти никаква престъпност, само малки грабежи и влизане с взлом.

"Но всички бяха бедни, така че нямаше нито какво да се краде, нито какво да се губи", разказва той пред CNN. Но през 1986 година всичко се променило. През септември е убита жена - първото от серия престъпления, които стават известни като Убийствата в Хвасон. До 1991 г. жертвите са 10. Сред тях е и 13-годишното момиче. Всички убийства си приличат - жертвите са изнасилени, а след това задушени със собствените им дрехи. Жертвите са домакини, ученички и работнички.

Къде се случило всичко

Никой не бил в безопасност. Броят на убитите растял, а хората в Хвасон ставали все по-уплашени. Те дори организирали екипи, които патрулирали всяка вечер, въоръжени с бухалки. Жените не излизали след като слънцето залязвало.

"Нямаше улични светлини. Всичко беше тъмно. Когато видех мъж на улицата се плашех. Качвах се веднага на автобуса. Съветваха ме да не нося червено, защото имаше слух, че убиецът нападал жени, които са облечени в червено", ракзакзва 55-годишната Парк, която през 80-те работи във фабрика в Джинан-ри, друг град в района на Хвасон.

Мъжете също се страхували. Според думите на Лий, който жевеел в Таеан-еуп, те дори не излизали да пият навън: "Страхувахме се, че ще ни помислят за убийци. За това дори не излизахме за питие. Въпреки че бяхме невинни, всичко можеше да излезе от нашия контрол", разказва Лий.

Разследването

Първото убийство паднало върху раменете на местната полиция. Но когато труповете започнали да се увеличават, те се обърнали за помощ към полицията в града наблизо. След третото убийство властите не били сигурни, че става дума за серийно убийство, но детектив Ха, който работил по случая, казва, че те имали няколко улики за това. Преди да има телефони, охранителни камери или ДНК тестове, разследващите трябвало да разчитат на своята креативност за да намерят убиеца.

Първите 6 убийства стават в радиус от 6 км едно от друго. За това полицията започнала да обикаля района. Шестото убийство обаче се случило извън него. Някои жени полицаи носели червено, за да примамят убиеца, но и това не свършило работа. Други били толкова ядосани, че не могат да открият извършителя, че започнали да изпълняват вуду ритуали. Но броят на жертвите растял.

Разследването продължава рекордно дълго в историята на Южна Корея."Колкото повече гледахме телата на жертвите, толкова повече не можехме да крием чувството на безпомощност, на гням към убиеца", разказва Ха в YouTube видео. Той се пенсионира през 70-те.

Йон бил единственият човек, обвинен за едно от убийствата. Останалите девет остават неразкрити. Според властите, той просто е копирал метода на серийния убиец  с една разлика - всички останали престъпления били извършени навън, а Йон сложил край на живота на детето вътре в къщата.

Откритието

В продължение на много години серийният убиец така и не е открит. Когато изтича давността и на последното престъпление става ясно, че дори и полицията да разплете мистерията, то убиецът няма да получи своето наказание. Но въпреки това, убийствата в Хавсон не са забравени от хората в  Южна Корея, а полицията продължава да разследва.

През септември 2019 г. генералният надзирател на провинция Гьонги Намбу, Бан Ги-соо, прави изявление, което шокира всички - през юли полицията изпратила за анализ доказателства, които били съхранявани в продължение на 30 години. В тях имало и ДНК. То съвпаднало с ДНК открито при поне три от жертвите и било на мъж, който вече излежавал своята присъда зад решетките. Неговото име било Лий Чун-Джае, който през 1994 година е осъден на доживотен затвор за изнасилването и убийството на снаха си.

Месец по-късно Лий признава за всички 10 убийства, както и за още 4, за които полицията нямала данни. Той разказал всичко в детайли. Дори нарисувал локациите, на които извършил престъпленията. Новините били страхотни за Южна Корея, която искала да знае истината, но всичко това поставяло полицията в сложна ситуация - ако Лий е убиецът и на 13-годишното момиче, то Йон е прекарал 20 години от живота си в затвора за престъпление, което не е извършил.

Но признанието на Лий не било достатъчно да изчисти името на Йон. Пред очите на закона, той все още бил убиец.

"Искам обратно честта си"

Животът на Йон не бил лесен. По думите на бившия му шеф, той винаги бил малко тъжен. Заради травмата си, момчето не отишло в казарма. Така и не излизало на срещи с момичета, защото си мислел, че "никой не би имал интерес към инвалид". Нелекият му живот се преобърнал още повече, когато полицията пристигнала в дома му.

Три дни полицията не му давала храна, не го пускала до тоалетната, не го оставяла да спи.

"В такава ситуация дори не знаеш какво говориш", казва Йон. Накрая той просто се примирил, че ще трябва да се съгласи с разследващите. Подписал показания, които не бил дал, за да избегне смъртната присъда. Получава 20 години зад решетките.  Историята му не е необичайна - през онези години много хора са измъчвани, за да признаят онова, което властите искат да чуят. Признание, което не е подкрепено от доказателства, било достатъчно, за да бъде осъден някой.

Но Йон е убеден, че ще изчисти името си. Той е поискал повторно преразглеждане на случая си, а процесът започва този месец. Но за да има резултат, трябва да има и нови доказателства. Старите доказателства не се съхраняват повече от 20 години, освен при най-важните случаи, каквито са Убийствата в Хавсон. А в случая на Йон, признанието на Лий ще е от особено значение.

"Искам да стане ясно, че бях обвинен несправедливо и да изчистя името си", казва Йон. Той знае, че нищо не може да компеснира тези 20 години в затвора. А когато излиза от него преди 10 г. светът се е променил толкова много, че той иска да се върне обратно зад решетките. Също така Йон знае, че Лий няма да бъде съден за серийните убийства, нито полицаят, който го е измъчвал в онази малка стая за разпит преди 30 години.

Но знае едно - той просто иска да изживее остатъка от живота си като невинен човек.  

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase