Двете местни цъфтящи растения в Антарктида се разпространяват бързо с повишаването на температурите, сочат резултатите от първото проучване, което показва, че промените в крехките полярни екосистеми през последното десетилетие са се ускорили.

Според изследователите, работещи на остров Сигни в Южните Оркнейски острови, увеличението на растенията от 2009 г. насам е по-голямо от предходните 50 години общо, което съвпада с бързото повишаване на температурата на въздуха и намаляването на броя на тюлените.

Популациите на Антарктическата власатка (Deschampsia antarctica) и Антарктическата перла (Colobanthus quitensis) се изследват от учени на острова от 1960 г. насам. Проучванията показват, че между 2009 и 2018 г. власатката се разпространява пет пъти по-бързо, отколкото между 1960 и 2009 г. При перлата увеличението е почти десет пъти по-голямо, пише "Гардиън".

През последното десетилетие лятното затопляне се е увеличило от +0,02℃ до +0,27℃ всяка година, въпреки силното застудяване, регистрирано през 2012 г.

"Антарктическите сухоземни екосистеми реагират бързо на тези климатични фактори", казва водещият изследовател проф. д-р Николета Каноне от Университета на Инсубрия в Комо, Италия. "Очаквах увеличение на тези растения, но не и в такъв мащаб. Получаваме множество доказателства, че на Антарктида настъпва сериозна промяна."

Според проучването, което предоставя един от най-дългите записи на промени в растителността на Антарктида, основният двигател на промените е затоплянето на въздуха през лятото. Втората причина е, че на острова има по-малко тюлени, които стъпкват растенията. Не е известно защо броят на тюлените е намалял, но вероятно това е свързано с промени в наличието на храна и условията в морето.

Анализът показва, че тюлените са повлияли на промените от 1960 до 2009 г., докато основният фактор между 2009 и 2018 г. е било повишаването на температурата.

Очаква се тенденциите на затопляне да продължат, като през следващите десетилетия ще възникват все повече незамръзващи зони, а според учените, констатациите от остров Сигни са представителни за процесите, протичащи в региона в по-общ план. "Нашите открития подкрепят хипотезата, че бъдещото затопляне ще предизвика значителни промени в тези крехки антарктически екосистеми", пишат изследователите в статията, публикувана в „Current Biology“.

Разпространението на тези видове ще доведе до промени в киселинността на почвата, бактериите и микроорганизмите в нея и в начина на разлагане на органичните вещества. Промените в химичния състав на почвата, както и деградацията на вечната замръзналост, ще предизвикат верига от промени с "последици за всички компоненти на сухоземните екосистеми", казва Каноне.

Растенията са приспособени към много кратък вегетационен период и са в състояние да фотосинтезират в снежни условия с температури на въздуха под 0℃. Въпреки че са способни да се размножават бързо и в тежки климатични условия, те не са добри в конкуренцията с други неместни растения. Въпреки че затоплянето може да е от полза за някои местни видове поотделно, то значително увеличава риска от установяване на неместни видове, които могат да изпреварят местните видове и да предизвикат необратима загуба на дива природа, предупреждават изследователите.

През 2018 г. например на остров Сигни се засели инвазивен тревен вид - Poa annua, който често се използва на игзища за голф. „Навлизането на чужди видове може да доведе до драматична загуба на местното биоразнообразие на Антарктида, за което са били необходими милиони години еволюция и оцеляване. Освен това промяната на растителността ще означава ефект на доминото върху цялата биота на сухоземните екосистеми", предупреждава Каноне.

В средата на плиоцена в Антарктида се наблюдава затопляне, което позволява спонтанна миграция на видове от Южна Америка към Антарктида и обратно. Сегашните нива на затопляне може вече да са предизвикали такива миграции на мъхове, лишеи, васкуларни растения и безгръбначни животни, улеснени от човешката дейност - а именно нарастващите нива на туризъм в Антарктика, смятат учените.

Д-р Кевин Нюшам - сухоземен еколог от Британската антарктическа служба, който не е участвал в изследването, казва: "Проучването показва, че със затоплянето на Антарктида през следващите десетилетия може да се очаква по-нататъшно увеличаване на популациите на тези растителни видове, което ще доведе до озеленяване на региона, но също така може да има повишени рискове за екосистемите, свързани с установяването на чужди растителни видове."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase