Бди, бъди, буди и боди... 17-годишно българче, първият нает от IT гигант

Давид Мавродиев – пише, програмира и има будна гражданска съвест
Обновена: 13 сеп 2018 15:55 | 13 сеп 2018 15:00, Джесика Вълчева
85

Награждаването на един от конкурсите на сайта "Аз- детето", където Давид получава специална награда за есе на екологична тема

Днес ще ви срещнем с едно младо и будно в пълния смисъл на думата момче. Давид Мавродиев е от онези хора, които много трудно могат да бъдат описани просто и кратко, защото те събират в себе си толкова много енергия, блян, интелект и постижения, че впечатляват само и единствено с автобиографията си. Когато започнат да говорят, те оставят съвсем безмълвен, защото могат с лекота да сложат голяма част от връстниците си в малкия си джоб.

Това е Давид – 17-годишно момче, което има толкова много постижения и награди, че не могат да се преброят на пръсти. Едно будно дете (макар че вече никак не е дете, а и той самият не се възприема като такова), което ясно съзнава какво означава да имаш гражданска позиция, да се бориш за каузите, в които истински вярваш, и да преследваш мечтите си, които не само са възможни, а и почти осъществени.

Започва да тренира бойни изкуства, когато е едва на 6 г. Когато е на 12 става двукратен републикански шампион и бронзов медалист от Световното първенство по Шотокан карате-до.

Бойното изкуство го научава на самодисциплина, твърдост в битката, смелост в действията, сила на духа, вяра в успеха, уважение към противника и много, много труд, за да си победител не само на терена. Това по-късно оказва и огромно влияние върху житейския му път.

Започва да пише стихове, когато е едва на 7 г., а талантът му бързо е забелязан и първите награди не закъсняват и на 10-годишен вече има първите си публикации. По-късно ще научим, че наградите се трупат право пропорционално на всичките му постижения. С поезията си печели и международни отличия заради стиховете си на английски. Голяма част от произведенията му са публикувани в интернет и печатни издания от различни конкурси, сред които международната антология "Зелени разкази (ама наистина)". Освен това стиховете му са избрани от деца и младежи в някои от неделните български училища в Испания и Италия, за да бъдат четени в часовете по български език и литература.

Творбите на Давид носят социални послания за конкретни доброволчески и благотворителни каузи, зад които той самия стои. Заради будния си дух е номиниран неколкократно от Фондацията на Димитър Бербатов, за която също ще разкажем.

Самият Давид се занимава активно с доброволчество.

"Няма по-добро послание от личния пример и затова гледам да действам повече и по-малко да говоря. Пиша само тогава, когато действително имам какво да кажа!", споделя пред Dnes.bg младежът.

Днес голяма част от младите напускат пределите на България и търсят развитието си в чужбина. За Давид обаче това не е пътят, по който би искал да върви.

"Искам да остана в България, където са семейството ми, роднини и приятели, работа. Искам след години тук да имам мое семейство. Дърво без корен не може и не си тежи само на мястото. Това е мое разбиране. Друг е въпросът, че политическият "елит" прави всичко по силите си да прокуди от родината и моето поколение", категорично заявява младежът.

Човек би останал с впечатлението, че това момче е един буден гражданин, и с право! Момчето има гражданска позиция от малък и заради своите есета в мерена реч е номиниран неколкократно от Фондация "Димитър Бербатов" – цели пет поредни години. Първият път е едва на 13.

"Гражданска позиция се формира от семейното възпитание. Помня, че като малък една възрастна жена ме нарече "пакостник" пред родителите ми, а баща ми каза, че такъв си ме обичат. Не възпитавали "послушковци". Стори ми се забавна дума. По-късно щях да разбера какво има предвид", разказва Давид.

Споделя, че има щастието и изключителната привилегия да расте в семейство, в което цари разбирането за свободния дух. А традиционно всички заедно сядат на масата и споделят как е минал денят. Коментират и новините.

"По този начин се възпитава активна гражданска позиция", заявава Давид.

Когато е едва на 11 написва първия си кратък разказ, посветен на негов съученик и така печели конкурса "Познавам аутист". Оттогава развива информационно-комуникационната кампания "Да си различен е привилегия голяма", посветена на децата и младежите от аутистичния спектър.

Така три години поред Давид е част и от кампанията "Вместо пари за букет, дари на аутист късмет!", която се провежда на първия учебен ден в цялата страна. По време на първото издание от кампанията успяват да подпомогнат разширяването на Дневен център "Дъга", за да могат повече деца да се възползват от ресурсите му.

Заради поетичното си перо и будната си гражданска позиция, Давид е поканен като администратор от няколко интернет страници, които са създадени във връзка с конкретни граждански каузи, "за които държавният апарат нехае", както се изрази младежът.

"Вярвам, че в едно гражданско общество всеки би следвало да има активна позиция. Често се чудя защо за моята получавам отличия, след като това е задължение на всички нас!", споделя Давид.

Заради социалната си ангажираност към редица каузи 17-годишното момче е номинирано и от българската диаспора в Чикаго в конкурса "CNN Heroes: Everyday people changing the world".

"Не защитавам каузи, за да печеля награди, а за да променя към по-добро родината. Бертолт Брехт пише: Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му!", казва Давид. 

И затова младежът не мълчи. Това е и причината да напише писмо в рими до българските депутати във връзка с неприетата от Народното събрание съдебна реформа. Така и не получава отговор от нито един от 240-те в Парламента.

А сега към Димитър Бербатов...

Заради успехите си в спорта и литературата Давид е приет във фондацията на футболната звезда още когато е едва 10-годишен. Номиниран е пет поредни пъти в категория "Спорт", "Изкуство" и "Благотворителен проект", в която три пъти печели плакет.

Последният път решава да върне наградата

Причината за това е подписаното от Бербатов писмо за застрояването на Пирин, в което има обидно съдържание срещу природозащитниците, наричани с определението "псевдоеколози". Давид е безкрайно разочарован и дори в началото не вярва, че неговият идол, който уж следи стъпките на всички деца от фондацията, би подписал документ, който е в пълен разрез с каузите, в които Давид вярва и за които се бори.

Момчето търси лично отговор от футболната звезда, но без успех. Свързва се и с неговия личен PR и управител на Фондацията. Задава въпроса си под нейна публикация във Facebook. Не получава обаче никакъв отговор, а постът незабавно е изтрит.

Така решава да върне наградата и то на церемонията по нейното връчване, на която по стечение на обстоятелствата, не може да отиде.

Избира свой личен представител, който е сметнат за "неподходящ" от фондацията. Момчето е било помолено да си избере друг, по-удобен представител, който дори е бил лично посочен от управителя на фондацията.

Давид се съгласил и така на церемонията по връчването на наградите официалното лице, което трябвало да приеме наградата от негово име, става Милена Кънчева, която трябвало да прочете благодарственото писмо на младежа. В писмото ясно било описано защо Давид връща наградата.

От организацията разбрали за замисъла и отказали да дадат думата на Милена Кънчева. Пред аудиторията било заявено не от кого да е, а от самия Бербатов, че наградата на Давид ще бъде връчена лично на него.

Това било лъжа

Давид написал отворено писмо до футболната звезда, което е публикувано още на следващия ден в "БлуЛинк".

"В него обясних в рима защо съм отказал наградата, тъй като на церемонията това удобно беше премълчано, за да не се разочарова тогавашния спонсор на Фондацията, който по щастливо стечение на обстоятелствата е и концесионер на ски съоръженията на Пирин, за които лобисткото писмо, подписано от спортистите, се застъпваше", споделя Давид в нашия разговор.

Самото писмо е най-четената и споделяна творба на младежа, която разбира се достига и до Фондацията. Името на момчето е премахнато от всички списъци с наградени деца, изтрити са номинациите му във всички категории и го премахват от всички групи на децата в Клуба. От екипа дори заплашват него и семейството му със съд.

"С отказа си от наградата държах да докажа, че когато човек е публична личност и идол на младото поколение, той е задължен да поеме и отговорностите, които идват от неговата популярност. Егото, престижът, суетата и славата са временни и преходни".

Интересите на младежа далеч не се ограничават само до това. Тук е моментът да споменем и останалите му успехи, които са в една по-далечна сфера – програмирането.

Съдбата, по-думите му, е нещо предначертано.

"Който вярва в нея – тя го води. Който не вярва – тя го влачи"

И така, сякаш нанизани на гривна с мъниста, стоят всички аспекти от житейския му път, които накрая съвсем неслучайно се свързват в едно.

"Майка ми видя една статия точно тогава, когато трябваше. На 11 години вече имах множество публикувани творби, а с една от тях дойде и първата покана за интервю от сайта "Аз, детето" (част от Investor Media Group). Това бе и повод майка ми да отвори посочения сайт, за да го прочете. Точно до моето интервю беше статия за откриване на учебната година от Президента на България в Детска академия "Телерик", разказва ни Давид.

И това го кара да се запише.

"Академията на Телерик стана не само част от моя живот, а го и предначерта. Нищо от това нямаше да се случи, ако го нямаше това интервю, а то не би се състояло изобщо, ако не пишех".

Давид се превръща в първия човек, започнал от Детската академия и стигнал до най-високото ниво – Софтуерната академия, и то само за 4 години.

А, ако някой си мисли, че поезията и програмирането нямат абсолютно нищо общо, то Давид е напълно готов да ги опровергае.

"Намирам много общо. В основата и на двете стои кодът и абстрактната мисъл. Думите са изградени от знаци (букви), които наредени в определена последователност имат смисъл. Просто в единия случай творбата ти е четена и разбирана от хората, а в другия – от компютъра. Днешните програмисти са поетите на нашето време, защото изкуството на кода е толкова авангардно, че го превръща в елитарна, а не масова култура, разбрана от малцина люде, но пък от всички машини!", разказва Давид.

А професията му дава възможност да остане в България – нещо, на което самият той много държи. Амбициозното момче се опитва да съчетава едновременно училището и Академията и успява въпреки трудностите.

Давид споделя, че много от учителите са опитвали да го откажат. Не са искали да извиняват отсъствията му, не са зачитали извинителни бележки от Академията и дори напълно са отказали да го прехвърлят в дистанционна форма на обучение.

Момчето дори споделя за системно нарушение на Закона за предучилищното и училищното образование от страна на директора на СМГ, който не позволил на Педагогическия съвет да излезе с решение по казуса с дистанционното обучение.

По закон момчето има право да се обучава дистанционно, ако е ученик с изявени дарби. Но директорът искал това да бъде доказано писмено с документ от институция.

"Хайде, кажете ми, коя институция в България дава подобен документ? Не се ли доказва това с успехи, постижения и награди, а не с хартийка?", пита ни Давид.

Въпреки пречките, много деца решават да последват примера му и също се записват в Телерик, а от СМГ "Паисий Хилендарски" (училището, в което Давид учи тогава) се опитват по всякакъв начин да спрат останалите ученици, решили да тръгнат по стъпките на младежа.

Давид звучи като едно дете, влязло в света на възрастните много рано. Едва навършил 14 години, той трябва да се справя с куп отговорности, които съпровождат успехите му, а това изглежда трудно постижение за едно дете.

"Просто спираш да се възприемаш като дете. Няма как да искаш околните да те приемат за равнопоставен, ако ти мислиш за себе си като за дете. Ти сам си избрал пътя на големите", разказва Давид.

И като един малък голям човек още от малък започва да разработва софтуерни проекти за благородни каузи и да съчетава своите страсти в едно. Създава геометрична компютърна игра, която да подпомага дейността на хора, обучаващи деца от аутистичния спектър. Проектът му е въведен в доста дневни центрове в страната. Създава и система за подаване на сигнали за нарушения в защитени горски територии, която е отличена от "Софтуниада" на SoftUni и влиза в топ 10 на IT-разработките от Националния есенен турнир "Джон Атанасов".

Амбициите му не спират дотук и в момента подготвя нов авторски проект, за който с намигване отказа да ни сподели на този етап.

Упоритостта и усилията му няма как да останат незабелязани и днес. Давид е първият софтуерен разработчик в технологичния гигант Vmware, който не е навършил пълнолетие и няма дори средно образование.

"Това постижение означава, че има смисъл. Лишенията и годините борба със закостенялото училищно образование не са били напразни. Щом съм показал пътя, ще има още много други, които ще проявят воля и смелост да го извървят", разказва Давид.

Въпреки липсата си на висше образование, тъй като е едва на 17, от технологичния гигант забелязват потенциала му и веднага се свързват с него. Целият екип провежда три технически интервюта с младежа, бори се с бюрокрацията на различни институции и комисии, които трябва да разрешат на едно непълнолетно момче да работи в компанията.

Така на 9 август тази година Давид подписва трудов договор с компанията, а на 13-ти вече е на работа.

"Днес е световният ден на програмиста и правя точно един месец, откакто съм част от екипа на Vmware-Bulgaria. Признавам, не съжалявам изобщо за избора си и бих призовал повече млади хора да го направят. Струва си! Попаднах на отличен екип, прекрасни хора и за по-добро работно място не бих могъл и да мечтая!", споделя 17-годишният младеж.

Наемането на Давид в технологичната компания в действителност означава много повече и то в световен мащаб. Други компании в сферата, сред които Google и Apple, също започват да въвеждат като опция назначаване на служители, които са на толкова крехка възраст.

"Това се дължи на визионерския подход на Vmware, които не се поколебаха да подпишат договор с един 17-годишен, който не само няма висше, но няма и средно образование".

Но в крайна сметка Давид е едно безкрайно скромно момче, което въпреки многобройните си постижения, е здраво стъпил на земята.

"И в края на разговора, позволете ми да благодаря на екипа на целия сайт за поканата за това интервю. Крайно време е да се иска и търси мнението на младото поколение, а не все да четем, слушаме и гледаме едни и същи стари муцуни в политиката, които не знаят какво говорят, но чинно изпълняват партийната повеля със спуснатите опорни точки", казва Давид.

И с намигване споделя, че искрено се надява неговата история да е по-интересна от "Биг Брадър", за да мотивира и амбицира младите да не спират да се развиват.

"Пожелавам на всички: Бди, бъди, буди и боди, дори да си цвете без бодли! Няма лошо да си трън в нечии лоши очи!“ 


85
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
80
3
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Сериозно ли ?
НОрмално е, да говорите такива неща, защото нямате страст, никога не сте открили мотивация и си мислите, че "работа" означава каране на камионче и носене на камъни или табла. Някой хора ТВОРЯТ и се РАЗВИВАТ. Други се напиват като казаци и си казват "ееех това са ми най-хубавите години", а 15 години по късно плачат, защото живота бил "гаден и лош", а богатите "евреЙНИ", им били взели всичко ... Но вие, кога ли сте имали нещо значимо за вземане ?
79
4
 
11
 
! Отговори
Езоп преди 1 месец
До "Еми"

...Лисицата видяла хубавото и сочно, добре узряло грозде, да виси от асмата. Високо било, нямало как да го стигне, па си рекла: "Е, то е кисело, не става!"...

Че и твоята работа така, с коментара ти, хлапе. :)
78
4
 
12
 
! Отговори
Учителка от СМГ преди 1 месец
ДО автора на коментари 74 и 76 или Димо и 44: Ясно е, че не си чел статията изцяло. Ако си го направил, не отбираш и грам от функционална грамотност, щото тя не се изучава в СМГ. Ще те светна, че това е четене с разбиране, което не владееш, понеже не схвашаш смисъла на изреченията "Ти сам си избрал пътя на големите", "има щастието и изключителната привилегия да расте в семейство, в което цари разбирането за свободния дух" и "Искам да остана в България, където са семейството ми". Успех в плюенето
77
13
 
4
 
! Отговори
Еми преди 1 месец
Малееее тоя много зъбат като си вземе първата заплата да си оправи зъбите че уплаши детето...
76
11
 
4
 
! Отговори
44 преди 1 месец
Още едно дете което му се налага да работи вместо да си изживее най - хубавите ученически години! Жалко!
75
4
 
12
 
! Отговори
Bobi преди 1 месец
До 73 А

Няма лошо да си евреин, само че в случая няма как да е вярно, след като имената на родителите му са Станислав и Севдалина. Не е трудно да се информираш от мрежата, за да си спестиш подигравките на 2 700 човека, споделили публикацията и препоръчали я.
Дерзай!
74
16
 
4
 
! Отговори
Димо преди 1 месец
Не знам дали е" блян" да ти се налага на 17 години да работиш! Явно не е имало бедното дете достатъчно обезпеченост за да му се налага да работи.
Но човек не си избира родителите за жалост.
73
14
 
4
 
! Отговори
А преди 1 месец
Поредното Еврейче с парички
72
4
 
22
 
! Отговори
БРАВО! преди 1 месец
Браво, момче!!! Нямам други думи!
71
5
 
29
 
! Отговори
Не-хейтър (2) преди 1 месец
... че карта за 12 урока по карате излиза 23лв. или колкото вие, бедните и лишени от възможности, давате за една вечеря навън или да отидете на някой мач.
Да не каже някой, че съм му роднина, приятел или платен хвалител. Не познавам лично Давид. Само за кратко бяхме съкурсници в Телерик. По онова време той беше на 15 и на изпит решаваше задачите за половината време от мен с 10 годишния ми опит като програмист. Това с връзки и пари не се постига, а само с много, много труд!
70
4
 
21
 
! Отговори
Не-хейтър преди 1 месец
Прочетох статията (с удоволствие, въпреки нехарактерната й за днес.бг дължина), съвсем мазохистично се заставих да изчета и всичките близо 70 коментара под нея. А, бре, "хора", как само шепа успяхте да кажете едно "браво" и "евала на момчето", а болшинството останали не се свенихте да го оплюете. Било му еврейско името. Ами и моето, Симеон, е с еврейски произход, пък не съм усетил някъде да ми е било лесно заради него. Били му богати родителите, та му плащали за "хобитата". Ей сега провирих, ...
69
14
 
2
 
! Отговори
Изгърбич Задвратян преди 1 месец
До Стратиев

стратиев, ти правиш ли разлика между АОНСУ и Нов Български? щото, за това иде реч.
68
4
 
17
 
! Отговори
Цанка Илиева преди 1 месец
до питам 49
Понеже ПИТАТЕ-да Ви отговоря:четирите думи в заглавието са глаголни форми в повелително наклонение.Те се изговарят с ударение върху последната гласна -бдѝ,бъдѝ,будѝ,бодѝ.А думата за вид женско бельо е бОди-изговаря се с ударение върху гласната "о".Но явно Вие доста сте отсъствали от часовете по български език в училище.Затова не се изказвайте неподготвен.
67
7
 
2
 
! Отговори
до 66 преди 1 месец
Ами то в демократична България само крадци, мутри и депутати имат пари. Ако за развитие имаш предвид дипломи и сертификати няма българин без висше или 2,3 такива, сертификати и прочие. Ама българите живеем най-зле в сравнение с другите държави от ЕС. Не говоря за ро*мите,които не са учили.
66
5
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До до Анонимен 58

И какво ? Че България е изпаднала в интелектуална криза, не означава, че хората не трябва да се развиват. Просто трябва да забравам за този "комунистически морал", че еедва ли не, да изкарваме пари е лошо нещо, запазено само за крадци, мутри и кралски особи. Излезте от БАН и отидете на пазара.
65
23
 
10
 
! Отговори
до 64 преди 1 месец
На 17 г., има време да разбере да помисли дали иска или не иска да става политик.
И стига с тия платени реклами,че и хора платени да пишат в негова полза. Супермен го изкарахте.
64
3
 
25
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
До Изгърбич Задвратян

Малкият в интервю за Нова казава, че никога няма да стане политик, защото нито може да лъже, нито да краде. Значи не е шумкарче и не го чакай за изборите.
63
3
 
15
 
! Отговори
Dora L. преди 1 месец
До Анонимен

Сигурно и фамилията "Мавродиев" е еврейска. :)
62
11
 
9
 
! Отговори
до Анонимен 58 преди 1 месец
Като гледам учените от БАН как протестират, ми става мъчно. Учени хора,ама ето прецакани,че са се родили в България. Получават ниски заплати и са неоценени.Това правилно ли ти се вижда? Те не са ритали топка по цял ден.
61
2
 
14
 
! Отговори
Стратиев преди 1 месец
До Анонимен 57

Много си прав. Този с коментара, който цитираш, изпраща софиянец в Хасково, смята сайта Аз-детето за позитански, а пише в ДнесБГ, който е също от групата на Инвестор и не прави разлика между СофтУни на Христо Тенчев и Академията на ТелериК. Логика!

Изберете си картинка и вижте какво показва тя за характера ви
Изберете си картинка и вижте какво показва тя за характера ви

Изберете си картинка и вижте какво показва тя за характера ви

3 есенни маски за коса срещу косопад
3 есенни маски за коса срещу косопад

3 есенни маски за коса срещу косопад