Снимка: БГНЕС

„Има само три вида спорт – рали, корида и алпинизъм.
Останалите са просто игри”.

Ърнест Хемингуей

Някои го наричат варварство, ритуално клане. За други е вековна традиция, красив балет на смъртта в изпълнение на човека и звяра.

За Каталуния вече е минало. Автономната испанска област забрани бикоборството след мощна кампания на природозащитници (петиция със 180 000 подписа) и емоционален вот в регионалния парламент.

68 депутати казаха „Стига!”, 55 искаха всеки да има право сам да решава дали да присъства на корида. Така от януари 2012 година каталунците няма да практикуват и да гледат бикоборство на територията на своята автономия.

Въпреки всички благородни изявления за недопустимата жестокост срещу животните, се появиха съмнения, че гласуването е продиктувано от чисто политически подбуди.

Решението на депутати малко или много прилича на навременно отмъщение за решението на мадридски съд да не позволи на каталунците да се наричат нация. Сега бикоборството, което националистите в провинцията заклеймяват като чисто испанска „фиеста”, беше забранено.

Да не говорим, че по принцип в Барселона има само една действаща арена и на нея се провеждат 15 кориди годишно. В Мадрид цифрата е 8 пъти по-голяма.

Природозащитниците обаче са категорични, че политиката не ги интересува. Те искат да спрат „зверското избиване на бикове, което няма място в XXI век”. За целта са готови да разширят кампанията си в цялата страна.

Тази задача обаче изглежда доста трудна, при положение че мадридските власти вписаха коридите като защитена част от културното наследство на столицата.

Как убиването на животни може да е част от културата, е друг въпрос. Но фактите говорят, че за испанците бикоборството наистина е част от битието.

На Иберийския полуостров се знае, че влаковете и автобусите може и да закъсняват, но бойният звук на тромпетите, отбелязващ началото на коридата, прозвучава винаги точно в пет часа следобед.

Всъщност „дуелирането” с бикове не е нещо специфично само за този регион. Фрески, датиращи отпреди 4 хиляди години, по стените в двореца в Кносос на остров Крит показват мъже и жени, изправящи се срещу разярените животни.

За Римската империя пък задължителен елемент от забавлението на публиката е боят на гладиатори срещу животни.

Биковете обаче играели важна роля в религиозните церемонии на иберийските племена, населявали Испания в древните времена. Според изследователи храмовете, където са се състояли тези церемонии, са предшественици на днешните plaza de toros, или арените на коридите. Когато в началото на VIII век маврите завладяват Испания, те решават да наложат свой стил на борбата с биковете и премахват свирепата директна конфронтация, предпочитана от вестготите. Така се стига до коридите, в които тореадорът се бие с бика, яздейки кон.

Векове наред бикоборството се запазва в този вид, и то като спорт, достъпен само за аристокрацията. Дори биковете трябвало да бъдат от специалната чистокръвна порода toro bravo.

Едва в XVIII век традицията преживява нова промяна, когато обикновеното население налага бикоборството във вид, доближаващ се до днешния. Матадорите (в превод от латински – убийци) стават централните фигури на арената. Те използват ярките си пелерини, за да примамят биковете към удобни за удар позиции за ездачите.

Всичко придобива съвременния си вид около 1726 година, когато Франсиско Ромеро от град Ронда съставя правилата на новия спорт. Той въвежда меча (estoques) и малкото наметало (muleta), които се използват в заключителната част на битката.

С изготвянето на правилата и назначаването на Педро Ромеро (най-добрия матадор по това време) за ръководител на първия в страната колеж за бикоборци коридата е легитимирана напълно.

Оттогава насам промените в ритуала са несъществени. Облечени в своите traje de luces, или костюми на светлините, матадорите излизат на арената, придружени от помощниците си. Според традицията никой никога не носи жълто – било на нещастие.

Въпреки че е предимно мъжки спорт, бикоборството привлича и жени като матадори, макар броят им да е много малък.

Не са редки случаите, в които дори и най-добрите бикоборци загиват в битката с животните. Най-прочутият матадор за всички времена Манолете е пронизан смъртоносно по време на корида през 1947 година.

За да се избегнат подобни случаи, биковете доста често са поставени в абсолютно неравностойно положение спрямо своя съперник. На животните се дават силни успокоителни и разхлабителни, преди да излязат на арената. Сериозното пребиване преди самия сблъсък също е тенденция.

Очите им се мажат с вазелиново масло, за да е замъглено зрението им по време на коридата, а освен това се държат на тъмно в часовете преди битката.

Въобще въпросът за морала на бикоборството стои като сянка над коридите и сериозно застрашава тяхното бъдеще.

Но, както казва Ърнест Хемингуей в публицистичния си разказ за бикоборството „Смърт следобед”: „Аз знам само, че морално е това, след което се чувстваш добре, а неморално е това, след което се чувстваш зле”.

Така че испанците трябва да решат как се чувстват след кървавото поваляне на бика.