За терористите и бунтовниците по света, оказва се, не е особено сложно да се сдобият с оръжие, защото много държави печелят от този бизнес. Пътя на търговията със смърт проследява германският Der Spiegel на базата на дипломатическите писма, публикувани от WikiLeaks.

Обикновено отнема дълго време, докато политиците бъдат застигнати от греховете си.
Когато обаче някой като арменския президент Серж Саркисян се свърже със смъртта на американски войници, с абсолютна сигурност се сблъсква с проблеми.

През есента на 2008 г. тогавашният външен министър на САЩ Кондолиза Райс дава спешна задача на американския посланик в Армения, както става ясно от документите в  WikiLeaks.

Причината е, че пет години по-рано Армения е купила 1000 РПГ-та и 200 картечници от България. Като министър на отбраната по онова време Саркисян лично гарантирал пред българските власти, че оръжието ще остане в страната му.

На практика обаче то продължило към Иран, а оттам – към шиитските бунтовници в Ирак, показват разкритията на американците. Било установено, че един американски войник е убит с оръжие от сделката на Саркисян. Най-малко десет други са били ранени с тези оръжия.

Възможно е обаче да са далеч повече, защото американските войски все още откриват при бунтовниците оръжие от арменската доставка.

Колкото по-дълго продължават войните в Афганистан и Ирак, колкото повече американски и съюзнически войници умират, толкова по-твърдо се отнася Вашингтон към международната търговия с конвенционално оръжие.

Често през Иран, Сирия или Йемен оръжията попадат в райони с военни действия по целия свят. Особено за страните от бившия СССР, произвеждащи оръжие, това е много доходен бизнес.

Американските тайни служби са проследили цялата арменска оръжейна сделка. Базуките от тип RPG-22 са от Вазовските машиностроителни заводи, картечниците - от Арсенал. Според американки източници оръжията са пристигнали натоварени на самолет в Армения и веднага след това са продължили за Иран. Сделката е направена от фирма ЗАО Вебер, която е наполовина държавна, и иранския оръжеен търговец Абас Абди Асджерд, се казва в дипломатическите писма. Оръжията са платени от Техеран.

Търговията обаче е била възможна единствено защото Саркисян е дал писмена гаранция на България, че оръжията ще останат в Армения.

„Такова сътрудничество с Иран е недопустимо“, кара се Райс в секретна депеша до посолството в Ереван от 12 септември 2008 година. В „личен разговор“ американският посланик трябвало да натисне президента и да го заплаши със сериозни санкции, ако подобно нещо се случи отново. Армения в голяма степен живее от американски пари, така че не е трудно Саркисян да бъде наказан.

Президентът и съветникът му първо се оплели и се опитали да отхвърлят отговорността от себе си, докладва малко по-късно посланикът. Той обаче им показал доказателства. Накрая Саркисян се съгласил с по-строг контрол върху износа, за какъвто настоявали американците.

С подобен успех обаче не можел да се похвали тогавашният американски посланик в Москва Уилям Бърнс. Едва след 22 срещи, оплаква се Бърнс през октомври 2007 г., външният министър Сергей Лавров изобщо обърнал внимание на настояванията да се намали безпроблемният износ на оръжие от страната му.

Руснаците имали „дълбоко цинично“ отношение към американските усилия, пише Бърнс. Те гледали на търговията с оръжие като на дипломатически начин за отваряне на врати, като на източник на пари за корумпирани чиновници и като средство да пречат по малко на американската външна политика.

Високопоставен чиновник в Москва му казал: „Русия прави лоши коли, но много добри оръжия“.

САЩ приема като голям играч на световния пазар на оръжие Украйна. Киев доставя танкове, РПГ-та, ракетни установки, картечници и ракетна техника в почти всички кризисни точки в света.

Според американски данни например през август 2009 г. страната е доставила танкове, противотанкови ракети и картечници в Мианмар, но украинското правителство отрича.

Бронирани коли и транспортни самолети на стойност повече от 500 милиона долара са заминали за Ирак.

Същевременно, оплакват се американските дипломати, Украйна редовно иска пари от САЩ, за да премахне гигантския си арсенал от оръжия за масово унищожение от времето на Съветския съюз. 250 000 долара искат украинците за екологичното унищожаване на всеки ракетен двигател, допълнително 15 000 долара за самата ракета.

За величина на нелегалния оръжеен пазар се приема и Йемен. Според данните, с които разполагат американците, оръжейни търговци като Ибрахим абу Хаит разполагат със собствени кораби и се смята, че доставят оръжие както на сомалийската терористична групировка „Шабаб“, така също на Судан и палестинската групировка „Хамас“.

През лятото на 2009-а Държавният департамент изпраща американския посланик в йеменската столица Сана да проучи възможността да се охраняват контрабандните пътища пред Червено море с безпилотни самолети и хеликоптери. Йемен обаче усещал „дискомфорт“ да остави територията му да се охранява от американски самолети, отговоря малко по-късно американският посланик.

На 7 декември 2009 година в Сана се случва нещо, което дава пример за машинациите в този бизнес. Българското посолство в йеменската столица подшушнало на американския си колега Стивън Сехе, че в началото на октомври Йемен е сключил договор с фирма от Кипър. Става въпрос за доставката на снайпери, муниции, артилерийски гранати, оръжия за военновъздушна отбрана и гаубици за близо 100 милиона долара.

Зад фирмата обаче, твърди българското посолство, стои сръбският оръжеен търговец Слободан Тесич, а той се издирва заради криминални оръжейни сделки с терористи. Дали САЩ не могат да спрат сделката?

Американците се намесват, с радост биха обезвредили Тесич. Първоначално изглежда, че американската интервенция има успех – изпълняващият длъжността финансов министър на Йемен Джалал Якуб обявява, че сделката е спряна.

Ден по-късно обаче българите докладват на американското посолство, че сделката продължава тайно. Министърът на отбраната тъкмо бил наредил на централната банка на Йемен да преведе 97 милиона долара на кипърската фирма.

Българската страна има егоистичен мотив – искат да продадат на Йемен автомати за 20 000 долара и РПГ-та и муниции за още 55 милиона долара. Молят американските дипломати за разбиране към страната им, защото „тежкото икономическо положение прави сделката особено атрактивна“.

И далеч по-малки доставки не убягват от бдителността на американците: през септември 2008 година например германските власти трябваше да попречат на доставката на 40 снайпера, тип TPG-1, от баварската фирма Unique Alpine през Франция за Иран.

Германците първо се опитват да се измъкнат – износът на оръжие е на разрешителен режим, но това не са бойни оръжия, защото могат да се използват и в спортната стрелба, обяснява представител на икономическото министерство в Берлин.

Американците обаче са наясно. Дори на страницата на Unique Alpine пише, че TPG-1 е „прецизно тактическо оръжие от ново поколение“, „високоинтелигентна система“, конструирана „за професионално използване“. Германия се съгласява да спре износа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase