Често се притесняваме, когато се будим в късните часове на нощта и ни трябва доста време преди да заспим отново. Но това може да се окаже полезно, посочват от BBC.

А доказателствата за твърдението, че 8-часовият непрекъснат сън не е естествен за човека идвали от науката и историята.

В началото на 90-те психиатърът Томас Веер извършва експеримент, в който група хора биват държани на тъмно по 14 часа на ден в рамките на месец. В края на периода хората променили режима си на спане по интересен начин. Преспивали 4 часа, будели се за 1-2 часа и после пак заспивали за 4 часа.

Проучването впечатлило учените, но схващането за „задължителните” 8 часа сън остава широко разпространено.

През 2001 година историкът Роджър Екирх от Вирджинския университет публикува свой труд, плод на 16 годишно изследване, включващ множество исторически доказателства, че естественият човешки сън през нощта е разделен на две.

Сведения за подобен модел имало в множество исторически архиви, съдебни дела, медицински книги и литературни произведения, сред които и „Одисея” на Омир.

Както и в проучването на Веер, в събраните данни се говори за първи сън, който започва два часа след залеза, последван от събуждане за 1-2 часа и след това ново заспиване.

В периода между спането хората са активни. Стават, ходят до тоалетна или пушат цигари, понякога дори „отскачат” до съседите. Някои пък предпочитат да остават в леглото да четат, пишат или да се молят. Множество средновековни молитвеници предлагат специални молитви за часовете между двата нощни съня.

Медицинска книга от 16-ти век във Франция пък съветва двойките, че именно периода между двете спанета е най-добрият за зачеване.

Екирх обаче уточнява, че препратките към двете по-кратки заспивания започват да изчезват към края на 17-ти век. Тенденцията за един продължителен сън започва в градската средна класа в Северна Европа и в следващите 200 години се възприема в цялото западно общество. До началото на 20-ти век идеята за първи и втори сън през нощта изчезва напълно.

Според експерти това до голяма степен се дължи и на подобренията в уличното осветление и появата на множество нощни заведения. Така постепенно нощта се превръща във време от денонощието, в което активността извън дома се покачва драстично. И следователно времето, отделяно за почивка намалява.

Историци коментират, че преди 17-ти век асоциациите с нощта не са били никак добри – това е времето, в което улиците се „наводняват” с престъпници, проститутки и пияници. Дори и най-заможните хора пък не могат да си позволят да отделят необходимите значителни суми за свещи, за да стоят на светло през нощта. Освен това късните обществени изяви определено не са били на почит.

С разпространението на уличното осветление това се променя.

През 1667-ма година Париж става първият град в света, който осветява своите улици с помощта на свещи в стъклени лампи. Същото правят в Лил и Амстердам скоро след това. Лондон „светва” чак 17 години по-късно, когато над 50 големи европейски града вече се ползват с привилегиите на уличното осветление.

Нощният живот става модерен и да прекарваш време, лежейки в леглото започва да се счита за загуба на време. Неслучайно в медицински журнал от 1829-та година родителите са съветвани да отучат децата си от навика да спят два пъти по 4 часа.

В наши дни хората са се адаптирали много добре към пълния 8-часов сън, но Екирх смята, че именно това може да е основната причина за проблемите със спането. Според него човешкото тяло „предпочита” разделянето на спането на няколко части.

Специалистът отчита едно интересно съвпадение. Безсънието, при което хората се събуждат през нощта и не могат да заспят след това, се появява в художествената литература в края на 19-ти век – по същото време, когато изчезват и записките за „разделно“ спане.

„През по-голямата част от човешката еволюция спим по определен начин. Събуждането през нощта е част от нормалната човешка психология“, казва психологът Грег Якобс.

„Увереността, че трябва да спим в строго определен период от време, може да е много вредна“, допълва Якобс. Той е убеден, че в този случай събужданията през нощта водят до силно безпокойство и оттам логично до още по-засилено безсъние.

Професор Ръсел Фостър от Оксфорд успокоява хората, че няма нужда от паника при внезапни събуждания през нощта.

„Това е връщане към закодирания у човешкия биологичен часовник модел за два нощни съня, разделени от събуждане“, посочва професорът.

И съветва среднощните събуждания да бъдат използвани за релаксация и регулиране на стреса, а не да предзвикат тревога. Лежането буден може да е това, от което организмът ви наистина се нуждае.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase