Време за скандали, време за стачки и игри. Изобщо - време за избори

В едно демократично общество правото на стачки е неотменно. Тогава, когато са изчерпани всички други ресурси, когато условията на труд и заплащане са унизителни, когато доходите се топят непрекъснато от инфлацията, трудещите се трябва да имат право на протест, който по един или друг начин да засегне по-голяма част от общество, да му подскаже, че нещо нередно става в съответната сфера.

Точно това сега се готви с предстоящата транспортна стачка в София, за която синдикатите търсят подкрепа и в други части на страната.

Трябва да кажем обаче, че ситуацията около столичния транспорт и заетите в него не е така еднозначна и елементарна.

Наистина, от синдикатите могат да изтъкнат доста доводи за предстоящата стачка – преговорите за заплащането и условията на труд с общината и държавата са зациклили, доходите са замръзнали и от четири години не са повишавани дори с равнището на инфлацията, докато условията на труд по пренаселените софийски улици стават все по-сложни, а повечето превозни средства  са стари и трудни за управление.

Определено обаче монетата има и друга страна, която организаторите на стачката и бъдещите участници в нея не бива да пренебрегват.

Има поне няколко въпроса, на които те трябва да си отговорят преди да създадат проблеми, най-вече на трудещите се хора, като тях самите.

Първият принципен въпрос е – когато една фирма е губеща, като тяхната, как да се повишат заплатите? Откъде да дойдат средствата за това? Нали някой трябва да даде тези пари, които те сами не могат да си изкарат?

Ако отговорът е „държавата (общината) е длъжна да даде парите”, то нека не се заблуждаваме: за да ги „даде”, трябва да ги вземе от някой друг – може би заетите в транспорта ще предложат да се намалят заплатите на учителите? Или на лекарите? Или може би на военните и полицията?

Втори въпрос. Защо преди да наказват други членове на обществото като създават хаос по улиците, преди да искат ресурси от държавата и обществото, стачниците не си отговорят на простичкия въпрос – защо колегите им от частните транспортни линии в София няма да стачкуват? Защо за техните заплати не се говори нищо?

Аз нямам представа дали работещите в частните фирми, поддържащи някои от линиите на градския транспорт в София, получават повече от техните колеги в държавно-общинските фирми. Факт обаче е, че те няма да стачкуват. Поне засега информацията е такава. Това означава, че има нещо гнило в самите държавно-общински фирми за градски транспорт.

Може би стачниците първо трябва да се опитат да притиснат своите шефове да променят ситуацията, а не да нарушават интересите на останалата част от обществото. Ето още подвъпроси към този принципен въпрос: Колко са началниците в държавно-общинските фирми за градски транспорт ? А чиновниците? Каква е структурата и организацията на труд в тези фирми?

Трети принципен въпрос. Наистина ли заплатите в градския транспорт са 400 лева? Министърът на финансите например твърди, че заедно с допълнителните плащания, заплащането стигало до към 1000 лева. Нека шофьорите и ватманите да се поогледат и ориентират колко е средната заплата в цялата фирма, не само на тези, които бродят из софийските улици.

Нека се поинтересуват как успяват при същата цена на билетчето да се справят частните фирми и защо държавно-общинските не могат? Нека си дадат отговор и дали е нормално Софийската община и държавата да си прехвърлят отговорността за техните заплати като горещ картоф? И също дали е нормално държавата да има собственост в локални, пък били те и софийски, фирми за градски транспорт?

Четвърти принципен въпрос, който този път е отправен към организаторите на стачката. Как ще отречете политическите мотиви в протеста, насрочен точно за седмицата, през която са първите избори за Европейски парламент?

С какво би се променила ситуацията на шофьорите и ватманите между 15 и 21 май и защо 15 е подходящ, а 21 не е подходящ за протести?

Впрочем, мога да ви помогна с този отговор - затихващите функции на синдикатите в България не са от днес и една от основните причини за това са политическите игри, които техните ръководители въртят през всичките тези години.

-------

Имате ли мнение по въпроса? Споделете го в блога на Dnes.bg.