Таймс: Кадафи смърди, а Европа си запушва носа

Вече осем години шестима невинни политически затворници – пет български медицински сестри и един палестински лекар, гният в отвратителните затвори на Муамар Кадафи.

Така започва коментара си в днешния брой на „Таймс“ колумнистката Розмари Райтър.

Драмата им започва през 1999 година, когато става ясно, че стотици деца, посещавали педиатричната болница ал-Фатех в Бенгази, са заразени с кръв, съдържаща ХИВ. В същата болница са работили и шестимата затворници, пише тя.

Медиците се оказаха пионки в подлата тактика, имаща за цел да покаже, че Либия може да се включи в играта за компенсациите, както направиха и адвокатите на жертвите от атентата над Локърби.

Кадафи цинично обвини Запада в умишлено заразяване на децата с вируса на СПИН и посочи „западните“ конспиратори /медиците/ като доказателство.

По време на продължителния съдебен фарс, шестимата бяха на два пъти осъдени на смърт за умишлено заразяване на 426 деца.

Присъдите бяха обявени на базата на самопризнания, изтръгнати по традиционни либийски методи: гасене на цигари по телата, изнасилвания, всякакви сексуални извращения, електрошокове, някои от които толкова силни, че една от сестрите остана частично парализирана.

Либийският съд оправда мъчителите им, но след това отхвърли жалбите на оправданите срещу сестрите, с което мълчаливо призна за мъченията.

Какво да кажем другите доказателства? Свеждат се до една дума: мръсотия.

Болницата в Бенгази е истински кошмар на хигиената – повторната употреба на заразени спринцовки там е било практика.

Така каза либийският защитник на българките в първото им дело. Думите му бяха повторени по-късно и от Люк Монтание – френският лекар, пръв изолирал вируса на СПИН.

Монтание по-късно свидетелства, че СПИН епидемията е предшествала идването на шестимата медици в болницата. Това се казваше и в доклада на международни специалисти, публикуван две седмици преди втората присъда.

В него бе идентифициран и датиран щамът на ХИВ, с който са заразени децата.

Експертите са прави, раболепните слуги на Кадафи го знаят, семействата на децата – също трябва да го знаят, но те получиха над 400 милиона долара „кървави пари“.

Защо съм толкова сигурна ли? Защото животът в Либия е мръсен. Спомням си как водих тричасова борба в един от „луксозните“ хотели в Триполи за това да ми сменят кърпите и чаршафите, които не бяха останали от предишния човек, а, съдейки по миризмата и вида им – от някои от по-отдавнашните клиенти.

Пътят от Триполи до римските руини на Лептис Магна минава през древни маслинови горички и небесносиньо море, а по улиците парцаливи либийци крещят от прозорците на колите.

Съгласявайки се да се преструват, че съдебните процедури се спазват, и допринасяйки към фонда на „кървавите пари“, европейските политици се присъединиха към играта на Кадафи.

Цената, която той е определил, за да пусне шестимата, може да включи и отпадане на последните плащания за атентата над Локърби и връщането в Либия на Абдул Басети Али ал-Меграхи – терористът, взривил самолета в Шотландия.

Всичко това смърди ужасно, както смърди и болницата в Бенгази.

А Европа просто си е запушила носа.