BGONAIR Live

На администрацията в България ѝ липсва централизиран модел за киберсигурност

До момента всяко едно ведомство се справяше както може, коментира Велизар Върбанов

Снимка: Pixabay/ pixelcreatures

Снимка: Pixabay/ pixelcreatures

Хакери са имали скрит достъп до мрежите на държавната администрация в продължение на пет години и са източили най-малко 130 гигабайта информация, равняваща се на над 62 милиона страници документи. Става въпрос за мащабна операция по кибершпионаж, определена като най-голямата кибератака срещу България досега. Това съобщи националният координатор по киберсигурността Велизар Върбанов.

Първите индикации за злонамерена дейност датират от 2021 г., но пробивът е установен едва тази година благодарение на Националната система за киберсигурност, която се изгражда в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.

Сигналът е получен на 23 юни в Националния център за киберсигурност. Защитният софтуер е засякъл необичайна активност извън работно време. Алгоритмите за машинно обучение сравняват обичайното поведение на служителите с активността им в други часове.

"За наш късмет хакерите са започнали да действат след работно време. Системата отчита, че даден служител продължава да работи и да обработва информация, въпреки че той не е на работното си място. Тогава се задейства алармата", обясни Върбанов.

Анализът показал, че зловредни файлове са били инсталирани в инфраструктурата на държавната администрация още през 2021 г. Те са осигурявали неоторизиран достъп и са позволявали на хакерите да останат незабелязани с години.

"Не става въпрос само за един софтуер. През годините са инсталирани множество зловредни софтуери", посочи той.

По думите му са използвани различни методи за проникване - фишинг атаки, уязвимости в системите и компрометирани акаунти.

Сред основните слабости Върбанов открои липсата на централизиран модел за киберсигурност.

"До момента всяко едно ведомство се справяше както може с киберсигурността си", обясни той.

Целта на хакерите не е била финансова изгода или кражба на лични данни, а събиране на информация за работата и намеренията на държавата.

"Те искат да съберат информация за държавата, да видят как работи тя, да могат да я анализират и дори да предвидят какви ще бъдат следващите ѝ ходове", каза националният координатор.

Към момента има предположения за хакерските групи зад атаката, но те се основават на технически анализ. За установяването на конкретните извършители са необходими разузнавателна информация и международно сътрудничество. По случая работи междуведомствена оперативна група с участието на МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и други структури.

Хакерите са използвали сървъри в различни държави, включително предварително компрометирани машини, за да прикриват следите си. Затова местоположението на даден сървър не означава непременно, че съответната държава е замесена в атаката.

Заразените устройства са няколкостотин, като сред тях има компютри, сървъри и виртуални машини. Вече са изпълнени три от общо петте фази в плана за реакция. Прекъсната е комуникацията на хакерите и са премахнати установените зловредни файлове. Предстоят укрепване на инфраструктурата и засилен мониторинг през следващите 90 дни.

Националната система за киберсигурност в момента осигурява наблюдение върху 27 администрации, като обхватът ѝ предстои да бъде разширен. Върбанов не изключи при разширяването на наблюдението да бъдат открити и други инциденти, свързани със същите хакерски групи.

Според него случаят показва необходимостта държавата да премине от реакция при вече настъпил инцидент към превенция.

"Всяко едно ведомство си има информация за себе си, но не вижда цялата картина. Когато системата е централизирана, можеш да предотвратиш инцидента, преди той да се е случил", посочи той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Технологии
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата