Швейцарци: Корупция унищожава българската природа

Доста критична статия за антиекологичните туристически проекти в България публикува днес швейцарският всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, съобщи DW.

“Защитата на природата в България е търговска стока” – под това заглавие кореспондентът на вестника Мартин Вокер на цяла страница описва скандални туристически проекти в България.

Подигравка с правовата държава за сметка на природата

Новата членка на ЕС България разполага с уникални природни резервати. Поради корупционни практики обаче законите за тяхното опазване непрекъснато се нарушават, пише в началото Мартин Вокер и предлага на читателите си кратък виртуален излет до Рилските езера. Ето какво пояснява той за туристическите традиции в България:

„По време на социализма планинските региони на Южна Европа познаваха най-вече една форма на туристическо усвояване: почивните домове на държавните предприятия и санаториумите. Останалото бяха отделните туристически хижи, за които се грижеха туристическите дружества. Лични вили или частни хотели нямаше изобщо. Тъкмо по тази причина в региона редица планински области останаха непокътнати в степен, която е почти непозната за днешните Алпи например. Това важи и за Рила, чиито скалисти върхове стигат до 2900 метра надморска височина. В международен план България е известна като туристическа дестинация най-вече с обширните пясъчни плажове по Черноморското крайбрежие. Познавачите отдавна са открили вътрешността на страната, която изобилства от пейзажи, културна история, вкусна храна и вина, заслужаващи само суперлативи.“

По-нататък в обширната си статия Мартин Вокер представя Славейко Стайков, мениджър на фирмата Рила Спорт, която подготвя голям туристически проект край Сапарева Баня. Проектът Паничище, който е описан в подробности, обещава, според автора, тлъсти печалби:

"Фирмата закупила от общината 200 хектара земя в бъдещия курортен комплекс на привилегированата цена от 7 евро на квадратен метър. Междувременно земята струва десет пъти повече, а тенденцията е към по-нататъшно покачване. Подобен феноменален ръст на цените на земята през последните години има и другаде в България, но това е типично за развиващите се пазари, казват финансовите консултанти. С други думи: Бягайте натам, за да си отрежете парче от тортата преди други да са сетили!"

След ироничното подзаглавие “Зона на туристически катастрофи”, авторът на статията в „Нойе Цюрхер Цайтунг“ продължава: Точно това са си помислили десетките хиляди чуждестранни инвеститори (най-вече британци), които през последните години придобиха жилищни имоти в България. Последствията са опустошителни. Безпрецедентен строителен бум обхвана например Банско, планинското градче в подножието на Пирин, на около три часа път с автомобил от София. Случващото се в Банско затъмнява всички строителни грехове, извършени в Алпите и превръща региона – от екологическа и градоустройствена гледна точка – в същинска зона на катастрофи. Онези пък, които си накупиха жилища там, днес плащат за алчността си: от миналото лято насам цените падат. Щетите обаче са налице, непоправими са масивите посегателства в близкия биосферен резерват. Какво ли е обяснението за такъв тип поведение?

“Пари, пари и пак пари!”– отговаря чуждестранен експерт, базиран в София, който добре познава икономическото развитие на България, а по-специално и туристическата индустрия. В тази страна всичко се продава, защитата на природата е търговска стока, твърди той и изказва съжаление, че българските природозащитници едва напоследък надигат глас. Доскоро тях никакви ги нямаше – просто мнозинството от населението беше изцяло погълнато от всекидневните си грижи. Приемането на България в ЕС обаче пробуди едно самосъзнание, смятано дотогава за изличено. Тъкмо то сега започва да се проявява и като колективна загриженост за опазването на природата.

Авторът разказва накратко за екопротестите това лято и продължава:

„Разбудени от тези протести, някои сериозни български медии вече обръщат внимание на проекта Супер-Паничище. И се натъкват на чудовищни факти от природозащитно и от юридическо естество. Факт е, например, че две трети от проектираните влекове, минават през природни резервати. За планираните 80 километра ски-писти ще бъдат изсечени стотици декари гора и то в един регион, откъдето София черпи питейната си вода. Седалковият лифт, който вече се изгражда, нито е даван на концесия, нито има строително разрешение. Да не говорим, че за всички останали строителни проекти също няма разрешение.

В отговор на журналистическите си въпроси, авторът на статията в Нойе Цюрхер Цайтунг не получава никаква смислена информация за това кой стои зад фирмата Рила Спорт, регистрирана като акционерно дружество на един британски остров.

Трафиканти на хероин, агенти на стария режим, разграбили народното богатство?

Това са хипотезите на автора, които също остават без коментар от събеседниците му. В края на статията четем:

Дали на национално равнище този проект ще бъде административно обуздан? Авторите му очевидно не се страхуват от такова нещо. В София те са се настанили в луксозни помещения на много добро място и гордо презентират проекта си на екрана. Тази презентация елиминира и последните съмнения: Не може и дума да става за опазване на природата.

Очевидно никой не е осъзнал шанса за едно наистина трайно туристическо развитие, макар че по този въпрос в България има добронамерени и компетентни специалисти. Явно от случая “Банско” никой не си е взел поука. Защото Банско демонстрира по драстичен начин как туристически проекти от познатия тип в началото носят много пари на строителните фирми и спекулантите със земя, в дългосрочна перспектива обаче се превръщат във финансово и екологическо бреме за обществото.