На 3 ноември 1957 г. Лайка полита към космоса: Защо СССР избира кучета за мисията?

През ноември 1957 г. съветски учени изпращат Лайка на пътешествие без билет за завръщане, превръщайки я в трагичен национален герой. Шест десетилетия по-късно синът на един от учените разказва пред BBC как си е играл с нея като момче.

Един по-малко известен аспект от космическата надпревара по време на Студената война е свързан със съветски учени, които обикаляли улиците на Москва в търсене на бездомни кучета. Преди първите полети на хора в космоса, женски кучета били обучавани за това изключително опасно пътуване. В резултат на това, на 3 ноември 1957 г., кучето на име Лайка беше изстреляно от космодрума "Байконур", превръщайки се в първото живо същество, обиколило Земята в орбита.

За съжаление обаче, Лайка не оцелява по време на полета си

Трагичната част от историята ѝ е, че съветските специалисти през цялото време са знаели, че това ще бъде пътуване без възможност за връщане.

"По онова време учените не са знаели как да върнат живи същества от орбита обратно на Земята", споделя проф. Виктор Яздовски пред предаването "Witness History" на BBC през 2017 г. "Всички бяха много загрижени за Лайка. Знаеха, че тя няма да се върне от пътешествието си."

Бащата на Виктор, Владимир Яздовски, е отговарял за медицинската част от съветската космическа програма. Виктор си спомня как, едва деветгодишен, си е играл с Лайка малко преди изстрелването ѝ.

"Тя беше много търпеливо куче, много ласкаво. Лесно се поддаваше на дресировка. Смятаха я за много умна. Имаше много изразителни тъмни очи... Баща ми я доведе в къщата на баба ми, недалеч от Москва, и аз и сестрите ми си играехме с нея. Татко смяташе, че тя има нужда от това преживяване - да бъде в домашна обстановка преди полета."

След успешното изстрелване на "Спутник-1" на 4 октомври 1957 г., с което първият в света изкуствен спътник е изведен в орбита, съветският лидер Никита Хрушчов нарежда изпълнението на новата мисия.

"Той каза: "Не вярвахме, че можете да изстреляте спътник преди американците - но вие го направихте", сподели през 2019 г. пред BBC инженер Георги Гречко, който е бил част от екипа по изстрелването на "Спутник-1" и "Спутник-2". "А сега" - казал Хрушчов (това се случва в средата на октомври) - "искам за годишнината от революцията, на 7 ноември, да изстреляте нещо ново."

За да съвпадне с 40-ата годишнина от Руската революция през 1917 г., Хрушчов дал на своите учени - начело с главния конструктор Сергей Корольов - едва няколко седмици, за да подготвят следващата стъпка след "Спутник-1".

Така се случило, че задачата съвпаднала с личните цели на Корольов. Известен като основоположник на съветската космическа програма, след Втората световна война той анализира и възпроизвежда нацистките ракети "Фау-2" (V2), за да създаде съветски вариант, способен да пренася съветски атомни бомби - които били значително по-тежки от американските аналози. Неговата ракета Р-7 ("Семьорка") е успешно изстреляна през август 1957 г., превръщайки се в първата в света междуконтинентална балистична ракета. Но Корольов отдавна е хранел амбиции за нещо съвсем различно.

Още от 30-те години на миналия век, когато започва да конструира ракети, той се надява, че те ще полетят в космоса, разказва дъщеря му пред BBC през 2019 г.

"Още от дете баща ми искаше да покори небето. Мечтаеше да стане пилот. Строеше планери и самолет. А след това започна да проектира ракети", споделя проф. Наталия Корольова. "През целия си живот той имаше пламенна страст - да проектира ракети и да ги изстрелва. Той пише: "Оттук нататък имам една цел в живота - да достигна до звездите."

Защо са избрани кучета?

И така, макар ракетата Р-7 вече да е била способна да доставя съветски ядрени оръжия до целите на враговете, за Корольов тя е служела и за друга цел. Изпращайки "Спутник" (което на руски означава "спътник" или "съпътстващ пътник") в орбита, той успява да докаже, че космическите полети са възможни.

В рамките на един месец той подготвя изстрелването на още един спътник - такъв, който да превозва пътник.

"Дори днес, при целия ни напредък и наличието на компютри навсякъде, не мисля, че някой би могъл да изстреля нов спътник само за месец - но под ръководството на Корольов ние го направихме$, споделя Гречко.

Между 1951 и 1965 г. СССР изпраща в космоса повече от 50 кучета, като полетите преди този на Лайка са суборбитални.

"Спомням си, че много често пристигаше кола от лабораторията на баща ми. Вратата се отваряше и от нея изскачаха куп кучета - лаеха и махаха с опашки", разказва Яздовски пред BBC. "Те се втурваха към поляната в гората близо до къщата. Тичаха към нас и започваха да ни облизват. След това ги хранехме, а после следваше команда. Тъй като бяха добре обучени, те се връщаха в колата и ги откарваха обратно в лабораториите."

Избирайки кучета за своите полети, съветските учени се различават от американските си колеги, които първоначално изпращат в космоса плодови мушици, а след това - маймуни.

"Беше ясно, че при изстрелването на маймуни с ракети често възникваха проблеми. Някои получаваха сърдечни удари. А ако ги изстрелваха, докато са под упойка, информацията, изпращана обратно към Земята, щеше да бъде непълна и изкривена. Ако бяха изпратили по-дребни животни, като мишки или плъхове, как би могло наученото да се приложи към хората и бъдещите човешки полети в космоса?", отбелязва Виктор Яздовски.

Той си спомня, че е имало и друга причина за предпочитанието на СССР към кучетата:

"Физиологията на кучетата е била много добре позната на съветските учени - великият руски учен Павлов е изследвал кръвоносната им система, храносмилането и висшата им нервна дейност. За тези си изследвания той получава Нобелова награда."

Съветските учени съзнателно избират бездомни кучета.

"Решават да подготвят за космическата програма не породисти кучета, а такива от улицата. Оцелявали са най-силните. Те са били бездомни. Защо са избрани именно те? Защото са притежавали издръжливост и са били непретенциозни. Те бяха подбрани чрез естествен подбор, продиктуван от живота им на улицата."

Избирани са женски екземпляри, тъй като са по-послушни, а за да се поберат в космическия апарат, е трябвало да тежат не повече от 6-7 кг. Като част от подготовката за полета, безпородните кучета са прекарвали дни и седмици преди старта в малки херметизирани капсули, докато лекари са наблюдавали реакциите им към различни звуци, промени в атмосферното налягане и безтегловност.

Международно възмущение

След като кротката Кудрявка (Малката къдравелка) е представена на обществеността по радиото, тя излайва - откъдето идва и името ѝ Лайка (на руски:  куче, което лае).

"Всички се отнасяха към нея като към герой", споделя Яздовски.

Учените обаче са бързали, трескаво преправяйки плановете за "Спутник-1", за да включат херметизирано отделение за кучето.

"Системата за топлинна изолация на капсулата [на Лайка] не беше разработена както трябва", спомня си Яздовски. "Тя загина заради изключително високата температура в капсулата си."

По онова време информацията за съдбата ѝ е противоречива; в репортаж на BBC например се твърди: "Смята се, че руснаците планират да върнат кучето обратно на Земята, макар че няма официално съобщение, което да потвърждава това."

Дълги години руснаците твърдят, че Лайка е оцеляла в орбита няколко дни. През 2002 г. обаче признават, че системите за поддържане на жизнената среда са отказали и тя е загинала от прегряване и стрес едва пет до седем часа след началото на полета. Според разсекретени данни, съхранявани в Националния музей на въздухоплаването и космонавтиката на САЩ, които проследяват дишането на Лайка по време на полета, тя достига орбита жива и прави една обиколка около Земята за около 103 минути.

Решението тя да бъде изпратена на сигурна смърт предизвиква международно възмущение. По това време групи за защита на животните във Великобритания организират протести пред съветското посолство и призовават собствениците на кучета в цялата страна да почетат паметта ѝ с минута мълчание. Любители на кучета излизат на шествие със своите любимци пред сградата на ООН в Ню Йорк, а Американското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните изпраща протестно писмо до съветската страна чрез Държавния департамент на САЩ.

Това обществено недоволство променя начина, по който се подхожда към животните в космическите програми - следващите мисии вече включват системи за безопасно връщане на животните на Земята. Почти три години след фаталната мисия на Лайка, СССР изпраща в космоса още две кучета - и те оцеляват. На 19 август 1960 г. Белка и Стрелка извършват 17 обиколки около Земята, преди да се приземят на следващия ден.

"Беше отворен пътят за пътуването на човека в космоса"

Като първото куче в орбита, Лайка се превръща в символ на ранния етап от съветското усвояване на космоса. Издадени са пощенски марки и пликове с нейния образ, а на пазара се появяват дори съветски цигари и кибрит с името "Лайка". През 2008 г. в Москва е открит двуметров паметник, изобразяващ ракета, която се превръща в човешка длан, в която стои куче.

Според Виктор Яздовски, нейната саможертва бележи началото на нова ера:

"Полетът на Лайка доказа, че едно живо същество може да оцелее в условия на безтегловност, и така се отвори пътят за пътуването на човека в космоса."

Не всички обаче са на същото мнение. През 1998 г. Олег Газенко - ръководителят на съветската програма за подготовка на кучета за космоса, който лично избира и обучава Лайка - заявява на пресконференция:

"Работата с животни е източник на страдание за всички нас... Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам за това... Не научихме достатъчно от тази мисия, за да оправдаем смъртта на кучето."