Пътувам, следователно съществувам

След многократно отлагане на излизането на сцена, няколкочасова напечена репетиция и нещо като генерална предпремиера, най-накрая успях да гледам новата постановка на Теди Москов „Пътува Одисей“, без режисьорът да се включва с коментари от залата тип „Мая, какво е това умиране, бе! Умри като хората“.

Успехът идва при упоритите.

Но въпреки доста старателните ми опити да разбера представлението, още не съм сигурна дали спектакълът е готов, или режисьорът е на прав път в амбицията си да го променя.

Определено се чудя дали не беше грешка горещо да го препоръчвам наляво-надясно на жадни за забавно театрално преживяване.

Затова продължавам с малкото неща, под които смело бих се подписала.

Несъмнено почитателите на „Мармалад“, „Комедия на слугите“ и „Животно на трона“ ще разпознаят в спектакъла режисурата на Москов.

„Пътува Одисей“ записва типичните за нея фрагментарност, смесица между романтика и ирония, скечово, оригинално и авторско тълкувание на класически образци.

В същото време меланхоличният и философски привкус на спектакъла напомня по-скоро на изключителния „Пушката ще гръмне след антракта“.

И въпреки комичните моменти „Пътува Одисей“ оставя дълготрайно поетично настроение.

Гледай откъс от постановката:

Често Москов казва, че определя себе си като силно засегнат от одисизма – болестта на човека, който трудно се застоява на едно място.

Такова е и едно от лицата на неговия Одисей – луд, когото лекуват от дромомания*, абсолютен homo viator (пътуващ, следователно съществуващ човек).

Той се колебае дали да се завърне при Пенелопа (в така желаната Итака) или като послушна муза да следва страница след страница замисъла за безсмъртие на слепеца Омир.

Разбира се, верен на оригиналното литературно произведение, избира не прекия, а заобиколния път към резултата.

По него среща изоставените моряшки жени, страстен регулировчик от КАТ (Контрол по античността на транспорта), неврастенични мойри, садистичната Тедида, праисторическите сервитьорки, които се оплакват как кентаврите не оставят бакшиши, Индиана Джоунс от Ихтиман, Посейдон, грозната Елена и Менелай, Калипсо и кого ли още не.

Те са изиграни прекрасно от актьорския състав на постановката (обърни внимание на чудесните комични превъплъщения на трите актриси, както и на необикновеното амплоа на Иван Ласкин).

Древно-осъвременени, или съвременно-древни, всички персонажи, иронизирайки и импровизирайки върху епоса, създават една модерна ода за пътуването като начин на живот.

Не знам дали ще я разберат, но със сигурност ще я харесат всички, които обичат театъра на идеите, на смелата и смислена импровизация и на Теди Москов.

Колкото до мен, мисля, че опитите ми с „Пътува Одисей“ тепърва започват. Вече имам билет за другия месец.

Повече за екипа на постановката.

Одисей е в Театъра на армията на 17 декември 2008 г. и на 6, 17 и 24 януари 2009 г.

-----------------------------------------------

*Психическо заболяване, което води до постоянно желание за пътуване на дълги разстояния и придобиване на различни идентичности и професии.