Дебатът: Илияна Йотова и Андрей Гюров се вкопчиха, но убедиха ли?

Илияна Йотова и Андрей Гюров се изправяиха един срещу друг в единственият дебат помежду си преди решаващия балотаж на 1 ноември, неделя.

Пред водещата Поли Златарева те имаха възможност да отправят посланията си пред обществото. Дебатът обхвана важните за обществото теми, в които основна роля играе президентската институция, както и политики, виждания и ценности на кандидатите. 

Голяма част от политолозите вече изразиха мнение, че именно този политически сблъсък ще бъде определящ за победата на балотажа.

Рекордно ниска избирателна активност 

Гюров  определи причината за нея, че хората са  били плашени с войната. "България може много повече. Президентската институция в момента е като пиано в хола - всеки го подминава и никой не свири на него. А тя може да събере хората. Президентът може да е противотежест на една власт, когато се самозабравя. Това е изключително важно в момента, когато имаме една партия, която държи изпълнителната и законодателната власт. За това е важно излезте и гласувайте, каза Гюров. 

Йотова  заяви, че президентската институция от 2017 г. е много добре акордирано пиано, което хората харесват. 

От коя партия очакват политическа подкрепа на втори тур

Зад моята кандидатура застана най-голямата партия -"Прогресивна България", най-старата партия - БСП, ВМРО, НДСВ, от партията на доктор Дертлиев и много широк инициативен комитет, в който има хора, които на парламентарни избори гласуват за различни партии. Но, които подкрепиха нашата кандидатура, защото винаги са работили за България. И защото ние винаги сме работили заедно, за да имат добри резултати за страната ни, каза Илияна Йотова.

Йотова коментира и подкрепата, потърсена от политически формации, застанали зад кандидатурата на Андрей Гюров.

„Днес например аз видях, че част от формациите, които подкрепят господин Гюров, потърсиха официалната подкрепа на ДПС-НН и на господин Пеевски. И се чудя какво им обещахте, господин Гюров?“, попита Йотова.

От своя страна Андрей Гюров заяви, че той и кандидатът му за вицепрезидент Кандев са избрали да водят кампания на граждански принцип и не са търсили подкрепа от партийни централи и лидери.

„Още от самото начало аз и Георги Кандев решихме тази кандидатура да бъде на абсолютно граждански принцип. Ние изградихме един много широк инициативен комитет, в който няма хора, които са обвързани политически, няма политически лидери, за разлика от инициативния комитет на госпожа Йотова, няма и представители на Държавна сигурност и мисля, че това се припозна от българските граждани“, заяви Гюров.

Той подчерта, че не са търсили подкрепа от партийни лидери и че ще разчитат на гражданите.

„Ние никога не сме търсили подкрепа от партийни централи, от партийни лидери. Това, което ние правим, е да се обръщаме към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа. Няма и не сме търсили, никога няма да търсим подкрепа от партийни лидери“, заяви кандидатът за президент.

Външната политика 

Гюров акцентира върху необходимостта България да работи със съюзниците си в Европейския съюз и да изгражда коалиции, за да защитава националните си интереси.

Той заяви, че промяната на граници със сила не трябва да бъде приемана, тъй като подобен подход би застрашил суверенитета и териториалната цялост на държавите.

"Когато не сме една голяма сила, естествено трябва да разчитаме на това, че правилата важат еднакво за всички и най-основния принцип в международното право е, че границите не се променят със сила. Това е основният принцип и ние трябва да го следваме независимо от това за кой конфликт става въпрос, защото това е нашата застраховка. Ако позволим и се съгласим в един конфликт да бъдат преместени границите така, както са установени, това ще означава, че нито една друга държава независимо на кой континент е след това няма да бъде сигурна за своя суверенитет, за своята териториална цялост."

Илияна Йотова от своя страна заяви, че не приема тезата, че България е с по-слаба позиция заради размера си или влиянието си на международната сцена. „Ние сме равнопоставени, нашият глас е също толкова равен, колкото на останалите държави в ЕС“, заяви тя.

Йотова подчерта значението на начина, по който президентът представя България пред международните партньори, и на способността му да защитава националните интереси.

Илияна Йотова припомни, че е поставила въпроса за сигурността в Черно море пред Общото събрание на ООН.

"Направих го пред лидери на 193 държави. Защото те много добре знаят, че от тези пътища през Черно море до голяма степен зависи продоволствената сигурност поне на два континента още. Защото знаят, че корабите трябва да бъдат застраховани и тези застраховки растат тогава, когато не е достатъчно безопасно плаването. Защото все по-малко компании искат да използват тези трасета. Говорих за всичко това. И мисля, че когато се върнах в България, щях да получа поне едно одобрение."

Йотова предложи среща между шестте държави, които имат излаз на Черно море – България, Румъния, Украйна, Грузия, Турция и Русия. Според нея трябва да се подпише мораториум за бойните действие в Черно море.

Гюров обаче е категоричен, че „пожелание за мораториум не е отбранителна позиция, а мълчанието не е отбрана”. „Трябваше първо да се назове откъде идва опасността, да се присъединим към резолюцията на ООН и към системите за сигурност на ЕС”. Според него Консултативният съвет за национална сигурност е бил свикан прекалено късно.

Напрежението в Черно море 

Във връзка с напрежението в Черно море от последните седмици Гюров обясни как би действал като главнокомандващ на въоръжените сили на България:

"В този случай е много важно да се каже, че самата резолюция на ООН всъщност предвиждаше да се прекратят военните действия и нашата позиция, която първо беше в подкрепа, а след това г-жа Йотова се разграничи от позицията и явно така се чува силния български глас, когато заявяваме едно нещо, а след това го опровергаваме в собствената си Фейсбук страница. Това не е силна позиция. И ако тези неща работеха, тогава ние сега щяхме да имаме по-добра ситуация на сигурност в Черно море. Но в крайна сметка пожелание за мораториум всъщност не е отбранителна стратегия, мълчанието не е отбрана." 

Илияна Йотова от своя страна припомни, че след атаките с дронове в Черно море, България е потърсила и получила помощта на нашите партньори, както от Европейския съюз, така и на НАТО.

„Направихме много сериозни дипломатически совалки. Президентът на Турция, президентът на Румъния, срещи на ниво външни министри. Вчера среща на ниво министри на отбраната между трите държави - Румъния, Турция и България, защото точно трите държави описват това трасе. Оттук нататък ще има среща за сигурността на Черно море. Искам да направя още една стъпка напред и предлагам наистина да има среща за сигурността и мораториум върху бойните действия в Черно море между всичките шест държави. Това са България, Румъния, Турция, Грузия, Украина и Русия.“

 Йотова беше категорична, че решението както за спирането на атаките в Черно море, така и на войната не е временно примирие:

"Дълги години след 2022 година се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила. Слава Богу, че всички се убедиха, че това не е възможно. Впрочем, позицията на президентската институция още от края на февруари, от 24 февруари до днес, е непроменена. И тя е, че мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна, наливането на повече възможности за все нови и по-съвършени оръжия, всъщност води единствено и само до нови разрушения, до гибелта на много млади хора, на много невинни хора, на хора и от двете страни, на хора православни, на хора славяни. Сега трябва да говорим за споразумение за цялостен мир. Без Русия това нещо няма как да стане. Няма как да се тръгне на тези преговори."

Северна Македония 

Във финалната част на външнополитическия блок спорът се пренесе върху отношенията с Република Северна Македония. Йотова декларира твърда линия срещу отстъпки от договорените протоколи и обвини бившия премиер Кирил Петков в опит за национално предателство.

"Кирил Петков беше готов в дванадесет без пет да предаде българската позиция в Скопие, спасена единствено чрез спешната консултативна среща при президента Румен Радев", заяви Йотова.

Андрей Гюров контрира в качеството си на бивш председател на парламентарната група, внесъл френското предложение в Народното събрание. Той обвини президентството в лицемерие заради острите атаки срещу кабинета в миналото по документ, приет впоследствие като общ национален успех.

"Тогава понесохме тежки нападки за предателство, а сега чуваме от госпожа Йотова пълна подкрепа за френското споразумение като добро решение за България", заяви Гюров, отбелязвайки защитата на правата на българите в конституцията на съседната държава като обща европейска позиция.

Двамата кандидати коментираха и темата „Боташ“

„Боташ“ стана, защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руска газ за България и това трябваше да е много експресно решение на служебното правителство, каза Йотова за Боташ. Той тепърва ще бъде полезен за България, добави тя. Гюров обясни по темата, че много пъти сме го чували това. Не виждаме никаква полезност, а виждаме, 400 млн. долара, които дължим и които ще докарат до фалит Булгаргаз. Газпром спря едностранно доставките и правителството тогава действа бързо и имаше осигурен течен газ, припомни Гюров. 

На въпрос бихте ли подкрепили разполагане на допълнителни сили на територията на България,

Йотова заяви, че е съгласна с това. Всичко, което България спазва като ангажименти на НАТО и сега е действителност, почерта Йотова. 

Гюров също се съгласи по темата. За наше щастие сме част от най-силния отбранителен съюз в света. Това включва и съюзнически войски в България, посочи Гюров. Никога български войници няма да отидат в Украйна. Всякакви спекулации по темата са лъжи, допълни Гюров. 

Йотова каза, че в тайното споразумение в Киев е поет ангажимент за участие в коалиция на желаещите, предметът й на дейност е обучение на войници от страните в тази коалиция след мира в Украйна. Аз твърдя, че български войници няма да бъдат в Украйна, когато и да е, каза Йотова. 

Дали Йотова би избрала отново Гюров за служебен премиер?

Спорът между двамата продължи и по темата за отношенията между институциите. На въпрос дали днес отново би предложила Гюров за служебен министър-председател, Йотова отговори утвърдително, но уточни, че би го направила само ако обстоятелствата я поставят в същата ситуация.

„Трябва да влезем в машината на времето“, каза тя, а след уточняващия въпрос на водещия потвърди, че отново би направила същия избор.

Йотова обясни, че възможностите ѝ са били ограничени заради конституционните промени и състава на т.нар. домова книга с потенциални служебни премиери. По думите ѝ част от посочените кандидати не са отговаряли на изискванията на националното и европейското законодателство и са отпаднали от избора.

Гюров заяви, че би поел отново отговорността да оглави служебно правителство, ако ситуацията го налага. Той защити работата на кабинета си и посочи, че за краткия му мандат са били проведени честни избори.

„Показах, че когато е важно за страната, мога да поема отговорност. Успяхме да проведем честни избори, което беше признато от всички. Бих го направил отново, защото държавата беше в тежко положение“, заяви Гюров.

На реплика за отношенията помежду им Йотова каза, че доверието е било нарушено още след подписването на споразумението в Киев. Гюров от своя страна заяви, че гледа на своя 78-дневен мандат като на успешен период и отрече да изпитва разочарование.

Гюров не иска разширяване на президентските правомощия

По темата за конституционните промени Гюров заяви, че не би инициирал промени за връщане или разширяване на правомощията на президента. Според него въведените ограничения за избора на служебен премиер са изпълнили предназначението си и държавата трябва да се движи напред.

„Не вярвам, че президентската институция трябва да има повече правомощия. Смятам, че президентът трябва да използва съществуващите си правомощия с повече отговорност и активност, за да търси обединение на българските граждани, а не разделение и възможности за лансиране на политически проекти“, заяви Гюров.

Той подчерта, че България е парламентарна република и президентът не може да замества изпълнителната власт. Ролята на държавния глава и на Конституционния съд според него е да бъдат противотежест срещу злоупотребата с власт и да гарантират баланс между институциите.

„В Конституцията трябва да има контрол и баланс. Президентът не може да замести изпълнителната власт, а трябва да бъде граница срещу самозабравянето ѝ и да осигурява противотежест, когато има злоупотреба с власт“, каза Гюров.

За бюджета, инфлацията, ниските доходи и правомощията на президента

Андрей Гюров каза, че това, което трябва да направи един независим президент, е да защити интереса на българските граждани. 

„В следващия бюджет ще следя дали се взимат допълнителни разходи, допълнителни дългове и за какво се използват”, каза  Гюров. 

Той отправи обвинения към правителството, че е скрило преди изборите бюджета за догодина. 

„Виждаме от данните, които имаме – допълнителна административна и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата от около 2 милиарда евро”, каза Гюров. Според него не се предвиждат почти никакви мерки за намаляване на разходите на държавата. „И още едни допълнителни 1,5 милиарда евро срещу празни графи. Наливане в графа, която правителството може да изхарчи, без отчетност”, посочи той.

Йотова отбеляза, че следващия бюджет ще го подпише тя. „Дори при някакво много сериозно стечение на лоши обстоятелства да спечелите изборите, бюджетът се подписва до края на годината”, каза Йотова.

Тя припомни, че правителството на Радев е било на 1 месец, когато ЕК обяви процедура по свръхдефицит на България. 

„Няма как за 1 месец този свръхдефицит да се е качил така. Има две обяснения. Или документите, които България е изпратила са били неточни и фалшиви. А те са още от 2024 г., когато финансов министър е бил г-н Василев. Или при вашия служебен кабинет тази инфлация е скочила толкова много. Сега правителството трябва да намали този дефицит, без да посяга на социалните придобивки на хората.  Те правят това в момента. Първото нещо, което ще гледам в следващия бюджет, са парите на най-уязвимите”, каза Йотова. Тя смята, че трябва да се подкрепят усилия за увеличение на пенсиите, на заплатите на учителите, за запазване на доходите. 

Преки въпроси 

Като журналист, знаете, че трябва да се защитава свободата на словото, каква е реакцията ви за това, че правителството използва държавен ресурс, за да агитира в кампания, пита я Гюров. Тя му отговори, че се противопоставя на цензурата, и че и примерът може да изразява позиция.: "Очудих се, че на часовника на "Света и у нас" изведнъж се появи академик Денков, който молеше друга партия да не разтурят сглобката.

Разтревожи ме, че според вас арестът на двама кметове е, че в България отново има Възродителен процес. Ще насявате ли напрежение?, пита го Йотова. 

"Не ми слагайте думи в устата. Публикуват се фалшиви новини от управляващите, казах, че борбата с олигархията е закъсняла, и трябва да видим конкретни резултати. Когато едни медии се заклеймяват като добри, а други като лоши, когато пресслужбата на Министерски съвет се ползва като агитационен център, трябва реакция.

"Госпожо Йотова, ще се извините ли на българскита майки, че оправдавата наркотрафиканти, и то в повтарящи се случаи?", пита  Гюров.

"Г-н Гюров, основахте кампанията си на лъжи. Дадох всички доказателства на прокуратурата. Нека тя провери. Не съм се съмнявала в компетентността на тогавашния правосъден министър Надежда  Йорданова и г-жа Сербезова, бившия здравен министър, те са от вашата партия, комисията е назначава от тях. Спряхте се на това в кампанията, защото няма върху какво друго да стъпите.

С компроматите, които ползвахте, с човек, който бе пратен да посегне на съпруга ми, не коментирам Асен Василев, питам вас: Вие съгласен ли сте с такава кампания?"

"Ние сме се спирали само върху действия от вашите правомощия, не са лични нападки. ПБ спря всички опити да се даде информация, винаги сме запазвали добрия тон, за сметка на това Прогресивна България внушавате лъжи на българските граждани, това е недостойно. А относно медицинската комисия, комисията е обща, тя е за здравето на всички затворници, не си измивайте ръцете, отговорността е ваша, когато човек е болен, трябва да се лекува, а не да бъде освободен и пак да трови българските деца.

Калната, мръсна кампания, за изпращане на войници на фронта, направи огромен отлив от 900 000 гласа. Ние водихме позитивна кампания, близо до хората ", заяви Андрей Гюров.

"Събудих се с надежда за нещо, хубаво, което предстои, посочи Гюров. Събудих се с много хубаво чувство", посочи  Йотова.

Любимият политик на Йотова е Любен Корнезов, на Гюров канадският премиер Марк Карни.

"Опората е майка ми. Твърде рано убиха баща ми, иначе беше той", каза Йотова.

Опората на Гюров: "Моята съпруга, с нея сме от 32 години, ние намираме един в друг опора".

Кандидатите бяха попитани и защо техните вицепрезиденти са подходящи за поста. Гюров обясни, че Петър Кандев го допълва с опита си в осигуряването на сигурността.

Йотова заяви, че Кирил Вълчев е човек на словото и на правото. 

Андрей Гюров заяви, че е живял в чужбина и определи работата на Илияна Йотова с българските общности зад граница като много силна. Като критика към нея той посочи невъзможността ѝ да действа като коректив на управлението.

Йотова заяви, че винаги е подкрепяла разговорите и диалога. По думите ѝ хората са уморени от разделението и блокажа. Тя допълни, че познава Гюров малко и няма мнение за него.

В самия край на дебата Илияна Йотова и Андрей Гюров си стиснаха ръцете и си пожелаха успех. „Успех ви желая, г-н Гюров, така, както ви пожелах успех тогава, когато ви назначих за служебен министър-председател“, заяви Йотова.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.