Роден съм, за да насилвам

Днес 73-годишният Йозеф Фрицъл се яви пред съда по обвинение в убийството на сина си, роден от собствената му дъщеря в мазе под земята, където я е държал затворена, предаде Ройтерс.

Основната улика в процеса срещу австрийския маниак Йозеф Фрицъл ще бъде дневникът на дъщеря му, която той насилвал в продължение на 24 години.

Освен обвинението в убийство на сина му (който в същото време му се пада и внук), той ще бъде съден още за държане в плен, за над 3 хиляди изнасилвания и кръвосмешение със собствената си дъщеря.

В продължение на пет дни съдебните заседатели ще трябва да вникват в подробностите на безпрецедентни по своята жестокост злодеяния.

Опасявайки се за психичното здраве на заседателите, съдът е разпоредил заседанията да не продължават повече от два часа на ден.

В записките на Елизабет става ясно, че Фрицъл я е принуждавал да гледат порнофилми, за да разнообрази секса, и използвал огромни сексиграчки, с които й нанесъл сериозни вътрешни наранявания. Най-ужасяващото е, че всичко това е ставало пред очите на децата.

Тираничният маниак измъчвал шестте си деца с глад и редовно ги биел.

Елизабет описва и трагичната смърт на седмото си дете, у което веднага след раждането се появили проблеми с дишането.

Тя се опитвала да съживи бебето, докато Фрицъл безучастно наблюдавал.

На третия ден след раждането детето починало, а "баща" му кремирал тялото в газовата печка, с която се отоплявали, и разпръснал праха в градината на къщата.

В мазето, където живеели затворниците на Йозеф Фрицъл, имало плъхове. Единственото забавление на децата били едно огледало и кантар за измерване на теглото.

Понякога след по-обилно хранене децата се качвали на кантара, за да видят дали са напълнели.

Фрицъл получавал невероятно удоволствие от това да унижава жертвите си морално и физически.

Той "дарил" три от децата с нормален живот, като ги извадил от подземието и ги осиновил просто защото вдигали много шум и се страхувал да не бъде разкрит.

В същото време той дразнел останалите три деца: 19-годишната Кърстин, 18-годишния Щефан и 5-годишния по това време Феликс, гниещи в подземието, като показвал снимки от забавните игри и разходки на "свободните" горе.

Според следствието Кърстин заместила остаряващата си майка в сексуалните забавления на баща си.

Фрицъл бе арестуван на 27 април 2008 г., когато най-голямата му дъщеря се разболяла и маниакът трябвало да я заведе в болница, където се разкрила зловещата история.

За всички близки и познати на семейството разкритието на страшното престъпление е шок, макар че повечето от тях признават, че Фрицъл е тиранин.

69-годишната съпруга на Фрицъл - Розмари, твърди, че не е знаела нищо за престъпленията на съпруга си.

Именно нея 43-годишната Елизабет обвинява за своята трагедия. Тя се възмущава от факта, че трите й деца, които са живели извън мазето, наричат Розмари "майка".

Още през 1967 г. природата на Фрицъл излязла наяве, когато той изнасилил медицинска сестра, заплашвайки я с нож.

Когато маниакът бил в затвора, Розмари излъгала за истинската причина за отсъствието на Йозеф, а след като излежал наказанието, отново го приела вкъщи.

Още когато Елизабет била на 11 години, Йозеф Фрицъл започнал да слага порносписания под възглавницата й и мастурбирал в нейно присъствие.

Все още не е ясно как всичко това е убягнало от погледа на майката. Елизабет не вярва, че тя не е знаела, и смята, че просто го е прикривала, като по този начин се е превърнала в негова съучастница.

Над психопортрета на Йозеф Фрицъл работи цял екип от опитни специалисти. Те все още не са успели обаче да отговорят на главния въпрос: "Защо той е направил това?".

В  крайна сметка маниакът сам разкрил мотивите си, като заявил на експертите: "Роден съм, за да насилвам!"

Лекарите са обезпокоени от физическото и психическото състояние на жертвите на Фрицъл. Посттравматичния стрес, който изпитва Елизабет, може да се сравни с това, което изпитват войниците, върнали се от война.

Освен това през годините, прекарани в мазето, здравето на пленниците е сериозно разклатено от редовното недохранване и лошите условия. Органите на вече 20-годишната Кърстин са отказвали неколкократно.

Там, където в момента живеят децата, всички врати са широко отворени, тъй като те са развили страшна фобия от затворени пространства.

Елизабет, Кърстин и брат й Щефан живеят заедно. Те почти не излизат навън. Гледат телевизия, слушат музика и помагат на майка си. Тяхната реч е забавена, а представата им за собствената им личност не е сформирана.

6-годишният Феликс, който е прекарал живота си досега в подземието, се нуждае от специални очила, тъй като очите му не могат да се приспособят към светлината.

Детето се възхищава на всичко ново, което види. Той прекарва дните си, като гали кората на дърветата, събира цветя и гледа небето. Психолозите смятат, че младата му възраст ще му помогне да се възстанови най-бързо.

"Елизабет е истински герой, уверен е един от психолозите, който се грижи за психичното състояние на жертвата. Това, което е спасило нея и децата й, е невероятният й майчински инстинкт".

Невероятно е и това, че децата на Фрицъл имат противоречиви чувства към него. При все че те с ужас си спомнят за годините в подземието, у тях се наблюдават остатъчни чувства на привързаност. Кърстин и Щефан са отказали да свидетелстват срещу него.

Другите три деца, които са расли извън подземието – 15-годишната Моника, 16-годишната Лиза и 12-годишният Александър, знаят, че строгият им баща ще бъде съден и това ги плаши. Те трудно наричат Елизабет "мамо".

След началото на процеса Моника, Лиза и Александър са били преместени в различни училища, за да не бъдат разпознати, а имената им са били променени. Децата се намират под постоянното наблюдение на педагози, които са в течение на нещата.