BGONAIR Live

Не е само войната на Путин: Защо голяма част от руснаците подкрепят нахлуването в Украйна?

САЩ и Китай трябва да изградят механизми за защита в кризисни ситуации

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Приписването на вина на цяла нация може да е трудно за приемане, но светът не може да пренебрегне съучастието на руското население във войната в Украйна. Политици и обществени личности в Запада често наричат войната в Украйна „войната на Владимир Путин“. Очевидно съществува желание да се избегне отчуждаването на руския народ, като му се приписва отговорност за войната. По същия начин много представители на руската опозиция, включително някои от най-известните ѝ членове, следват същата тенденция. Владимир Кара-Мурза, който прекара над две години в затвора като политически затворник, постоянно възразява срещу обвиняването на руския народ за тази война. Юлия Навалная, вдовицата на руския опозиционен лидер Алексей Навални, счита, че руснаците, подкрепящи войната, са малко малцинство. След четири години война това виждане все повече се разминава с реалността. Няма смисъл да се отрича, че значителна част от руското общество ясно и искрено подкрепя руската война срещу Украйна, пише за TNI Питър Елцов, професор по стратегия в Националния университет по отбрана.

Преди да се преместя в Съединените щати преди повече от три десетилетия, преподавах история в едно от най-добрите средни училища в Санкт Петербург – училище № 210. Разположено в сърцето на този красив град, на пет минути пеша от Ермитажа, това училище е възпитало много руски личности: художници, учени и режисьори. В началото на 90-те години то създаде изключителна гимназиална програма, в която се наблягаше на литературата и историята.  След освободителните години на сближаването между Горбачов и Рейгън този период беше един от най-свободните в руската история. Пред своите студенти, които се възприемаха като интелектуален елит, можех открито да говоря за най-мрачните страници от руската история: империализма, геноцидите, антисемитизма, ГУЛАГ и депортациите на цели народи. Жадни за интелектуално развитие, те изучаваха историята със страст. Мнозина бяха запленени от западната цивилизация, и по-специално от Съединените щати. Всъщност по онова време Русия и САЩ бяха на път да станат партньори, ако не и приятели. На 17 юни 1992 г. тогавашният руски президент Борис Елцин завърши обръщението си пред съвместно заседание на Конгреса на САЩ с думите:

"Бог да благослови Америка и Русия".

С изключение на епизодична кореспонденция и една среща, не съм поддържал връзка с тези студенти. И все пак чувствах, че сме били – и завинаги ще останем – от една и съща страна на историята. В края на февруари 2022 г., след като Русия предприе пълномащабно нахлуване в Украйна, бях шокиран да науча, че мнозина от тях подкрепят войната – и то със страст и убеденост. Осъзнах също, че в условията на диктатура, където на социологическите проучвания (които въпреки това показват висока степен на обществена подкрепа за войната) не може да се вярва, подобни лични наблюдения са най-добрият показател за състоянието на обществото като цяло. Ако в центъра на Санкт Петербург – град, който винаги е бил възприеман като културна и прозападна столица на Русия – значителен брой финансово успешни и високообразовани хора подкрепят една явна агресивна война, какво тогава може да се очаква от останалата част на страната?

Руските обществени фигури, които подкрепят войната в Украйна

Мрачната реалност е, че въпреки повече от четири години на тежки неуспехи за руските въоръжени сили и стотици хиляди жертви, мнозина сред руския образован елит все още искрено подкрепят руската война срещу Украйна. И то не заради пари, публичност или дори страх от президента Путин, а защото това са техните истински убеждения – убеждения, които, според тях, са в името на Русия и нейното бъдеще. Нека разгледаме възгледите на двама видни руски творци, които са и обществени фигури: виолистът и диригент Юрий Башмет и филмовият режисьор Владимир Бортко. Юрий Башмет е един от най-награждаваните и прочути руски класически музиканти. Носител на множество престижни отличия – сред които датската награда "Сонинг" (1995 г.), италианският Орден за заслуги (2000 г.), френският Орден на Почетния легион (2003 г.) и награди "Грами" (2008 г.) – Башмет без съмнение е можел да се премести на Запад. Той не само не го е направил, но и неизменно изразява подкрепата си за Путин и за руската война срещу Украйна. В един случай, получавайки награда лично от Путин, Башмет заявява – без ни най-малко притеснение, – че горещо обича руския президент; това кара дори самия Путин да се почувства неловко. В едно от по-скорошните си интервюта Башмет твърди, че е готов да хване оръжие и да се бие за Русия в Украйна.

Владимир Бортко е един от най-популярните руски филмови режисьори. Роден в Москва и израснал в Киев, Бортко е създал няколко високо оценени филма, отличаващи се с превъзходно операторско майсторство, блестящи актьори и дълбоко съдържание. Бортко не само подкрепя войната, но и смята, че най-добрият ѝ изход би бил „освобождението“ на цяла Украйна – и най-вече на любимия му Киев, който той разглежда като чисто руски град.

Съединените щати и Китай трябва да изградят механизми за защита в кризисни ситуации, преди евентуална конфронтация, породена от изкуствения интелект, да ги принуди да го направят в последния момент. Любопитно е, че най-известната творба на Бортко е "Кучешко сърце" (1988 г.) – филм, създаден по едноименния роман на Михаил Булгаков, руски писател, който, подобно на Бортко, е израснал в Киев. Филмът представлява дълбока сатира на съветските опити за социално инженерство. Главният герой – московски професор по медицина – присажда човешки органи на бездомно куче, превръщайки го в човек, който въплъщава всички най-лоши черти на съветската култура. Отвратен от поведението на своето творение, докторът решава да превърне човека обратно в куче. Подтекстът на историята е, че от един груб пролетариат не може да се създаде „нов съветски човек“. Колкото и да е странно, предаването на толкова дълбоко антикомунистическо послание чрез изкуството не е попречило на Бортко да възприеме най-лошото от руския империализъм.

Зенитът на руския национализъм

Повече от три десетилетия след падането на Съветския съюз, Русия не само е направила пълен кръг, като се е върнала към своята тоталитарна и имперска идентичност, но и е стигнала до най-лошата форма на национализъм в цялата си история. При Путин Русия се възприема като цивилизационна държава с изначални корени в Монголската империя, Киевска Рус и Византия. Руската изключителност е плодовита, изобразявайки руската история като континуум от великолепни постижения без никакви нарушения.

Всички войни на Русия сега се представят като справедливи, а думите "колонизация" и "завоевание" се заменят с "изследване" и "присъединяване". С други думи, Кавказ, Централна Азия и Сибир не са били нито колонизирани, нито завладени; те са били уж изследвани, присъединени и цивилизовани. Тази езикова промяна означава пряко и непреклонно завръщане към най-империалистическата реторика на царската епоха. Дори съветските лидери не са използвали този език – поне официално. По време на четвъртвековното управление на Владимир Путин руската държава е индоктринирала своите граждани с тази версия на руската история. Например, висши общественици като патриарх Кирил и прессекретарят на Путин Дмитрий Песков сега твърдят, че Русия никога в историята си не е атакувала друга държава. И все пак дори този мащаб на пропаганда и пълни лъжи не е бил достатъчен за Кремъл по време на войната. Малко след пълномащабното нахлуване в Украйна руското правителство въведе задължителни патриотични уроци, така наречените „важни разговори“, насочени към оправдаване на руската война срещу Украйна, в учебните програми на средните и висшите училища. 

Усилията на Кремъл бяха посрещнати с отклик от руския народ, защото те съживиха две исторически вкоренени руски чувствителност: изключителност и месианизъм, черти, които се оказаха спящи, а не мъртви през късните съветски и ранните постсъветски години. Като част от този проект и в някои случаи под личното покровителство на Путин, руското правителство реабилитира и възхвали наследството на някои от най-консервативните и реакционни мислители на Русия: Николай Данилевски (1822–1885), Константин Леонтиев (1831–1891), Иван Илин (1883–1954) и Лев Гумильов (1912–1992).

Това, което обединяваше тези личности, беше тяхното отвращение от демокрацията и либерализма. Както Константин Леонтиев постулира в труда си „Византизъм и славянство“ (1875), „нито полско въстание, нито селско въстание... биха могли да причинят на Русия толкова щети, колкото биха могли да бъдат причинени от една много мирна, много законна демократична конституция“.

Какъв вид вина носят руснаците за войната в Украйна?

Руската опозиционна лидерка Кара-Мурза обича да цитира Хана Аренд, еврейски немско-американски историк и философ, която се противопоставя на идеята за колективна вина. Въз основа на репортажа си за процеса срещу Адолф Айхман, високопоставен нацистки офицер и един от архитектите на Холокоста, Аренд измисля известната фраза „баналността на злото“ – идея, че привидно обикновени хора могат да извършват ужасяващи престъпления, като просто следват заповеди и обществени тенденции.  Ясно е, че не може да се обвини цяла нация в предизвикване на война. И все пак може да се обвини значителна част от нацията в съучастие във война. И фактът, че вината е индивидуално чувство, не изключва възможността тя да стане колективна, ако значителен брой хора я приемат – умишлено или под натиск. В този случай, гледната точка на немско-швейцарския психиатър и философ Карл Ясперс ми се струва по-подходяща. Ясперс разграничава четири вида вина: криминална, политическа, морална и метафизична. Милиони руснаци биха били обвинени, ако идеите на Ясперс бъдат приложени към войната в Украйна.

Политическото и военно ръководство на Русия, което стои зад решението за нахлуване в Украйна и което ръководи ежедневните военни операции в Украйна, плюс руснаците, които извършват военни престъпления в Украйна, и евентуално руснаците, които доброволно са подписали договори с руските въоръжени сили, трябва да носят криминална вина. Водещите медийни пропагандатори и обществените интелектуалци, които се застъпват за и оправдават войната срещу Украйна, са в същото положение, тъй като носят пряка отговорност за индоктринацията на населението.

Войната и онези граждани, които мълчаливо гласуват за Путин, носят морална вина, тъй като техните действия тежат на собствената им съвест. Те носят и политическа вина, доколкото политическата вина обхваща не само постъпките на държавниците, но и действията на обикновените граждани.

По-широката международна общност – политици, обществени фигури, предприемачи и всички онези, които по един или друг начин са овластили Путин и неговите приближени през последния четвърт век – носи метафизична вина. Както обяснява Ясперс, този вид вина произтича от факта, че „между хората, като човешки същества, съществува солидарност, която прави всеки от тях съотговорен за всяко зло и всяка несправедливост по света – особено за престъпления, извършени в негово присъствие или с негово знание“.

Наказателната вина може да бъде установена единствено в съда, но моралната, политическата и метафизичната вина могат и трябва да бъдат осъзнати на индивидуално ниво. Аз самият поемам лична вина за възгледите и действията на онези мои бивши студенти, които подкрепят войната на Русия срещу Украйна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата