Когато искаш да обидиш някого в Македония, му казваш, че е българин. Това се признава в материал, публикуван в „Нова Македония“.

От него става ясно, че очевидно до общественото съзнание в югозападната ни съседка все още не е достигнало, че България постави условия за подкрепата си за европейската и евроатлантическата интеграция на Македония. Част от тях е да бъдат прекратени антибългарската кампания и подмяната на исторически факти. Факт е например, че македонска нация не съществува преди 1944 г. и че тя е продукт на ожесточената сръбска политика, целяща изтриването на българското национално самосъзнание на населението на Вардарска Македония. Факт са и решенията на Коминтерна за налагане на македонска нация и начините, по които хора в България са били принуждавани да се обявяват за македонци в определен период.

Историческите теми, които в Македония настояват да бъдат оставени на историците, са важни, защото е важно как се се стигнало до това българин да е обидна дума в Македония, защото не можем да се съгласим създаването на македонска нация да става за сметка на българския народ и на българската история и защото историята не е нещо абстрактно – това е животът на нашите деди.

Следва пълният текст на материала, подписан от Стоян Славески, университетски преподавател:

„Преди десетина години на една научна конференция, която се провеждаше в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“ в Гармиш-Партенкирхен, при мен дойде колега от България и каза: „Защо вие, македонците, сте толкова резервирани към българите? Та в България най-добрите българи са македонци“. А аз му отговорих сериозно: „Точно така, колега, и в Македония най-лошите македонци са българи“. Той вероятно не беше готов за толкова дързък отговор от моя страна и за да избегне по-нататъшната дискусия по исторически теми, обърна разговора по други въпроси. На което и аз с голямо облекчение се съгласих.
     
В какво е същината на проблема между македонците и българите? Отговорът лежи в погрешното възприемане на „другия“.

В България с термина македонец се обозначават три неща. Най-разпространено е виждането,  че македонец е понятие, с което се обозначава човек от българската нация, който произхожда от Пиринска Македония или пък преселник от други части на Македония, който обаче има развито българско национално самосъзнание. Тези хора са приети от българското общество по същия начин, както и хората от другите краища на България и мнозина от тях са се изкачили до най-високите позиции в правителствената йерархия. Тези македонци имаше предвид моят колега, когато каза, че „най-добрите българи са македонци“.

Освен това в България има и граждани на Република България, които имат българско гражданство, но имат „македонско национално самосъзнание“ и се чувстват част от македонската етническа нация. Въпросът за македонското етническо малцинство в България може да бъде разделен на две части. Първият период – веднага след края на Втората световна война, когато „македонската националност“ беше изцяло призната като отделна националност, и периодът след 1956 г., когато БКП реши „вече да не признава отделна македонска националност“. Тези хора се сблъскват с проблема за свободното изразяване на своята етническа принадлежност и политическо организиране.

И последно, под термина македонец българите подразбират гражданин на Република Македония, който обаче не принадлежи към македонската етническа нация, тъй като те не я признават. По този въпрос Петьо Влаков от Института за международни изследвания и изследвания по сигурността в София смята, че има напредък в отношението на София към македонската нация. Той посочва, че допреди няколко години официалната позиция на България беше, че „всички македонци са българи“, а сега се говори за „съществуване на българско малцинство“ в Македония, с което индиректно се признава съществуването на македонската нация.

От друга страна и в Република Македония също така имаме три виждания за термина българин. Най-разпространено е виждането, че българин е гражданин на Република България и член на българската нация. След това в Република Македония съществуват, макар че държавата неохотно признава това, граждани с „българско национално самосъзнание“ и смятат себе си за част от „българската етническа нация“.

Този въпрос заедно с въпроса за положението на етническите македонци в България обременява отношенията между Македония и България от дълго време. По въпроса за малцинствата двете страни имат различно виждане. Докато България не признава каквото и да е македонско малцинство на своя територия, Македония твърди, че няма българско малцинство в страната. Макар че в двете държави има групи, които твърдят обратното.

И последно, когато ние в Република Македония искаме да обидим някого, че е нечестен, направил е някое подмолно дело, използваме термина българин. Това имах предвид, когато казах на колегата, че „най-лошите македонци са българи“.

Тези различни виждания за другия водят до проблеми в междудържавното сътрудничество и захлаждане на отношенията. Това не ни е необходимо, особено в период, когато очакваме българската подкрепа за нашите евроатлантически стремежи. Периодът на демократични промени в България, изпълнението на условията за членство в НАТО и ЕС не допринесоха много за подобряване на статута на македонското малцинство в България. Македонците в България пропуснаха шанса да наложат този въпрос като едно от условията, което България трябваше да изпълни, за да стане член на ЕС. В резултат македонците в България все още не могат да се организират политически.

От друга страна България от позицията на член на НАТО и ЕС проявява силен интерес към тези, които се чувстват българи в Македония и издигна този въпрос до равнище, с което иска да постави условия за македонска подкрепа за евроатлантическите интеграции (не става ясно каква подкрепа очаква България от Македония – бел.ред.), които засилва македонската резервираност.

Ще завърша материала си по начин, по който започнах. Неотдавна, връщайки се от конференция, на летището в София чакам на опашка за паспортен контрол на гишето, обозначено „за всички нации“. Опашката се изниза на гишето за „български граждани“ и полицаят ме извика да отида на това гише. Приближавам се и внимателно му казвам: „Аз не съм български гражданин, аз съм македонец, не знам дали ще може на това гише“. А той ми отговаря: „Нищо де, и вие сте наши“. „Добре“, казвам му и за да балансирам нещата, допълвам:„На Балканите нашите нации са измешани, колкото ние сме ваши, толкова сте и вие наши“. А той ме пита: „Какво ново в Скопие, има ли нови паметници?“. „Всеки ден никне по някой нов“, отговарям, „от Александър Македонски, баща му Филип, майка му Олимпия, до цар Самуил“. Е, казва той: „Аз съм Самуилов, ще трябва да отида в Скопие да се снимам до него“. „Разбира се“, отговарям и добавям в него стил: „Та той е ваш, нали?“. „Ах, наш“, отговаря той. „Щом вие му правите паметник, трябва да е ваш“.

И така в приятелски тон се разделяме, той ми пожелава приятно пребиваване в България, а аз му благодаря за свършената работа. През тези десетина години аз остарях и вероятно се промених и вече не приемам толкова на сериозно дебатите за „наши“ и „ваши“. Както виждам, и българският полицай беше готов за шеги по тези въпроси. Когато и държавните ръководства на Македония и България започнат да придават по-малко значение на „историческите теми“ и мислят повече за интересите на гражданите, по-лесно ще можем да преодолеем неразбирането между тези два много близки съседни народа“, заключава Славески.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase