Ален Мухич от Горажде, който е на 22 години, има основателни причини да мрази и проклина света, съдбата си, майка си, която го е родила и баща си, който му е дал живот. Но Ален не мрази и не проклина, пише "Слободна Далмация".

Младежът е роден на 20 февруари 1993 г. във военната болница в Горажде, Босна и Херцеговина, от млада мюсюлманка от района на Фоча. Жената е била многократно изнасилвана от свой съсед – сръбски войник, от пролетта до есента на 1992 г. Тогава, вече в напреднала бременност, тя успява да стигне в Горажде. Мъжът се казва Радмило Вукович, а името на майката на Ален не може да се огласява, защото тя е в програмата за защитени свидетели в САЩ.

Жената не е искала дори да го погледне

В Горажде жената е искала да направи аборт, но вече било много късно. Родила син, на когото не дала име, не е искала дори да го кърми, страхувайки се да не се привърже към детето, което ще й напомня за изнасилването.

Когато чула плача на своето бебе, жената казала на лекарите, че иска да го удуши. Майчиното й сърце не е било каменно, а разбито от огромната травма.

През първите месеци за малкия Ален се грижили медиците от болницата в Горажде. След това в живота му се появява човекът с голямо сърце, заради когото днес Ален не мрази и не проклина – Мухарем Мухич, портиер в болницата, се съжалил над момченцето и започнал да го води у дома си всеки следобед. Съпругата на Мухарем Адвия и дъщерите им Алмира и Ясмила се влюбили в момченцето, заобичали го и му дали името Ален и своето фамилно име.

Мухарем бил решил да каже на момченцето истината за родителите му, когато стане на 18 години.

Но веднъж, когато Ален бил едва десетгодишен, при момчешко скарване по време на игра в училище той научил истината.

"Всичко започна като детски спор за дреболии. Сбихме се и едно момче започна да ми вика: „Гадино, осиновен си, майка ти те е оставила. Ти си четническо копеле“. Прилоша ми – разказва Ален. - Беше ме много срам. Ударих го още веднъж и облян в сълзи, тичах три километра до вкъщи да питам родителите си дали е истина, че не са ми истинските родители“.

Месец след това в живота на Ален влиза още един човек, който ще му помогне да преодолее кризата, свързана с неговата самоличност – режисьорът Шемсудин Гегич от Сараево.

„В село до Вишеград, близо до вилата на осиновителите на Ален, снимах филм под заглавие „Момчето във войната“. Изведнъж отникъде се появи това 11-годишно момче. То дойде направо до камерата и ме попита какво снимаме. Казах му, че снимам документален филм за войната, а то ми каза: „Какъв е тоя твой филм, аз имам по-добър филм“, разказва Гегич за първата им среща.

Така е създаден филмът „Момчето във военния филм“ - първият от двата документални филма на Гегич за живота на Ален. Филмът е спечелил редица международни награди, а самият Ален дава интервюта за световни медии, което обезпечава финансово семейството му, а на самия него му олеква психически. Всичко това обаче има за последица и ареста на неговия баща заради изнасилване. ДНК доказва, че Вукович е баща на Ален и той е осъден на пет години и половина затвор за военно престъпление срещу цивилни.

При обжалването на присъдата обаче, след като признал пред съда Ален за свой син, Вукович е бил оправдан при условие, че се срещне с Ален, когато момчето поиска това. Вукович обаче не изпълнил условието.

Когато станал пълнолетен, Ален пожелал да се запознае с истинските си родители и помолил Гегич да направят още един филм за това как търси биологичните си родители. Така се появява вторият филм за Ален.

Той не открива биологичната си майка, но стига до нейната сестра. Във филма тя разказва как майката на Ален е страдала заради изнасилването. А биологичният баща на Ален избягнал срещата между двамата. „Когато се появихме на вратата на дома му, него го нямаше“, разказва Гегич. „Някой го предупредил, че ние отиваме. Скоро след това той набързо е продал къщата си и отишъл да живее на друго място“.

Когато филмът бил готов, Ален каза, че не осъжда майка си. „Не мога да я съдя за неща, които е била принудена да прави. Не знам защо ме е оставила, но сега чрез филма осъзнах много неща. Баща си обаче осъждам. Аз не мразя никого, само смятам, че всеки трябва да отговаря за престъпленията си и това, което е направил, включително и той. Него винаги ще го осъждам. Той за мен е военнопрестъпник. И не само той, а всеки, който е направил подобно нещо, не е важно дали е мюсюлманин, сърбин, хърватин...“, казва Ален.

След премиерата на филма, за която съобщил Ройтерс, майката на Ален се обадила на режисьора Гегич. Казала му, че досега не е знаела, че Ален я търси и е готова да се срещне с него.

„Не знам какво ще стане накрая. Ще видим, чувствата ми са объркани. Очаквам тя да ми се обади и съзнавам, че ще ми трябват сили за това обаждане, за тази среща“, споделя Ален.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase