Клането в Сребреница е едно от най-големите военни престъпления през последните десетилетия. Сега предстои официално да бъде признато за геноцид с резолюция на ООН. Ръководителят на сръбския ентитет на Босна и Херцеговина заплашва с ескалация - и може да създаде неконтролируема ситуация.

Всичко е налице. Военните досиета, които доказват как извършителите систематично са планирали и извършвали убийствата. Костите, използвани за идентифициране на жертвите. И присъдата на трибунала за военни престъпления в Хага. Случилото се в Сребреница преди 29 години е доказан геноцид.

Днес бели надгробни плочи, които сочат като стрели към небето, почитат приблизително 8000 предимно мюсюлмански босненски момчета и мъже, които са загубили живота си тук. Защото в очите на извършителите те принадлежаха към грешната етническа група на грешното място. Наоколо стоят зелени хълмове, които създават впечатление за идилия.

Сребреница се намира в сръбската част на Босна и Херцеговина, Република Сръбска. Наскоро площад в града беше преименуван на името на републиката, чиято армия, водена от генерала на босненските сърби Ратко Младич, извърши геноцида заедно с полицията и сръбските паравоенни формирования.

Мунира Субашич губи съпруга си, най-малкия си син и десетки други членове на семейството. 70-годишната жена се бори за признание и справедливост с "Майките на Сребреница". Тя ходи с бяла коса, вързана на опашка. Другите жени я наричат "нашата героиня".

Героинята изглежда борбена, а думите ѝ са отрезвяващи. Политиката на геноцида, казва тя, продължава в поляризираната част на страната. Най-накрая е време да се спре отричането на геноцида и възхваляването на военните престъпления.

За тази цел Руанда и Германия внесоха резолюция в Общото събрание по предложение на босненския посланик в ООН. Подобно на Холокоста и геноцида срещу тутси в Руанда, зверствата в Сребреница трябва да бъдат международно признати за геноцид, а 11 юли да бъде ден за възпоменание. Гласуването ще се проведе през месец май. Берлин очаква документът да бъде приет, но противниците на резолюцията заплашват с ескалация. Преди всичко Милорад Додик, президентът на Република Сръбска. От години той иска да отдели своята сръбска република от босненската държава, а през последните седмици настоява за това все по-яростно. Ако резолюцията бъде приета, Републка Сръбска ще се оттегли от процесите на вземане на решения", обеща Додик, който е подкрепян от руския президент Владимир Путин. Това ще бъде фактическо отцепване.

"Ако Додик обяви отцепване, тук ще избухне война в рамките на един час", категоричен е Камил Дуракович. Той е един от двамата заместници на Додик, бошняк, както изисква конституцията, и изявен противник на политиката на разделение. Но той не може да направи нищо конкретно в политически план - освен да предупреждава за Додик и неговите хора. Дуракович звучи искрено загрижен.

Босна е най-крехката държава на Западните Балкани и се намира в най-тежката си криза след войната в Югославия. Всеки конфликт може да доведе до пожар, както през 90-те години на миналия век. Тогава разпадането на Югославия и борбата за територии доведоха до десетгодишна кървава война. Бойните действия в Босна бяха прекратени с Дейтънското мирно споразумение - но в същото време то създаде неуправляема държава.

Тъй като беше необходим и подписът на военнопрестъпника и бивш югославски президент Слободан Милошевич, бяха направени множество компромиси, които затвърдиха различията между етническите групи. Сръбската част на страната, Република Сръбска, получи широка автономия.

Пречки пред присъединяването към ЕС

Съмнително е дали Додик говори сериозно за своите заплахи. Някои казват, че той просто иска да издейства отстъпки от европейците и американците, защото е подложен на политически натиск. САЩ наложиха санкции срещу Додик, а той трябва да се яви и пред съда. Други смятат, че Додик не е идеолог, а просто корумпиран опортюнист, който иска да запази удобното си положение.

Дуракович също смята, че Додик води политическа борба за оцеляване. Той обаче е убеден, че единственият изход за него е конфликтът. "Международната общност трябва да се намеси", предупреди заместникът на Додик.

Зад кулисите западните официални лица открито признават, че събитията в Босна и Херцеговина - и в целия регион на Западните Балкани - се развиват в опасна посока. Един ден регионът трябва да се присъедини към ЕС, за да се поддържат дългосрочен мир и сигурност в сърцето на континента. Но корупцията, авторитаризмът и организираната престъпност парализират процеса, както и политическите кризи.

Белград и Прищина се борят за статута на Косово, а в граничния регион многократно се случват бунтове, инициирани най-вече от сръбски паравоенни формирования. Босна е защитена от насилствено разпадане единствено от международното присъствие - ЕС е на място с военната мисия ЕУФОР. Но Русия манипулира хората в региона с дезинформация.

Вучич е ключовият играч в региона

Белград също подкрепя курса на Република Сръбска. Сръбският президент Александър Вучич поиска резолюцията за геноцида да не бъде внасяна в Общото събрание, а да бъде разгледана в Съвета за сигурност на ООН - знаейки добре, че подобен план се провали през 2015 г. поради ветото на Русия.

"Сърбия дестабилизира Босна и Херцеговина", посочи босненският външен министър Елмедин Конакович. Той нарича реакцията на Вучич относно резолюцията шокираща - и призовава федералното правителство в Берлин да упражни икономическото си влияние върху Сърбия. "Германия трябва да окаже по-голям натиск", подчерта Конакович.

Защото Вучич е ключовият играч в региона. "Притеснявам се, че се насочваме към по-голяма криза, отколкото някога сме имали", обясни политикът.

Миналата седмица хиляди поддръжници на Додик протестираха в Баня Лука срещу резолюцията. Някои от тях размахваха плакати, на които е изобразен Путин. На един от плакатите беше изобразен и ликът на Младич, който е отговорен за геноцида и е осъден на доживотен затвор като военнопрестъпник в Хага.

По време на гласуването на резолюцията в Ню Йорк следващата седмица Додик и неговото правителство искат да направят сбирка в Сребреница, от всички други възможни места, за ужас на бошняците.

"На 2 май майките ще изпратят децата си далеч от Сребреница, страхувайки се за тяхната безопасност. Отново!", каза оцелялата Мунира Субашич.

Каролина Дрютен, кореспондент на германски вестник "Велт" за Турция, Гърция и Балканите

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase