Това си беше част от общата култура на българина, точно както „Аз съм българче“ и таблицата за умножение. Хмм... като се замисля, националното самочувствие като че ли също се изучаваше в училище...

А сега?

Направих собствено проучване и се оказа, че съвременният средностатистически българин е по-скоро отрицателен образ. А веднъж като се зачекнат негативни черти, всички ставаме необичайно речовити: „Абе всеки гледа да прецака другите; все надничаме в чуждата купичка и все ни се струва, че е по-пълна от нашата; откак селяните превзеха градовете, навсякъде цари мърлящина и простотия; а пък политиците...“

Разбира се, като правило изключваме себе си. Възмущаваме се от съседите, познатите, колегите, шефа... за политиците да не говорим...

Важното е, че за себе си всички сме чисти. На българина все някой друг му е виновен.
Толкова негативизъм си побрал в крехката си, изтормозена душица, мили мой състрадалецо... Ако имаше как да го измерят с дрегер, сигурно щяхме да влезем в книгата на Гинес като нацията с най-голямо процентно съдържание на скептицизъм и неудовлетвореност на глава от населението.

Приличаме на тъжни балони, пълни с безсилие, безверие и хаотичен гняв, който размахваме нелепо като детска прашка срещу лазерен меч, и понеже не знаем към кого да го насочим, обикновено го стоварваме върху най-близките...
Откъде цялата тая безпрецедентна липса на вяра?

Икономическата криза? Хайде стига, тя засегна целия свят, не само нас.
Безкрайно дългият преход? Вярно, че той се тътри повече от двайсет години (дето има една дума, за женене е станал вече), но мога да изброя най-малко пет нации, които преходът не е пречупил. Пет ли казах? Сигурно и един ученик ще ги докара поне до двайсет и пет.

Нямам за цел да търся виновници и да раздавам правосъдие, но според мен голяма роля за общонародното отрицателно отношение към всичко и всички играят медиите.
Не чета вестници, затова няма да говоря за тях.

Ще изключа и радиата, защото те излъчват предимно музика, а това като че ли остана едно от малкото позитивни неща в ежедневието ни.

Да видим как стоят нещата с телевизията. Все пак с нея прекарваме най-много време, пускаме я в дома си по-често и от най-добрите ни приятели.

Още със ставането от сън, докато се приготвя за работа, средностатистическият българин си включва телевизора на някой от сутрешните блокове. Лично аз предпочитам музикалните канали, но наскоро реших да започна деня информирана и за има-няма един час попаднах на:

- рубрика, наречена „Бай Ганьо Европеец“ (недотам стимулиращо националното самочувствие име), където се нагледах на улици с дупки и се наслушах на коментари за некадърността и нехайството на съответните управници;
- телефонен разговор в ефир с една оправдано изнервена българка, чийто неотложен здравен проблем висеше нерешен само заради подписа на респективния министър;
- изчерпателен материал за нов „катун“ в София – 13 минути „продуктово позициониране“ на родна мизерия, беднотия и купчини с боклуци;
- разговор на тема "скандалът около Белене";
- разговор на тема замразяване на заплатите...

Единственото положително нещо беше прогнозата за времето. (Добре че денят се падна слънчев.)
От всичко останало лъхаше на проблеми, възмущение, проблеми, празни приказки и още проблеми. И в крайна сметка българинът се изнервя още преди да е отишъл на работа... Което ме кара да си задам два въпроса:

1. Толкова ли не се случват хубави неща в тая държава? Не вярвам. Ама рейтингът бил по-висок, когато се човъркат скандали. Алооо, сутрешните блокове, събудете се! Още не си е отворил очите горкият зрител и вие почвате да го млатите по главата не с мокър, ами направо прогизнал от проблеми парцал! Никой не печели от стресирането на нацията. Няма ли да е по-лесно и мааалко по-широчко около врата на всички, ако започваме деня си с нещо стимулиращо, нещо усмихнато и позитивно?

2. Защо гледаш сутрешни блокове, човече?! Знам, че искаш да чуеш прогнозата за времето, нищо че си я гледал снощи, но докато я дочакаш, главата ти бръмва от новини, които хем не са ти чак пък толкоз важни, хем неусетно те изнервят... и още преди да излезеш от вкъщи, стресът вече ти се е метнал на плещите и ти крещи: „дий, дий“... а тепърва ще се бориш с трафика, с работния ден и бог знае с какво още... Мен ако питаш, сутрин си пусни музика. Силно – да я чуваш от всички стаи. Нищо не пречи и да си попееш или потанцуваш – каквото ти дойде отвътре. Честна дума, така ще си много по-склонен да се зарадваш на малките удоволствия, които денят ти е приготвил. А времето? Погледни през прозореца и виж как са облечени другите. Тези с мрачните изражения сигурно са гледали сутрешен блок и са информирани.

Другите най-масово гледани предавания са новините. Всеки божи ден те прилежно ни осведомяват за най-актуалните престъпления в страната и чужбина, поредните скандали между родните политици и знаменитости, неизчерпаемите терористични актове и военни действия по света... Няма спор, тези неща са важни, ама може ли по-синтезирано за тях, та да остане време за повечко приятни и развлекателни вести? Пък който иска да научи точния брой на жертвите от последните атентати в Пакистан, да речем, нека гледа специално издание на актуалностите за деня, което да се излъчва късно, след праймтайма. Просто идея.

Не може да не споменем и популярните токшоу предавания. В най-гледаните от тях се обсъжда предимно коя публична личност как се изложила, колко са ни смотани управляващите, какви са тиквеници българите. Колкото по-хапливи са водещите и колкото по-скандални са гостите, толкова повече зрители. И после защо всички са станали толкова устати и заядливи? Защо мрънкането се е превърнало в най-масовия национален спорт? Защо все не вярваме в човечността и добрите намерения, а търсим тънки сметки и скрити далавери? Защо не си спомняме традиционните добродетели на народа ни и се смятаме за калпава нация?

Защото гледаме хората от малкия екран. И колкото повече ги гледаме, толкова повече приемаме поведението им за нормално, попиваме го неусетно и го пренасяме в семействата си. После се чудим защо децата ни нямат уважение към нищо и никого...

Скоро попаднах на китайски онлайн вестник: peopledaily.com.cn. Направи ми впечатление, че не видях нито едно заглавие, което в името на сензацията да крещи страшни или обидни думи и в крайна сметка да стресира и обезверява читателите. Ето няколко теми от днешния брой: „Безвредни радиоактивни материали в повечето райони на Китай“; „Китай изпраща втора партида хуманитарни помощи за Тунис“; „Случаят със заразен фураж за прасета разрешенс 95 души в ареста“; „Китай и Кения ще разширят сферите на икономическо сътрудничество“;

„Китайският вицепремиер подчертава основните зони за осигуряване на стабилен икономически растеж“... Всичко говори за стремеж към развитие, разрешаване на проблемите, силна държава. Няма как това да не мотивира китайците!

Да хвърлим око към другите държави. Например САЩ и Япония, двете най-могъщи икономики в света, безспорно са страни с високо национално самочувствие. Дали някой в тамошните телевизии би си вдигнал рейтинга, навирайки в носа на зрителя отрицателните качества на нацията? Дори в жълтите шоу предавания, където целта е някой да бъде изобличен, компрометиран или взет на подбив, грешките и недостатъците му се разглеждат в контраст с ценностите на обществото: така ценностите пак остават на преден план.

Скъпи родни телевизии, ясно е, че давате на хората каквото искат да гледат, но вие имате възможността да възпитавате вкусове и дори да влияете на манталитета. Пресен пример: кампанията за почистване на България. Други примери: прословутите турски сериали, с които постепенно свикнаха (пък и обикнаха) стотици хиляди зрители. Възползвайте се от огромната си власт, за да върнете самочувствието на хората; да ги убедите, че има с какво да се гордеят; да им покажете, че добрият тон, толерантността и съпричастието извисяват духа, докато критикарството, злословието и мрънкането го тровят.

Малко му трябва да българина, за да си спомни, че е благороден, щедър и състрадателен – това се вижда всеки път, когато излъчват благотворителни предавания. Едва преди 40-50 години народът ни е бил горд, умерено щастлив и оптимистично настроен; имал е ценности, а с тях е лесно да си вярваш, да взимаш решения и да вървиш напред. А когато нещата не се развиват в правилна посока, може би най-умно е да се върнеш към корените си, да си припомниш кой си и да тръгнеш отново с изправена глава и запас от грешки, които повече няма да повториш.

Знам, че много хора ще намерят за какво да ми противоречат. Това е лесно. По-трудно е да обичаш народа си толкова, че да се опиташ да му помогнеш въпреки цялата помия, която ще се излее върху теб от благодарност. По-трудно е да намериш себе си в тези редове, да повярваш, че сам си автор на живота си и да направиш нещо, за да го докажеш. За начало можеш да решиш дали си струва да гледаш неща, които тровят съзнанието ти.

Успех! Вярвам в теб!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase