Бързам да споделя впечатленията си от изпълненото с разнообразни преживявания едносемично пътуване из Мароко :-) Както винаги в постинга ще видите много снимки от всички места, които посетихме, а те са много: Фес, Азроу, Бени Мелал, Маракеш, Оукаймеден, Казабланка, Рабат, Танжер, Тетуан и Чефчауен. За 7-8 дни навъртяхме над 1800 километра, качих се на 3200 метра и търчах по плажа :-) Ето и карта на маршрута ни.

Традиционно започвам тези постинги с полезна информация за пътуващите. За същинския пътепис, скролнете надолу.

Ето няколко полезни връзки за всеки, тръгващ за Мароко:

WikiPedia

WikiTravel

Travel.State.gov

Сигурност

Оказа се, че много хора имат сериозни предразсъдъци относно Мароко, най-вече що се отнася до сигурността на пътуващите, затова ще започна оттук. Немалко от предупрежденията се в горните сайтове се оказаха верни, но имаше и такива, които според моя опит се оказаха неактуални. Страната е доста по-полицейска от България и определено има ред, що се отнася до престъпността. Пътувахме 4 души - 3 мъже и една жена, разхождахме се по нощите из кривите улички на старите градове, но в никой момент не се почуствахме застрашени по какъвто и да е начин.

С организирано пътуване ще пропуснете истинския дух на Мароко, така че, както винаги, препоръчвам собствено организирано пътуване с кола под наем. Преди малко теглих чертата за парите и се оказа, че както винаги съм похарчил по-малко пари, а съм видял доста повече неща, от тези, включени в обичайните турове.

Пътуване до Мароко

Най-добре е да пътувате със самолет. Летища има до големите градове - Фес, Маракеш, Казабланка, Танжер... Ако сте любители на пътуването с кола може да започнете от Испания и да влезете с ферибота през Гибралтар.

Придвижване в Мароко

Препоръчвам наемането на кола под наем. За кола от най-ниския клас ако се договаряте на място можете да платите около 100 евро за 6-7 дни с всички застраховки. Ако резервирате от чужбина като нас ще ви излезе горе-долу двойно. Трафика на моменти е доста хаотичен, като ще видите всякакъв тип превозни средства - от велосипеди, през мотопеди, мотори, триколки, каруци, магарета до най-новите модели на Audi, Mercedes и BMW. Видяхме няколко доста луди засичания, престроявания и т.н. Иска се повишено внимание през повечето време, но за опитен български шофьор не би трябвало да е проблем :-) Тук съм качил клипче от едно кръгово в Маракеш.

Самите пътища са по-скоро добри. Магистралите са си напълно европейски. Главните междуградски пътища са като цяло в добро състояние. Страняхме от по-малките пътища.

Влаков транспорт видяхме само по западното крайбрежие. Автобусите изглеждаха доста колоритни, но не сме се качвали и не мога да кажа нищо. Видяхме обаче хора да мятата багажа си в багажното и да се качват в движение, така че със сигурност ще е преживяване :-)

Такситата са два типа - Petit Taxi или малко такси, което вози като нашите таксита. Ако не можете да го накарате да пусне метъра, задължително се разберете за цена предварително. Придвижвания в рамките на 2-4 км. във Фес например излизаха под едно евро. Вторият тип са големи стари мерцедеси. Те са нещо като маршрутни таксита и тръгват щом в таксито има 6 души освен шофьора. 2 на предната и 4 на задната седалка :-) Нямам идея как са като цени.

Цени

Паричната единица е дирхамът, като може да обърнете чужда валута в дирхами в някоя от банките на летището. Пазете бележките от операциите, ако ви се наложи да обръщате обратно дирхами в евро, например.

Много от нещата не са с фиксирани цени, така че се налага да преговаряте, освен ако не искате да плащате скъпо и прескъпо. Това включва нощувки, храна, придвижване и всякакъв вид услуги и стоки. Няма ли ценоразпис се стремете да сваляте цената поне до 50-70% от първоначалната.

Бензинът е около 1 евро за литър, кроасани намерихме за 20 евроцента бройката, спането ще ви излезе различно в зависимост от мястото, но непретнциозния турист може да спи за 10-15 евро на вечер в свястно място. За паркинги на различните места ще плащате 2-5 дирхама за час-два до няколко десетки дирхама за пренощуване.

Времето

През февруари времето беше 4-20 градуса, като разбира се в Казабланка, Рабат и Маракеш беше най-топло, а в по-планинските градове и тези по на север - няколко градуса надолу. На сянка може да е доста хладно, а на слънце да ви се иска да останете по тениска, така че винаги носете няколко ката дрехи, за да може бързо да се преобличате според случая.

Въздухът в равнинните части е доста замърсен, най-често с прах и автомобилни газове от по-старите коли.

С изключение на районите около океана и далечния север, въздухът е доста сух.

Алкохол

Местните, особено по-младите, консумират доста алкохол, но като че ли не видях да го правят на публично място и категорично не го препоръчвам. В повечето супермаркети и хипермаркети имаше алколох, но например в един от най-големите молове в Африка, Morocco Mall, нямаше алкохол в целия мол, заради инвеститора от Саудитска Арабия.

Кухня

Яде се доста месно, което за мен беше известен проблем. Почти никъде няма да видите свинско. Много се яде агнешко и телешко, по-малко пилешко, а на някои места може да опитате и камилско. Имат страхотни салати, кус-кусът е традиционно ядене и е като никъде другаде, а иначе правят най-различни "тажини" - зеленчуци с най-различни типове меса, задушени в традиционното гювече "тажин". Сладките им не са като в Турция, почти не са сладки.

Ресторантите са сравнително малко, доста повече са местата за бързо хапване. В нетуристическите градове може да е голям проблем да се намери ресторант.

Местните ни казваха да не пием вода от чешмата. Аз на няколко пъти рискувах за експеримента, но без каквито и да е последствия. Бутилираната вода е евтина и я има на доста места.

Хигиена

Средното ниво на хигиената в Мароко е доста под тази в България, така че имайте едно наум - независимо дали се отнася за хотел, ресторант или за произволно място на улицата. Изживяването на традиционно Мароко обаче си струва.

Език

Ако говорите френски почти няма да разберете, че сте в чужда страна. Почти навсякъде надписите са дублирани на френски и повечето местни го говорят в една или друга степен. Ако знаете арабски, също бихте се оправили, но трябва да имате наум, че Мароканския арабски все пак е различен от традиционния.

"Медина", "Рияд", "Касба", "Ксар", "Ла-а" и "Шукран" са общо взето думите, които ще ползвате най-много в Мароко. Медина, или стар град, има във всеки голям град и обикновено това е мястото, където ще намерите традиционния дух на Мароко, както и повечето от "Риядите" - традиционните къщи за гости. Касба широка крепост, а Ксар е малка семейна такава. "Ла-а" означава "Не" и ще ви се налага да го ползвате често, в комбинация с "Шукран" (чух го и като "Шокран" от някои местни) - Благодаря. Разбира се, езикът на жестовете работи, както и "Мерси".

Хората

В общи линии навсякъде хората са смес между Араби и Бербери. Повечето са доброжелателни, но по туристическите места се навъртат много продавачи и "гидове". Повечето от тях ще искат да ви продадат различни неща (от дрънкулки през хотели до хашиш), а гидовете използват различни трикове, за да се присламчат към вас. Най-добрата стратегия е да ги игнорирате или да отказвате с жестове и думи. Не говорете и не тръгвайте след никого, освен ако наистина не се нуждаете от помощ/гид. В 90% от случаите ще искат да ви разделят от определено количество дирхами.

Просяци също има, но като цяло не са особено нахални.

На мен лично най-добро впечатление ми направиха берберите в Атласките планини.

Ислям

99% от населението на Мароко са мосюлмани, като спрямо Тунис държавата е сравнително консервативна, но далеч не е толкова консервативна колкото Саудитска Арабия, например. В големите градове влиянието на исляма е по-слабо, както и сред младите. Въпреки това големият процент от жените ходят със забрадки, а повечето хора, с които имахме контакт, бяха мъже.

Въпреки това кметът на един от най-големите градове в Мароко - Маракеш, е жена. Вярно, само втората такава в историята на страната, но все пак еманципацията набира сила и там.

GSM и Интернет

Ако имате смартфон, едно от най-добрите неща, които можете да направите е да си купите местна предплатена карта (20 дирхама ~ 1.7 евро) и да я заредите с кредити. Срещу 50 дирхама получавате 50 минути, 50 смс-а и 500 мегабайта интернет трафик за 14 дни. Повече от добра оферта, като се има предвид, че 3G покритието е доста прилично в страната.

Пътепис

На отиване минах за ден и половина-два през Барселона. Можете да видите албум снимки от това ми кратко посещение. Искам да спомена безплатния тур на TravelBar, за който мога да кажа само страхотни неща. Въпреки, че предният път прекарах 5 дни в Барселона, с този тур видях и научих доста неща, които не знаех. Колин, гида, беше англичанин, живеещ от 3 години в Испания, от 2 в Барселона и свърши работата си чудесно. 3 часа минаха като миг!

Първа нощ във Фес

Пристигнах с полет около 2 часа преди останалите, така че има време да разгледам летището на Фес. Доста е малко, но много добре поддържано.

Докато чаках, гледах местния "The X Factor" :-) Доста по-различна атмосфера от западните еквиваленти, без публика, със странни похвати на снимане.

Взехме колата под наем без проблеми и отпътувахме към града. Потопих се веднага в атмосферата, тъй като през голяма част от пътя пътувахме между жилищни сгради, а по улиците беше пълно с хора. Спряхме в хипермаркет Маржан, за да напазаруваме продукти от първа необходимост, например минерална вода. Магазинът е напълно европейски, само част от продуктите са по-различни. Местни портокали, фурми, множество видове маслини и подправки бяха основната разлика от хипермаркетите в Европа.

Насочихме се веднага към Медината (старият град) на Фес, тъй като искахме да изпитаме максимално от автентичната атмосфера. Още от паркинга ни се лепна един "гид" с каручка за багаж, който ни помогна да намерим рияд и си спечели няколко дирхама. Обзавеждането беше скромно, но традиционно и всичко беше с такъв детайл че някак чувстваш мебелировката близо до теб, а не като нещо отделно.

Около полунощ направихме близо час разходка из Медината. Всички дюкянчета бяха затворили, а хората изнасяха боклука по улицата, явно за събиране на сутринта. Доста голямо количество котки бързаха да го преровят. Миризмата е нещо уникално и не ми стига речника да я опиша.

На сутринта тръгнахме сравнително рано, но някои дюкяни вече бяха отворили. Улиците бяха значително по-чисти.

 
В Мароко се нагледах на уникални превозни средства. Ето едно от тях:

Потеглихме към Атласките планини.

Фес - Азроу - Бени Мелал

Потеглихме по пътя към Азроу - малък град сравнително високо в планината. Времето беше дъждовно, но един хълм ни задуха направо ураганен вятър, но настроението беше на шест. Минахме не по главния път, а се отклонихме на едно място по по-панорамен такъв, за което не съжалихме. Пейзажите са доста подобни на българските, с разликата, че почвите са по-червени.

На няколко места до пътя имаше къщи буквално в нищото.

На една прашна поляна няколко тийнейджъри играеха футбол. Тепърва щяхме да видим много такива. Футболът е най-популярният спорт в Мароко и се играе доста масово.

Пристигнахме в Азроу, където още от паркинга ни прихвана един търговец на килими. Беше изключително любезен и забавен, но не беше напорист. Раздаде на всички ни ислямски имена (аз съм Али Баба :-) ), мерихме традиционни дрехи и се забавлявахме искрено. Беше бербер и беше един от най-добрите търговци, с които се сблъскахме в Мароко изобщо.

Изглед от Азроу:

Продължихме надолу към равнините преди Бени Мелал. Типична гледка на град по пътя:

Червените къщи, огряни от слънцето, на зелен фон - наистина красива гледка:

По пътищата пъплиха множество стари камиони Мицубиши и Исузу. Извън тях колите масово бяха френски. Това, което ни впечатли повече обаче беше наличието на хора и разпръснати къщи кажи речи по цялото протежение на пътя от Кенитра, та чак до Маракеш. Просто няма празно място! По средата на нищото разни хора вървят пеша или се возят на велосипеди. Къщи, разпръснати далеч една от друга. Много нетипична гледка, в иначе сравнително познатата природа.

Пристигнахме в Бени Мелал малко преди залез. Качихме се да разгледаме извора на Айн Ассердун с прилежащия парк и малката крепост на хълма. Не са нещо особено, но гледката беше добра.

Бени Мелал се оказа един от най-трудните градове за нас. Свестен хотел реално не открихме, а да открием ресторант се оказа реално невъзможно. Сутринта ме събуди сутришната молитва. Гледката на целия град, огласен от минаретата е нещо, което едва ли ще забравя.

Имаше всякакви типажи по улиците. Вижте линковете към пълните албуми със снимки в края на постинга, за да се насладите на колорита на Мароко в пълнота.

Още на сутринта потеглихме към Маракеш, но вместо веднага да влезем в града, минахме по края му и се отправихме нагоре към Атласките планини.

Пазар по пътя за Маракеш:

Северният вход на Маракеш:

Камионите винаги са много украсени и натруфени:

Времето беше с нас:

На няколко места имаше камили за атракция на туристите. Срещу съответната сума можете да ги пояздите, но имайте предвид, че трябва да се държите здраво :-)

Оукаймеден

Навлизайки в планината повечето селища са берберски и доста бедни. Изглеждат като това горе на снимката. Малки дечица ходеха очевидно няколко километра по пътя нагоре-надолу за да стигнат до училище.

Пътят нагоре. Целта ни беше коруртното селце/градче Оукаймеден. То се оказа същите берберски къщи и едни-два по-големи хотела. Навсякъде ни наобикаляха хора да ни продават различни ненужни нам неща, но бяха много по-малко нахални от хората долу в градовете.

Хванахме лифта нагоре към близкия връх (около 3200 метра). Гледките бяха страхотни.

Нагледахме се на красоти и се надишахме на чист въздух и слязохме обратно в Маракеш. Разбира се, дестинацията отново беше Медината и местен Рияд. С малко пазарене договорихме добра цена за 4-мата.

На следващата сутрин тръгнахме да обикаляме

Маракеш

Типичен сокак в медината на Маракеш.

Улица с дюкяни:

За да не ни е безинтересно, по тесните и пълни с хора и стока улички непрекъснато прелитаха мотоциклетчета и велосипеди с бясна скорост, а от време на време път си проправяше и някоя кола... Лудницата беше пълна :-) И това е въпреки, че беше сутрин и беше сравнително празно, а продавачите бяха толкова лениви още, че дори не ни подвикваха :-)

Влязохме в Медресето на Бен Йосеф. Въпреки красивите декорации, някак до последно арабската архитектура ми остана чужда и не ми достави особено естетическо удоволствие. Много внимание се обръща на таваните, много каменни декорации и теракот се използва. Дървото също се използва много, включтелно доста често за външни декорации.

Напуснахме полека медината, минахме през кръговото с уникално движение и аромат на тоалетна. В центъра на града. Това е екзотика, която идва малко в повече на моменти, определено :-)

В новата част на града всичко е различно. Съвременни улици, сгради и инфраструктура.

Платихме по 5 евро вход за градините Мажорел (Majorelle). Интересни, но доста надценени :-) Малък оазис в града.

В града по улиците има много портокалови дървета, отрупани с плодове. Нямаше как да не опитам. По-кисели са на вкус от и по-малки са от сортовете, които се предлагат на пазара, но мен лично ми допаднаха много. Останалите от групата след опитване на портокала трябваше да си оправят вкуса с мандаринки :-)

Крепостните стени, ограждащи медината на Маракеш.

В една от градините имаше конзоли за интернет :-)

Тротоарите обикновено са само за красота :-)

Вечерите прекарахме на покрива на рияда, в който бяхме отседнали. Гледката беше към покривите и сателитните чинии на съседните къщи в медината, както и към няколкото минарета. Опитите ми да запиша вечерните молитви може да видите и чуете тук и тук. Усещането беше много много запомнящо се за мен, но просто няма как да го опиша, човек трябва да го преживее...

Едната вечер излязохме около 10-11 на пазара. Уникална атмосфера, препоръчвам на всеки. Имаше няколко музиканти, разни други забавления. Разпъват се големи маси с всякакви ястия. Хигиената е доста под въпрос, но пък по мои наблюдения половината хапващи бяха туристи. Пихме чай с пипер и малко евкалипт, много пикантен, но някак много хубав.

На сутринта на следващия ден хванахме магистралата към Казабланка. Скучна, като всяка магистрала, а с всеки следващ километър природата ставаше все по-европейска.

Освен природата европейско ставаше и всичко около нас. Очаквах Казабланка да е екзотичен град, но вместо това той беше най-европейския град, който видяхме в Мароко.

Първата ни спирка беше най-известната забележителност на Казабланка - джамията Хасан II. Построена е само за 7 години (завършена 1993) и е седмата по големина в света, побирайки 20 000 мъже и 5 000 жени вътре и около 80 000 души на площата около джамията. Минарето и е 210 метра високо и е най-високо в света.

По данни от Wikipedia е струвала близо 600 милиарда евро като голяма част от сумата е събрана насилствено от полицията под формата на задължителни дарения от всеки марокански гражданин. Помощ са оказали и частни лица и бизнеси от Кувейт и Саудитска Арабия.

Вратите са от титаний, дървото е кедър, като целта е да устоят на влажния и солен въздух от морето. Покривът е подвижен и се отваря с цел проветрение и осветление. 

Не мисля, че някога съм бил в по-голяма сграда. Това в същото време е една от малкото джамии, в които допускат "неверници". Има организирани турове 3-4 пъти на ден, между молитвите.

Направих и кратко видео клипче в опит да предам по-добре усещането вътре, но не е особено добро.

Грандомански проект, който обаче някак не успя да ме впечатли по начина, по който ме впечатляват много по-малки църкви и катедрали в южна Европа например.

Качихме се на единствената катедрала в Казабланка - Sacre Coeur. Сградата е тотално запусната. Един пазач събира сума в дирхами, срещу което можете да се качите по стълби, целите в изпражнения от гълъби до върха на кулата. Просто отвратително. Дори и само заради фактът, че църквата се намира на пъпа на града би трябвало да се полагат малко по-нормални усилия да се поддържа и да се приведе във вид.

Поне гледката отгоре си струва, едно от най-добрите места за наблюдаване на града.

Хапнахме в центъра на града, след което продължихме към южните квартали и плажове. Там по всичко личи живеят най-богатите мароканци в луксозни жилища, а по улиците се разминавахме с какви ли не возила за по 80-100 000 долара и нагоре.

Парадоксът е, че ако мръднеш 20-50, максимум 100 метра встрани отиваш ако не в гето, то най-малко в бедняшки квартал. Съответно повечето хубави имоти са опасани с високи огради. Има и доста затворени комплекси, особено в покрайнините на града. Мутробарокът не прощава никъде...

Продължихме още на юг и излязохме на един плаж:

За първи път натопих крака в океан :-)

Пясъкът беше много фин, но водата беше твърде студена за нещо повече от топване на краката.

На връщане от плажа се отбихме в най-големия мол в Африка - Morocco Mall, за зареждане от хипермаркета. 250 000 м2 площ, доста приятно направен. Снимах аквариума в мола:

Гледахме и страхотен залез над плажа зад мола:

Слънцето беше просто огромно, никога не можеш да видиш такова слънце на север.

В Казабланка отседнахме при един местен и ядохме домашно приготвени марокански ястия. Традиционно се яде с хляб от тънка питка. Отчупва се коричка, хваща се с трите пръста, загребва се от манджата с коричката и единия пръст и се яде. И обикновено това се случва от една обща чиния.

Рабат

На следващия ден сутринта хванахме магистралата от Казабланка до Рабат, столицата на Мароко. По пътя спряхме на една бензиностанция, където видях това произведение на изкуството:

В интерес на истината там дори ми беше малко по-интересно от Казабланка.

Разгледжахме руините от римско време. Не са нещо кой знае какво, но е готино място.

Целите бяха накацани от щъркели. Направих кратко клипче, на което се чува тракането на щъркелите, за мен почти нов звук :-) Тази година мартеници няма да слагам :-)

Крепостните стени на медината в Рабат.

Следваща спирка беше мавзолеят на Мохамет VI в Рабат.

Пообиколихме още малко в Рабат, но не спирахме, тъй като бяхме решили да стигнем Танжер същата вечер.

Хванахме магистралата нагоре към Танжер и отново се заточиха монотонни гледки от двете страни. Доста бадемови и и каучукови горички, тук-таме някой парник с палми. Доста зелено и доста различно от южно Мароко, с по-малко хора и къщи покрай пътя.

За кратко спряхме в Асила, което е малко градче на брега на океана. Уцелихме точно момента на приключване на часовете в училище...

От класата на Рабат и Казабланка няма и помен, хубавите къщи са единици.

Късно вечерта пристигнахме в Танжер. Нямам снимки оттам, но това е най-чудовищното строителство, което съм виждал. Буквално половината град е в новосторящи се сгради на различен етап. Гледах и не вярвах на очите си за какъв размах в строителството става въпрос.

Търсихме рияд или хотел в медината, но нямахме късмет с цени и места и накрая спахме в един свестен хотел съвсем на брега на морето. Нямахме план да оставаме в Танжер, така че направихме още едно кръгче с колата и потеглихме на Изток към Цеута.

По пътя минахме през пристанището в строеж на Танжер. Огромни контейнеровози виждах на живо за първи път.

Продължихме до испанската територия на град Цеута. На снимката долу се вижда граничната бразда. Цеута е територия на Португалия от 1415 година, а принадлежи на Испания от 1640 (официално от 1668).

Полюбувахме се на гледката и продължихме на юг към Фнидек. Не спряхме там, но пътем разгледахме града и определено се усещаше испанско влияние в архитектурата.

Истинското испанско влияние обаче беше в Тетуан, още на юг. Типична колониална архитектура, много приятна за окото. Медината също беше интересна, много ми допадна този град.

Продължихме на юг към Чефчауен през планините. Видяхме на едно място жена, която готвеше тажин в традиционна пещ на двора.

Много готин град, медината цялата в синьо и бяло, уникално. Градът е високо в планината (800 м.) и въздухът е доста чист.

На хълма срещу медината са гробищата. Оттам се открива страхотна гледка към града, а при залез слънце условията са отлични за снимки :-)

Върнахме се във Фес, където ни приюти една много печена полу-тунизийка, полу-мароканка. Ако всички млади мароканци са като нея, Мароко ще е европейска държава след 10 години. Направихме кратък тур на града и бяхме пак на летището във Фес.

Най-старият университет в света - Ал Каруин и изгледи към Фес:

Честно казано не ми се тръгваше! С удоволоствие щях да остана и да направя един тур на юг покрай Атласките планини до Маракеш, после още навътре в планините и на юг към пустините... Може би следващият път :-)

В заключение искам да кажа, че поне за мен посещението на Мароко беше уникално и многолико преживяване. Толкова много нови неща за толкова малко време... със сигурност ще ми трябват няколко дни да предъвча всичко преживяно и не е изключено да допълня блог постинга в последствие. Колкото и да го допълвам обаче, преживяването си е преживяване и никой разказ и никоя снимка не може да го замести, така че ако можете - стягайте багажите към Мароко :-)

Галерии със снимки в Snimka.bg:

Фес, Мароко

Азроу и Бени Мелал

Маракеш

Атласките планини

Джамията Хасан II в Казабланка

Казабланка

Рабат

Асила, Танжер, Цеута, Фнидек, Тетуан

Чефчауен, Мароко

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase