Евроизбори по български
Карикатура: Тодор Цонев
Европейските избори отново минаха. Някои гласуваха, а други – не. Някои хапнаха сочни безплатни кебапчета, а други останаха гладни, чакащи пред магазина с купон в ръка за два пакета кайма. Някои дадоха 20 лева за глас, други взеха тези пари. Някои лъгаха месеци подред, а други им вярваха безконечно. Всичко премина нормално като за избори в България. Различни хора, различни съдби. В крайна сметка обаче се реши съдбата на един народ – българския. Съдба, която години наред се решава като на руска рулетка – късметлията печели. В случая, ако си по-хитър и по-богат, печелиш достоен живот, пардон – временно съществуване.
Европа най-сетне проумя, че „левите“ (ако все още съществува някакво разграничение) не са с чисти намерения и избра „десните“. Европа осъзна, че социалните идеи, болшевишката пропаганда и прекалената толерантност са една утопия. Европа обаче все още спи в розовия си сън, подремва и похърква понякога. Тя все още не е разбрала, че ако в основата на управлението и не залегнат християнските ценности, няма значение кой ще я „язди“ – дали леви, или десни. Всички управляващи са хора, стъпили на нездрава основа. Европа е къща, построена на плаващи пясъци – колкото повече се опитва да се отдалечи от морала, толкова повече потъва към дъното на разпада. А единственото, което трябва да направи е да протегне ръка към Спасителя – Иисус Христос.
Нека обаче не гледаме толкова далеч, а да се обърнем към себе си, към милата ни Родина. Преминаха изборите и шумът около миньорите от Бобов дол утихна. Никой вече не говори за мизерните условия на труд, затова, че трябва да се редят на опашка с часове за насъщния (за кой ли период от историята ни се сещаме), че сигурно децата им още ходят със старите дрехи на училище. Утихна и шума покрай хитрите социологическите предположения за изборите. Средно интелигентният човек знае, че именно чрез такива предположения се манипулират най-лесно общественото мнение. Но какво са 15 % разминавания, когато няма тези агенции са партийно зависими? Медиите не се интересуват от съдбата на населението. Те търсят прехрана в злободневието. Въпреки всичко е абсурдно, нечовешко и всякакви други епитети, в 21-ви век да се търгува с човешки животи по този начин. Историята от Бобов дол напомня за фразата, използвана в Римската империя – „Хляб и зрелища“. Хлябът обаче е оросен с горчиви работнически сълзи и труд, а зрелищата тепърва предстои да се видят.
Доколкото за оставка на правителството, всички знаем – такава няма да има. Агнето е приспано, а вълкът дебне пред кошарата. Има ли смисъл вълкът да си тръгва дори и стопанинът да дойде? Важното е, че агнето спи дълбок сън и докато не се събуди, никой не може да го отърве от участта му.
След всичко видяно покрай изборите, след цялата тази политическа мерзост и нечовешко затлъстяване с чуждата бедност, след неспособността да гласуваш по съвест, а по принуда, всички харти и закони на Европа за защита на човешките права остават пожълтели хартийки, никому ненужни, прибрани в чекмеджето на приспаната съвест.
Бог да помага на България!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |