Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма. Работи в сферата на туризма повече от 35 години. Бил е председател на Комитета по туризъм при Министерския съвет и зам.-министър на Министерството на търговията и туризма. Участвал е в работата на множество неправителствени организации в сектора. Председател на Съвета на директорите на Гранд хотел Поморие. Разговаряме с Румен Драганов за очакванията от новия летен сезон и тенденциите в туристическия сектор.

Г-н Драганов, идват ли високоплатежни туристи у нас?

Да. В България идват много богати хора - милионери, мултимилионери, известни личности, писатели, актьори, бизнесмени независимо дали те обявяват присъствието си публично. Но трябва да отбележим, че когато един милиардер отиде на стадиона да гледа футболен мач, както се случи с Роман Абрамович, той си купува пуканки от цена три лева, колкото струват и за всички останали.
Не трябва да се заблуждаваме, че когато дойде много богат човек, той ще плати за един хляб повече, отколкото е цената му в магазина. Така че нещата са различни и ако говорим за това дали имаме продукт, за който един богат турист може да похарчи хиляди евро и да остане доволен от услугата, ние такъв продукт не предлагаме. България не е дестинацията, където можеш да си купиш швейцарски часовник или последна дума на техниката. Тук туристите не могат да ползват уникална туристическа услуга, защото не предлагаме такова качество.

С какво печелим този клас туристи?

Богатите туристи са наситени от пътувания. Но все пак един човек, който е бил навсякъде и е виждал всичко, а не е бил в България, иска да види от чисто човешко любопитство страната ни, като пътешественик. Действително много интересни личности идват на своите конфиденциални пътувания в нашата страна. Точно в това отношение имаме голям резерв. Трябва да се постараем да уловим хората, наситени от пътувания по света.

Има ли промяна в структурата на чуждите туристи, посещаващи България?

За българския туризъм продължават да бъдат определящи пазарите от Русия, Германия и Великобритания. Но в същото време не трябва да изспускаме близките съседни пазари. През последните няколко години отбелязваме бурно развитие на румънския пазар. Тази година чакаме около 1 милион румънци, от Гърция 1,2 милиона посетители, също от Сърбия, Македония, Черна гора. Трябва да гледаме на тях като на големи стратегически партньори, защото те не изпращат туристи целогодишно.

Какви са данните от ранните записвания за това лято?

Тази година очакваме най-голям ръст на румънския пазар, който ще бъде около 11%, както и ръст от Сърбия. Очаква се ръст на немския пазар, който се движи между 7 и 14 на сто. Налице е спад на пътуванията от Турция.

При руския пазар преживяхме една голяма криза миналата есен, когато хиляда руски туристи буквално висяха по летищата във Варна и Бургас и не можаха да се качат на самолет за родината. Трябва да отбележим, че руснаците не са забравили тази драма и поради тази причина действително се очаква ръст на посещенията, но не и в този обем, който бихме имали, ако тази драма не се беше случила. Сериозно бяха нарушени техните икономически интереси, а в крайна сметка те не получиха обезщетение нито парично, нито морално.

С какъв резерв трябва да разполага туристът, за да е сигурен, че ще се прибере при подобни извънредни обстоятелства?

Винаги туристът трябва да носи в себе си сума почти равна на цената на цялото пътуване, за да е сигурен, че ще се прибере. Размерът на сумата зависи от това в коя част на света се намирате. Ако сте на екскурзия чрез туроператор в Зимбабве или Занзибар, както сега е много модерно, ще ви трябват поне 3000 евро, за да можете да смените поне шест авиокомпании, които да ви върнат обратно. Ако се намирате в по-близки дестинации – поне 1000 евро.

Смятате ли, че голямата част от чуждите туристи продължават да идват у нас заради имиджа на България като туристическа дестинация с добър туристически продукт на достъпна цена?

България предлага широка гама от туристически продукти предимно в летния и креативния туризъм. Една част от туристите идват за бизнес, имаме и много посетители с цел културен, поклоннически и ловен туризъм. Затова не можем да гледаме на България като нискобюджетна дестинация, тъй като по отношение на летните почивки наистина туристите са от по-ниския ценови клас, но за ловен или офроуд туризъм идват богати туристи.

Шлагер е, че предлагаме туристически продукт на ниско ниво. В последните 12 години имаме значително подобряване на материалната база в частта хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, комуникационни услуги. В този смисъл българският туризъм е на нивото на европейския.

По отношение на цена-качество България е конкурентоспособна и точно на тази база печели туристи. В последните години голяма част от заведенията и хотелите налагат свой индивидуален стил и бутиков начин на обслужване. Почти всеки, който е пътувал в страната, може да посочи поне три отлични ресторанта с високо качество на услугата и много добри цени, както и да препоръча поне три места за подслон.

Кои са предпочитаните български дестинации за чужденците?

Ако говорим за масовите туристи, те предпочитат по-евтини дестинации, удобни за семейства с деца с различни удобства или почивка ол инклузив. У нас такива курорти са Албена, Поморие и Приморско. Офертите са търсени от чуждестранните семейства, защото знаят предварително цената на почивката си.

Цялото интервю можете да прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase