От 2009 година вече няколко правителства рисуват с ярки краски диверсификацията на газовите доставки за България. Тогава един епизод от газовата "война" между Украйна и Русия остави без природен газ голяма част от Европа. Сред най-големите потърпевши се оказаха страните от бившия социалистически блок, сред които и България, която получава 100% от газовите си доставки по трасето от Украйна.

Схемите, които чертаха и за които продължават да настояват управляващите, минават през изграждане на газови връзки със съседните държави и газопроводи, преминаващи през територията на страната. Но макар и всички енергийни министри досега да уверяват, че газовите връзки са приоритет за страната ни, вече пета година плановете не са реализирани.

Според всички обещания 2013 трябваше да бъде годината на газовите връзки – през тази година трябваше да бъде изградена румънската връзка, да започне тази с Гърция и Турция, както и да се постигне сериозен напредък по отношение на сръбската връзка.

На този етап най-напреднала е връзката с газопреносната мрежа на Румъния. Проблемът там обаче е, че тя не разнообразява пътищата на природния газ, тъй като потокът на тръбата е в посока от България към Румъния. За да бъде обърната посоката, е необходимо на румънска територия да бъде изградена компресорна станция, а на този етап Букурещ не планира изграждане на това съоръжение.

Със Сърбия нещата опират до избор на проектант, а очакванията са, че връзка ще заработи през 2017 година. Тази интерконекторна връзка обаче е сред най-важните, защото ще даде достъп на българската мрежа до газовия хъб в Баумгартен. В началото на годината тя беше обявена и за обект с национално значение, което не само подсказва важността на проекта, но и облекчава процедурите по проектиране и изграждане.

Nabucco – има такава опера

Истинска диверсификация  - и на трасето, и на източника на суровина, би донесъл газопроводът Nabucco. Проектът обаче е напът да приключи безславно, след като не успя да намери суровина и да се справи с конкуренцията на Трансадриатическия газопровод  (TAP).
През лятото консорциумът „Шах Дениз II” съобщи официално, че газът от тяхното находище ще стигне Европа през TAP и по този начин заобикаля територията на България.

Дори и това положение обаче азербайджанският газ не е недостижим за България. По споразумението с „Шах Дениз ІІ“ се предвижда разклонение на към Солун и Комотини. Целта е да се повиши капацитетът на газопровода с руски газ, идващ от „Син поток“.

Така отново се възражда въпросът за интерконекторната връзка с Гърция (между Стара Загора и Комотини), през която ще можем да получим газ от „Шах Дениз ІІ“.

Що се отнася до Nabucco обаче засега си остава само опера от Верди. Всъщност газопроводът беше кръстен именно на това музикално произведение, чийто въодушевен хор са слушали учредителите при свое посещение във Виенската опера през 2002 година.

Спасителят с газа

Провалът на Nabucco направи важен друг газопровод – „Южен поток”. Тръбата, минаваща по дъното на Черно море, разнообразява маршрутите, но не и източниците на природен газ. По газопровода ще идва газ от „Газпром”. Работата по проекта напредва, въпреки появилите се изневиделица спънки.

Едно от най-сериозните препятствия се оказа Брюксел, след като Европейската комисия откри три аспекта в договорките между „Газпром” и страните от ЕС, през чиято територия ще преминават тръбите. На първо място притесненията са свързани със собствеността, защото „Газпром” ще бъде едновременно собственик на газопровода и доставчик на суровината. В разрез с европейските правила е и ограниченият достъп за трети страни до мрежата, както и транзитните такси.

Всъщност проектът у нас се задвижва с подписването на редица споразумения между "Газпром" и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Текстовете обаче са обвити в клаузи за конфиденциалност. Така трудно може да се прецени колко всъщност ще струва газопроводът и каква част от тази цена се плаща от българската страна. Договорен е достъпът на трети страни, но за какъв обем и при какви условия не е ясно.

Налице са и съмненията, че Русия за пореден път оказва натиск с помощта на суровините, на които са богати земите й. „Южен поток” бе активизиран бързо и бяха направени първи „заварки” по тръбата на територията на България и Сърбия, макар и трасето още да не е получило позитивна Оценка за въздействието на околната среда (ОВОС) от Министерството на околната среда и водите на България. Това стана, след като Украйна обяви, че се готви да подпише Споразумение за асоцииране с ЕС.

Реално с реализацията на новия газопровод Русия спокойно ще може да извива ръцете на Украйна, през чиято територия минава основният поток природен газ от Русия към Стария континент. След развитието на действията по газопровода Киев се дръпна от ЕС и засега остава в орбитата на Москва.

Собствените източници

За разлика от правителството на Бойко Борисов, сегашните управляващи все по-рядко отварят дума за собствените източници на природен газ. Към края на 2012 година почти всички блокове в Черно море бяха отдадени на концесия за проучване за петрол и газ и прогнозите бяха, че една шеста от потреблението на газ до края на 2014 година ще идва от собствен добив.

В момента газ се добива от находищата „Галата“ и „Калиакра“ в Черно море, а в началото на 2015 година се очаква и да започне търговското предлагане на газ от находището „Девинци“ край Ловеч.

Интерес обаче напоследък липсва – в края на юли правителството спря търг за намиране на инвеститор, който да проучи един от малкото останали блокове останали без проучвателни дейности – „Терес”.

Дали 2014 година ще донесе дългоочакваното раздвижване на газовите проекти – тепърва предстои да видим.

Още икономически новини вижте в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase