Членството на България в еврозоната и в Шенгенското пространство, проблемът с бежанците, както и отпадането на мониторинга от страна на ЕК за правосъдието и вътрешния ред – тези въпроси посочиха като свой приоритет част от българските евродепутати.

На среща с граждани и медии те обясниха по какво конкретно ще работят в новия Европейски парламент като членове на съответните политически семейства и парламентарни комисии.

„Имам много ясна идея – членството на България в еврозоната“, заяви Светослав Малинов (ЕНП), който очаква това да стане кауза на всеки един български евродепутат. Според него събитията от последните седмици (в банковия сектор – бел. ред.) потвърждават тази необходимост, но въпросът не зависи изцяло от волята на българската държава.

"Ако се започне с консенсус между евродепутатите, това ще е изключително", смята Малинов. Той посочи още като важни за страната теми общия енергиен съюз и активното участие на България в него от самото начало, както и отпадането на визите за САЩ и Канада за български граждани.

За проблема с бежанците Малинов посочи, че правната рамка, която урежда въпроса, е несправедлива към България и страните, които са „на първа линия“. Тази несправедливост – защитата на външните граници на ЕС да пада изключително върху страни като България, Гърция и Италия, не трябва да продължава. Солидарността между европейските държави трябва да бъде съразмерна, смята Малинов.

Страните по външната граница на ЕС са ощетени, заяви и  Илияна Йотова (Група на социалистите и демократите), зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Депутатът очаква от следващия комисар по вътрешна сигурност да се пребори България и Румъния да влязат в Шенгенското пространство.

Въпросите на миграцията и вътрешната сигурност, борбата срещу организираната престъпност, Шенген и
създаването на работни места са приоритет за социалистите, каза Йотова.

Тя лично се ангажира с темите за опазването на личните данни, правата на децата – жертви на престъпления, въпросите за миграцията и убежищата, защитата на правата на хората с увреждания, за което е необходимо ново законодателство, посочи евродепутатът.

Томислав Дончев (ЕНП), член на Комисията по регионално развитие, се ангажира с въпросите на единния цифров пазар. Като проблем той отбеляза скромния размер на европейския бюджет, който е около 1% от брутния национален доход, което, по думите му, „е нищо за прокарване на европейските политики“.

Георги Пирински постави въпроса за политиката на сближаване, въпреки която България засега остава първа в класацията по бедност в рамките на ЕС. Той се съгласи се с Томислав Дончев, че са необходими повече ресурси, в опозиция на  тезите на десните в ЕП за съкращаване на бюджетните разходи.

По повод предложението на Малинов социалистът коментира, че присъединяването към еврозоната трябва да е в дневния ред, „но не бива да имаме илюзията, че ако попаднем в този съюз, автоматично ще ни се решат проблемите“.

Пирински призова колегите си да не си затварят очите за „явления като Пеевски и компания“.

Момчил Неков (С&Д), който стана известен като „щастливец 15“ по време на евроизборите, като участник в комисиите по образование и по земеделие се ангажира да популяризира програмата "Еразъм +". Той ще работи за изграждането на трети мост на Дунав между Силистра и Кълъраш, както и за справянето с проблема с обездвижването и намалената физическа активност, което засяга всички европейци.

В земеделския ресор според него трябва да се акцентира върху развитието на биологичното производство и фермерството в планинските райони, където да се наблегне на животновъдството и зеленчукопроизводството.

Искра Михайлова (АЛДЕ), председател на Комисията по регионална политика, също посочи, че проблемът за бежанците и миграцията е български приоритет. Либералите ще се застъпят за всички действия за растеж и заетост чрез подкрепата за малките и средните предприятия. Освен това за тях е важен въпросът за политиката за фундаменталните права.

Като председател на регионалната комисия тя очаква изслушване на номинираните за европейски комисари, особено тези по регионална политика. Михайлова посочи, че в момента не само в България са замразени две оперативни програми – общо блокираните програми в ЕС са около 90.

Очакваме към края на октомври да бъдат подписани всички партньорски споразумения на държавите членки с ЕС, включително с България, допълни тя. Към края на годината се очаква от 240 оперативни програми в ЕС около 100 да бъдат одобрени.

Повече икономически новини четете в сайта на Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase