Британия, Европейският съюз идва за твоите банани. И за твоите чайници. През това време чуждестранни престъпници бродят по улиците на Британия, а мигранти обсаждат границите й.

Поне такова впечатление създават някои британски вестници, докато избирателите се готвят да вземат решение дали да останат в Европейския съюз, пише Джил Лолес от Асошиейтед прес.

За повечето британски вестници Европейският съюз е вреден, защото се бърка в чужди работи, залива страната с бюрократични директиви и руши суверенната й власт. Ако добавим тревогите на обществото за масовата имиграция и мигрантската криза, излиза, че кампанията във Великобритания за членството в ЕС се води в "перфектна буря" от евроскептицизъм.

Таблоидът "Дейли експрес" неотдавна предупреди, че "мигрантите плащат само 100 лири, за да нахлуят в Британия", че "ЕС е заплаха за вашата пенсия" и дори иска "да забрани нашите чайници". "Дейли мейл" казва на читателите, че "още един милион мигранти са на път" и описва "албанския двоен убиец", който живее необезпокояван във Великобритания.

Кресливи антиевропейски заглавия шестват в редица британски вестници - от таблоида "Сън", "Експрес" и "Дейли мейл" до по-качествения "Таймс" и подкрепящия консерваторите "Дейли телеграф". Сред около дузината британски национални всекидневници само клонящият наляво "Гардиън" и вестникът на бизнеса "Файненшъл таймс" са твърдо за оставане на Великобритания в ЕС.

Британските радиа и телевизии спазват стриктни правила за безпристрастност в политическите предавания, но подобни окови не тегнат над необуздания партизански печат. Британските вестници подготвяха в продължение на десетилетия бойното поле, на което се води битката за референдума.

Последния път, когато Великобритания гласува за членството си в ЕС през 1975 г., почти всички вестници в кралството бяха за оставане в съюза. Но от 80-те години, когато ЕС се разрасна и стана по-централизиран, британският печат е все по-враждебен, понякога дори брутален, като прочутото заглавие "Up yours, Delors" в "Сън" през 1990 г., обидно към тогавашния председател на Европейската комисия Жак Делор.

Според Оливър Дадоу - преподавател по политология в университета Трент в Нотингам, под влиянието на дългогодишните тенденциозни публикации за Европейския съюз "в известен смисъл всички британци сега са евроскептици".

Някои медийни писания за ЕС се превърнаха почти във фолклор, като това, че Брюксел нарежда на британците какви банани да купуват. Това обвинение поде бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, който води кампания за излизане от ЕС и е бивш кореспондент на "Дейли телеграф" в Брюксел. (ЕС наистина уточнява, че бананите не бива "да са много силно извити").

"Телеграф" неотдавна писа, че Европейският съюз "готви разгром над чайниците и тостерите" с въвеждане на екологични регулации за мощните малки електроуреди. Според вестника това решение било отложено за след референдума на 23 юни, за да не бъде прието като "нападение над британския чай и препечени филийки". (Европейският съюз обмисля нови регулации за електроуредите с голяма консумация на енергия, но все още не са въведени нови директиви).

Освен това британските вестници са склонни - което озадачава мнозина други европейци - да отразяват европейските въпроси през призмата на Втората световна война.

Вестник "Сън" описа премиера Дейвид Камерън като безпомощен офицер от доброволната гвардия, който се готви за инвазия от континента - препратка към комедията "Армията на татко" (Dad's Army). Подемайки този рефрен, Джонсън неотдавна сравни желанията за централизация на ЕС с тези на Адолф Хитлер.

Въпреки хиперболите и истерията, Рой Грийнслейд, преподавател по журналистика в университета "Сити" в Лондон, смята, че вестниците "проповядват пред покръстени" и няма да окажат голямо влияние над резултата от референдума на 23 юни.

Вестниците във Великобритания отдавна се хвалят с политическото си влияние, намерило израз в твърдението на "Сън" - вестника на Рупърт Мърдок след неочакваната победа на консерваторите на изборите през 1992 г.: "Победата бе на "Сън".

Сега обаче техният тираж пада, а читателите им остаряват. Британците на възраст под 40 години, които са най-проевропейският сегмент от населението, са хората, които най-малко четат всекидневници.

Грийнслейд отбелязва, че читателите на вестници са "възрастни, бели и от работническата класа, когато става дума за читателите на "Сън" и "Експрес", и възрастни, бели и от средната класа за "Телеграф", а "вестниците казват на хората онова, което те искат да чуят".

Това не пречи на политиците да ухажват вестниците, защото силно желаят да получат одобрението им. За Грийнслейд това е останка от минали времена. "Политиците се надпреварват да захранват новинарското съдържание на вестниците. Това е нещо като ехо камера. Те четат вестниците и смятат, че всички други също ги четат".

Ефектът на ехо камерата не се ограничава в традиционните медии. Клеър Луелин, изследователка в университета в Единбург, която проследява как се използва Тwitter в кампанията за референдума, казва, че много хора използват социалните медии, за да затвърдят мненията си, а не за да търсят нова информация. "Намирате онова, което искате да намерите. Това важи за всички социални медии, за четенето на блогове, дори за четенето на вестници онлайн", добавя тя.

Силата на медиите може би отслабва, но Дадоу казва, че евроскептичната атмосфера, създадена с помощта на печата, ще се запази дори ако Великобритания остане в ЕС. "Ако постоянно сте на диета за имиграцията, суверенитета, идентичността, ако ви повтарят, че германците са отвратителни. . . ще има ефект", посочва той. "Ако бях британски политик, нямаше да смятам, че ще е добре за кариерата ми да заема открито проевропейска позиция".
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase