Европейската отбрана, която ще е в центъра на дискусиите на днешната среща на върха в Братислава за бъдещето на Европейския съюз след Brexit, напредва с малки стъпки поради липса на консенсус за по-амбициозен проект.

Всички споделят следната констатация: заобиколен от кризи, войни и заплашен от тероризъм, Европейският съюз трябва да вложи повече в общата си сигурност и отбрана, пише Франс прес.

Перспективата за излизане на Обединеното кралство - една от двете големи военни сили в ЕС наред с Франция - буди тревоги и повдига въпроси, макар и на някои да им се иска да вярват, че оттеглянето на най-евроскептичната от 28-те членки ще улесни много проекти.

"Постигането на напредък в областта на отбраната означава форма на интеграция, която малко държави членки имат желание да изпробват", каза Вивиан Пертюсо, експерт във Френския институт по международни отношения в Брюксел.

Франция и Германия, които заявиха готовност да поемат повече отговорности, очертаха няколко скромни, но конкретни варианта в тази тясна насока.

"Това, което търсим, е да стартираме по-лесно операции на ЕС. Не сме тръгнали да преследваме големи идеи или големи ориентации, които няма да доведат доникъде", казват хора от антуража на френския министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан.

Двете страни искат на първо място повече европейско финансиране за операциите на ЕС, които сега се плащат главно от държавите членки, които участват в тях.

От 13 години ЕС води една след друга мисии за обучение на африкански армии (Сомалия, Мали, ЦАР), за борба с морското пиратство (операция "Аталанта"), или най-новата - срещу трафикантите на мигранти (операция "София").

Но някои от тях едва успяха да започнат поради липса на войници, предоставяни от държавите членки. Франция и Германия предлагат да се създаде резерв от военни инструктори и съветници, който да бъде бързо мобилизиран при необходимост.

За да се компенсира крещящият недостиг на средства, те предлагат да се обединят транспортните капацитети (по суша, въздух и море) в рамките на "европейски логистичен хъб", да се споделят сателитни снимки и да се създаде "европейско медицинско командване", което да се грижи за ранените на местата, където се извършват операции.

Двете страни призовават също така ЕС да инвестира в изследователска дейност във военната сфера, за да се помогне за създаването на истинска европейска отбранителна промишленост.

"Липсата на военно сътрудничество в областта на отбраната струва на Европа между 20 милиарда и 100 милиарда евро на година", казва председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Що се отнася до военните операции, в които участват въоръжени сили, Париж и Берлин възнамеряват да подобрят функционирането на т.нар. "бойни групи" - подразделения от по 1500 мъже във висока готовност на ротационен принцип, които могат да бъдат мобилизирани за 15 дни.

Те така и не бяха задействани през последните години заради липса на политическа воля. В някои случаи страните в бойна готовност не бяха особено склонни да се намесват, особено в Африка.

Създаването на постоянна европейска военна централа, за каквато настоява ЕК, не е непосредствена цел за двете столици, въпреки че Лондон вече няма да пречи това да се реализира.

"Може би има други държави членки, които се крият зад Обединеното кралство и не гледат с добро око на създаването на главен оперативен щаб", каза Петрюсо.

В случай, че 27-те не постигнат разбирателство, Париж и Берлин предлагат да се търси напредък в по-малък състав съгласно механизъм, предвиден в Лисабонския договор, който никога не е бил задействан. Това би било "истинско преминаване на нов етап", подчертава документът, в който се съдържат френско-германските предложения.

Щом бъде зададена насока от държавните глави и правителствените ръководители в Братислава, европейските министри на отбраната ще се срещнат на 26 и 27 септември, а после и на 15 ноември, за да изработят конкретни мерки.

Вече някои страни от Източна Европа като Унгария и Полша, макар и силни привърженици на атлантизма, предлагат да се стигне по-далеч и "да се започне изграждането на обща европейска армия".

Те обаче се стремят първо да затегнат собствената си вътрешна сигурност, особено заради Русия, вместо да създадат въоръжени сили, които да бъдат мобилизирани срещу терористичната заплаха на юг, смятат експерти.

Според Джуди Демпси от центъра за анализи "Карнеги Юръп", този призив е най-малкото "наивен", ако не и "лицемерен", защото "със или без Великобритания държавите членки ще се борят със зъби и нокти да запазят контрола върху армиите си". 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase